Aкушерският модел на грижа не е само вариация на медицинска грижа при проследяване на бременност и асистиране при раждане, той е много повече. 

Защото акушерският модел на грижа има за основа хуманността в грижата за другите, зачитането на човешкото достойнство, проявата на емпатия и уважението на човешките права и индивидуалния избор. Акушерският модел на грижа не е просто функция на асистиране на раждане, водено от акушерки, не, той е философия – философия на грижата. 

Раждането е нормален физиологичен процес, който обикновено протича без патологии. Но раждането като събитие е и емоционално, и духовно преживяване, което носи важно значение за жената, нейното семейство и цялата й общност. Изследванията показват, че дори десетилетия по-късно жените могат да си спомнят подробностите около своето раждане със забележителна точност. Затова акушерският модел на грижа е насочен към подкрепата и защитата на правата на жените – зачитане на техния избор и на тяхното достойнство, на правото им на глас, на правото им на позитивно преживяване, на правото им да раждат както желаят и в присъствието на техните партньори и придружители.

Акушерският модел на грижа е по същество холистичен модел, защото не се изчерпва до медицинската страна на бременността и раждането, включва много повече от чисто физическите грижи за бременната жена, например социалния аспект, психоемоционалния, културния и други. 

И макар, че в съвременното общество е още трудно да се възприеме, че холистичният подход по отношение на майчиното здраве, а и изобщо по отношение на общественото здраве, е изключително ефективен подход, научните изследвания потвърждават това със забележителни резултати. 

Едно от тях е изследване от 2016 г., което опитва да отговори на въпроса дали акушерският модел на продължителна грижа осигурява по същество безопасни грижи, които са от полза за майките и бебетата.

В изследването акушерският модел на грижа се определя като продължителна грижа, която се предоставя от една и съща акушерка или екип от акушерки по време на бременността, раждането и ранния период на родителство, която се провежда заедно със насочването при нужда към други медицински специалисти. Това е модел, различен от стандартния подход, а именно проследяване и раждане, водено от акушер-гинеколог. 

Изследователите са идентифицирали 15 проучвания, включващи 17 674 майки-респонденти. Сред респондентите има жени с нисък риск от усложнения, както и жени с повишен риск, които обаче в момента на изследването не изпитват проблеми. Всички данни от проведените опити включват професионално квалифицирани акушерки. Избраната методология на изследването разглежда седем различни изходни ситуации: преждевременно раждане преди 37 седмица от бременността; риск от загуба на бебето; спонтанно вагинално раждане, когато раждането не е предизвикано и раждане неподпомогнато с форцепс; раждане с цезарово сечение; инструментално вагинално раждане (с помощта на форцепс или вакуум); дали перинеумът е останал непокътнат; както и дали е използвана аналгезия като епидурална упойка. 

Проучването установява, че акушерският модел на грижа е свързан с множество положителни резултати. Например жени, които са получавали непрекъсната грижа от своята акушерка, са по-малко склонни да ползват епидурална упойка, по-рядко се налага при тях епизиотомия или инструментално раждане, по-рядко се наблюдава преждевременно раждане или неонатална смърт. Освен това шансовете на жените за спонтанно вагинално раждане се увеличават, както и шансът им за раждане с екип, който вече познават. 

Заключението на изследването е, че не се идентифицират неблагоприятни ефекти от акушерския модел на грижа в сравнение с други модели. Жените, които са ползвали акушерския модел на грижа, е по-малко вероятно да претърпят интервенция по време на раждането и е по-вероятно да бъдат доволни от грижите, които са получили в процеса на раждането, отколкото жени, които са избрали други модели на грижа. 

Трудно е да се променят установените през дълъг период от време медицински протоколи в родилните отделения, но научните данни и препоръките на водещите международни здравни институции, потвърждават, че продължителната подкрепа по време на раждане е една от практиките, които биха променили качеството на грижите за майчино здраве. Практики, които в повечето европейски страни са норма и има достатъчно статистически данни за положителните резултати както от акушерския модел на грижа, така и от подкрепата на придружител на раждащата жена по време на нейното раждане.

Пожелаваме си повече акушерски практики в бъдеще, достъпност на акушерския модел на грижа за всяка бременна жена и повече хуманност в сферата на майчиното здраве, защото жените заслужават да преживяват раждането си като позитивно събитие и имат право да не бъдат сами, а заедно със партньорите си/придружителите си без това да бъде “екстра”, а норма.

Източници:

Quality Maternal & Newborn Care: The Lancet Series on Midwifery, Holly Kennedy. Homer et al., (2014). The projected impact of scaling up midwifery. Lancet, 6736(14), 60790. https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(14)60790-X/fulltext 

Sandall, J., Soltani, H., Gates, S., Shennan, A., & Devane, D. (2016). Midwife-led continuity models of care compared with other models of care for women during pregnancy, birth and early parenting. Cochrane Database Syst Rev, 4, CD004667.
https://www.cochrane.org/CD004667/PREG_midwife-led-continuity-models-care-compared-other-models-care-women-during-pregnancy-birth-and-early

The International Confederation of Midwives supports midwives. (2020, October). ICM DEFINITIONS. Retrieved from https://www.internationalmidwives.org/our-work/policy-and-practice/icm-definitions.html#:~:text=A%20midwife%20is%20a%20person,who%20has%20acquired%20the%20requisite 

Renfrew, M. J., McFadden, A., Bastos, M. H., Campbell, J., Channon, A. A., Cheung, N. F., … & McCormick, F. (2014). Midwifery. An Executive Summary for The Lancet’s Series. The Lancet. https://www.thelancet.com/pb/assets/raw/Lancet/stories/series/midwifery/midwifery_exec_summ.pdf