МОЕТО РАЖДАНЕ: ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА, ЕДНА ИЗЛЕКУВАНА ДУША И БЕЗКРАЙНО ЩАСТИЕ
Вероника Орбецова
Бременността ми протече значително по-незабелязано от първата бременност покрай грижите за дъщеричката ми, работата и извънредното положение заради COVID-19. Стараех се да се храня здравословно и разнообразно (цялото семейство преминахме изцяло на храна от биологично чисто земеделие, а частично и биодинамично земеделие). Ежедневните разходки бяха правило, към което се придържах дори в дните, когато не се чувствах в най-добрата си форма. Правих специални разтягания с цел подготовка за естествено раждане (в тази връзка упражненията на Ваня Висарионова и съвместният им курс с Маги Пашова „Не на диастазата“ ми бяха от голяма полза).
Бях уверена, че всичко е наред, въпреки че проследяването на бременността ми беше през големи интервали до към 34 гестационна седмица. По време на раждането на първото ми дете се наложи спешно цезарово сечение с пълна упойка при 6 см. разкритие. Изживях го много тежко, периодът на възстановяване беше дълъг, имах проблеми с кърменето. Не исках второ цезарово сечение и бях уверена, че ще мога да родя нормално.
На последните прегледи в болница „Лозенец“, където се проследявах до около 34 гестационна седмица, зададох и въпрос за раждането. Както предполагах, ми обясниха, че в случаи като моя (т.е. предишно цезарово сечение преди две години и половина), се планира отново цезарово сечение, което се насрочва за една седмица преди термин, а, ако раждането започне преди това, се действа по спешност. Бях разочарована и огорчена – през цялото време ми обясняваха, че бременността ми протича нормално и няма проблеми. Бързо взех решение да потърся алтернатива.
С мъжа ми бяхме чели книгата на Олга Дукат „Раждане с любов“ преди три години по време на първата ми бременност. Прегледахме я отново и сега. С голяма радост видях, че Олга работи като акушерка в болница „Св. Лазар“. Имахме близки приятели, които бяха раждали в „Св. Лазар“ и които бяха останали доволни. Решихме да се свържем с нея. Написах дълъг и-мейл, обяснявайки ситуацията и давайки подробности около предишното раждане. Последва бърз, учтив и положителен отговор от страна на Олга. Много се зарадвах. В 34 гестационна седмица отидох на консултация в Св. Лазар при нея. Останах много доволна – Олга ми пусна всички пропуснати изследвания, направи обстоен преглед. С мъжа ми решихме да се проследявам при Акушерски кабинет „Ла Вита Нова“ и Олга. Мотивирах се, написах план за раждане, който изпратих на Олга преди следващата ни среща. Обсъдихме го и тя ми помогна да го допълня. С всяка наша среща се чувствах все по-уверена и спокойна. Успяхме да изговорим и подготвим всичко, въпреки малкото оставащо време. Бебчето беше с главичката надолу, от лявата страна – знак за мен, че има големи шансове да родя нормално.
Раждането започна на 19 септември в 00:50 (една седмица преди изчисления ми термин, но на деня, който излезе като „реален“ термин на феталната морфология). От няколко дена имах спорадични контракции. На 18 септември бях много активна. С мъжа ми и дъщеричката ни направихме около 4-часова разходка. Вкъщи свърших немалко домакинска работа и бях доволно уморена. Спорадичните контракции продължаваха и като че ли се засилваха.
Бях спала не повече от час, когато усетих силен тласък долу ниско. Подобно усещане не бях имала досега. Като се изправих разбрах, че се е спукал околоплодният мехур – течеше на тънка струя бистра течност. Реших да свърша някои неща покрай подготовката за раждането – взех си душ на няколко пъти. Това ме отпусна. Прегледах багажа за болницата. Изпих хомеопатията и шуслеровите соли, които знаех, че помагат. Легнах и се отпуснах. Не можах да заспя, но правих дихателни упражнения и релаксации. Контракциите постепенно станаха редовни – отначало на около 10 минути, после на 7-8 и накрая на около 5-7 минути.
Обадих се на Олга и се разбрахме се да се срещнем в болницата около 5ч. Аз пристигнах малко след 5ч. Олга ме чакаше. Направи ми преглед – 3 см. разкритие (тя преглежда много внимателно), запис на тоновете. Установи, че контракциите ми са с добра сила и продуктивни. Отидохме в залата за активно раждане заедно с багажа.
Контракциите зачестиха и ставаха все по-интензивни. Разхождах се из стаята. Олга предложи да ми направи клизма (бяхме обсъдили, че нямам нищо против; приемам клизмата като очистваща организма манипулация) като обясни, че контракциите ще се учестят и засилят след това. Съгласих се и наистина така стана. Взех си топъл душ, използвах топката за раждане. Стараех се да се движа, въпреки, че чувствах умората все повече.
Олга говореше успокоително, насърчаваше ме, повтаряше ми, че се справям много добре, а като започнаха по-силни контракции – ми правеше масаж на кръста по време на всяка контракция.
Бяхме се разбрали да следи често тоновете на бебето с цел превенция на руптура на матката. Олга слушаше тоновете след всяка контракция и ме уверяваше, че всичко е наред. Около 7 ч. ми направи втори преглед – 5-6 см. разкритие – каза, че много добре напредва раждането.
В този период дойде и д-р Паликов – мил, усмихнат, положителен. Каза, че всичко е наред, раждането напредва чудесно. Беше дискретен, уважителен и внесе допълнително спокойствие. Идваше от време на време да види как се справям и ме питаше дали усещам напъни. Беше там в случай на нужда, но оставяше Олга да си върши работата.
В един момент контракциите станаха много интензивни, чести и продължителни. Легнах на родилното легло и използвах йогийско дишане „пчела“ по време на контракции. Това много ми помогна да отклоня вниманието от болката, да я приема и да съсредоточа съзнанието си върху прекрасното събитие, към което се приближавах все повече и повече! Олга и д-р Паликов ме насърчиха да се изправя и да се постарая да се движа, за да помогна на бебето да слезе. Олга все така слушаше тоновете на бебето след всяка контракция. В един момент започнах да усещам напъни, усещането се засилваше все повече. Предпочетох да легна на родилното легло и тогава неочаквано за мен получих първите спонтанни напъни – въпреки, че знаех какво трябваше да правя и какво не, не успях да се съсредоточа достатъчно, за да използвам тези първи напън ефективно. Олга ми направи трети преглед и установи 9 см разкритие (знаейки за моето желание за по-малко прегледи, с д-р Паликов бяха решили да се изчака). Беше около 9 ч. Двамата с д-р Паликов ми обясниха какво да правя като дойде напън – кога да започна да напъвам, как да напъвам, как да дишам. Съсредоточих се и се стараех да следвам напътсвията им. Успявах да се отпусна след всеки напън, за да събера сили. След няколко напъна Олга каза, че главичката скоро ще излезе. Неочаквано бързо на следващия напън се роди синът ми Божидар – истински дар от Бога! Едно прекрасно доносено бебче, което Олга ми подаде веднага. Преливах от любов и щастие! Бях удовлетворена и горда със себе си! Олга и д-р Паликов изчакаха пъпната връв да спре да пулсира преди да я прережат. Прегръщах момчето си и плачех! Беше 10:09 – раждането беше продължило 10 часа, пет от тях прекарах в болница „Св. Лазар“.
Плацентата се отдели бързо и безпроблемно.
Изненадани от бързото развитие, аз не успях да контролирам последния напън, а Олга – да ми даде напътствия. Получих разкъсвания (вероятно дължащи се и на загубата на еластичност на тъканите заради инфекция по време на бременността). Разкъсванията бяха спонтанни, не ми е извършвана епизиотомия. Тъй като разкъсванията бяха по-дълбоки и въпреки местната упойка изпитвах болка, Олга и д-р Паликов предложиха обща упойка за кратко докато направят необходимите шевове и аз приех (дотогава, както бях помолила, никой не ми беше предлагал упойка). Д-р Паликов е направил ревизия на матката тъй като така или иначе ми сложиха обща упойка – разрезът от цезаровото сечение е бил перфектно зараснал и не е имало признак на изтъняване на маточната стена, а още по-малко – на руптура на матката. Бях сигурна, че няма да се случи руптура, и тя не се случи!
Детските акушерки взеха момчето ми за бърз преглед докато траеше третият етап на раждането и зашиването на разкъсванията.
Донесоха ми Божи отново след като ми сложиха шевове. 3.660 кг, 50 см, здраво и жизнено дете! Засука почти веднага. Не знам колко време сме лежали така прегърнати – намирах се в безвремието на пълното щастие!
Докато ни изпишат се беше научил да суче добре. Едно прекрасно начало на кърменето, на което много се надявах (след трудностите, които имах с дъщеричката ми)! Изписаха ни с минимален физиологичен спад в теглото на Божи (3.550 кг). И сега, вече 20-тина дена по-късно, той наддава много добре, кърмя го успешно на поискване. Сигурна съм, че тези първи минути и часове след раждането са в основата на този успех!
Моят план за раждане – отражение на мечтата ми за перфектното раждане, беше изпълнен на повече от 90 %! Днес, като се връщам към този момент, ми изглежда невероятно! Вече съм напълно убедена, че всичко е възможно – с любов, вяра, семейство и екип, които те подкрепят и насърчават да дадеш най-доброто от себе си!
Благодаря на прекрасното си семейство за подкрепата за моето желание за естествено раждане и за помощта през изминалите месеци! Без тях нямаше как да успея!
Благодаря на Олга и на д-р Паликов за силната подкрепа, увереността, която ми вдъхнаха, ведростта и положителните мисли, за спокойствието, вниманието и непринудеността, с която извършваха всяко едно действие. Моето естествено раждане след цезарово сечение – моята мечта, можа да се случи благодарение на подкрепата им. Не показаха никакво съмнение, че ще се справя. Вярваха в мен и аз възвърнах вярата в собствените си сили. Това раждане с всичко в него – болката и радостта от болката, загубата на контрол върху тялото и съзнателното преживяване на всяка контракция, сълзите и усмивките – излекува душата ми, даде ми много сила и смелост да отстоявам това, в което вярвам!
Този 19 септември ще остане в сърцето и душата ми като един от най-щастливите и чисти моменти в живота ми!
Радвам се, че имах възможността да се запозная и с акушерките Емилия Казълова и Галина Павлова от Акушерски кабинет „Ла Вита Нова“ и съм благодарна за полезните съвети и съдействие!
Благодарна съм и на останалата част от екипа на болница „Св. Лазар“ – лекари, акушерки, санитари, които направиха престоя ни спокоен и приятен!
Надявам се в България да има все повече акушери и лекари, които да подкрепят опита за естествено раждане след цезарово сечение, да дават възможност на майките да изживеят естественото раждане на бебето си и на бебетата – да започнат своя жизнен път както е отредила природата!
Надявам се да има и все повече жени, които със смелост и решителност да отстояват това свое право! Нека аз съм една от многото жени, изпитали невероятната емоция на естественото раждане въпреки преживяно на по-ранен етап в живота им цезарово сечение!
