Станислава и бебе Йоана
Успях!!! Успяхме всички ние като екип – аз, бебе Йоана, невероятният ми съпруг, Олга, д-р Паликов и дула Яница!
Вчера, 24.10, в 15:36ч се роди малката ни прекрасна Йоана (2780 гр, 48 см).
Ето и цялата история.
Секциото ми с каката е преди точно 2 год. и 3 мес. Причината беше неуспешна индукция 6 дена след термин. Много, много, много исках този път да родя нормално или поне да получа шанс това да се случи.
Е, не само го получих, но в един момент бях на косъм да се откажа!
Първите ми болки започнаха още в четвъртък на обяд (изненадващо 5 дена преди термин) – супер нерегулярни, даже не ги отразих докато не ми падна тапата следобед.
И така цели 3 дена.
Контракциите бяха или нарядко, но по-силнички или зачестяваха, но отслабваха. Нощите бяха доста доста тегави и с малко сън.
Разкритието вървеше сууупер бавно и обезкуражаващо: петък беше едва 2 см, събота сутринта – 3см, събота вечерта – отново 3 см след цял следобед с доста силни болки. Неделя сутринта вече беше цели 5см, а аз не издържах повече и бях на косъм да се откажа. Ама все пак за VBAC се боря!
Тези 5 см бяха решаващи.
Олга реши да ме приемат и към 12:30 ч. ми сложиха упойка и окситоцин на бавна капка. Тази упойка беше най-райското усещане след 3 дена нон стоп болки. Даже успях да дремна малко.
Към 14:00 -14:30 взе да ме пуска постепенно упойката и поисках още, но Олга каза, че първо ще провери разкритието.
14:45 ч. – о! Изненада! Пълно разкритие!
Казаха ми да ставам от леглото, да пишкам и да се раздвижа права, за да ползвам гравитацията.
Както станах, така веднага усетих колко надолу е слязло бебето. Буквално я усещах в таза.
Едвам минах през WC и успяха да ме наместят на малкото столче. Мъжът ми беше зад мен – беше ми огромна физическа и емоционална подкрепа!
На напъните беше вторият момент, в който исках да се откажа. Но вече нямаше накъде.
На 5-6-7мия напън някъде бебе Йоана излетя като тапа цялата. Веднага ни я дадоха да я гушнем.
Още не мога да повярвам…
Безкрайно благодаря на целия екип, който вярваше в мен повече от мен самата.