Всички хормони, от  които зависи процесът на раждане, се отделят от най-древните части на мозъка – хипоталамуса и хипофизата. По време на раждането те отделят поток от хормони. Ако  възникват трудности в хода на естествения процес, причината трябва да се търси в новата кора на мозъка или неокортекса – изключително развита част, наричана още „мислещият  мозък”. Ако жената ражда естествено и без медикаменти, в един момент тя сякаш се опитва  да се откъсне от реалността. Може да заема странни пози, да издава звуци и прави неща,  които не са й присъщи. Това означава, че неокортексът не е активен. А намаляването на  неговата активност е най-важният аспект на физиологията на раждането. Раждащата жена  трябва да бъде предпазена от всичко, което стимулира неокортекса. 

Фактори, които активизират неокортекса:

  • разговори – когато общуваме, неокортексът анализира речта. Затова едно от най-важните  качества на добрата акушерка е да не говори много, особено да не задава въпроси
  • светлина – тя също стимулира, ето защо приглушената светлина прави раждането по-леко
  • усещане на жената, че я наблюдават – всички се чувстваме различно, ако знаем, че някой  ни гледа. Обстановката на усамотение, интимност помага да се намали контролът от страна на неокортекса. Неслучайно всички бозайници търсят спокойно и усамотено място, където  да родят
  • опасност – всяка ситуация, при която се отделят хормони от групата на адреналина, стимулира неокортекса и забавя процеса на раждане. Когато ражда, жената има нужда да се  чувства в безопасност.

 Физиология на “необезпокояваното” раждане

Мозъкът освобождава окситоцин във нарастващи количества, за да стимулира контракциите по време на раждане. Това помага да се получи разкритие на шийката на матката, а след това – да се създадат мощни и силни контракции, които да подпомогнат раждането на бебето.

Когато нивата на окситоцин се повишават, неокортексът е в покой и парасимпатиковата нервна система е отговорна за контролирането на физиологичните процеси, които не са под наш собствен доброволен контрол, като например освобождаването и регулирането на хормони. А раждането е именно такъв физиологичен процес.

Когато жената не е обезпокоявана по време на раждането и неокортексът е “тих”, тя е в състояние напълно да се отпусне и да се вглъби в процеса на раждането. Тогава окситоцинът се освобождава в нарастващи количества, ускорявайки темпото и ефективността на контракциите. И когато настъпи втората фаза на раждането (напъните) настъпва силен прилив на хормоните окситоцин и адреналин, а това на свой ред задейства феталният рефлекс на изтласкване – няколко много силни, неволни контракции, които изтласкват бебето през родовия канал.