Моника, Никола и бебе Адриа

С моя разказ искам да изкажа своята най-искрена благдарност към Олга и екипа на “La Vita Nova”. Затова, че повярваха в мен и ми дадоха шанс да изживея моето раждане, по най-добрия начин, такова каквото аз исках да бъде, а не каквото е най-удобно и бързо за някой лекар.

Нито за миг не се почувстах объркана или разколебана, че взимам правилните решения, защото за всяко мое решение бях информирана подробно какво ще следва и в същото време ми бяха дадени и алтернативи, без натиск и без напрежение.

След като родих първото си дете с неоправдано секцио се чувствах като ограбена, сякаш някой беше взел толкова много от мен, друг беше взел решенията, кога и как да се случи то, а аз бях само безучастен свидетел на случващото се. Най-голямата ми грешка беше, че не бях достатъчно информирана и подготвена.

Вярвах, че лекарите са тези, които ще ме водят и ще ми казват какво е най-добре да правя във всеки един момент. Лекарката, при която се следях тогава до последно ме подкрепяше за естествено раждане и макар да знаех, че при нея почти не се водят такива, вярвах, че с мен ще е различно. За мен беше истински шок, когато чух думите ѝ, че няма как нещата да се случат естестествено и се налага секцио, което тя насрочи за следващия ден. Това се случи в много тежък за мен момент, тъй като няколко дни преди това бях загубила баща си и животът ми се беше преобърнал само за миг. Бях много разстроена и объркана, а и нямах достатъчно време, за да направя консултация с друг лекар. Затова се доверих, но в мен остана силно огорчение от случилото се.

За мен раждането не е поредната операция в графика на някой лекар, то е низ от емоции, от вълнения, страхове, то е различна вселена за всяка жена и семейство и когато неоправдано ми бяха отнети тези усещания, в мен остана само огорчение.

Мисълта, че секциото можеше да бъде избегнато не ми даваше мира. Тогава попаднах на фейсбук група за раждане след секцио и така научих за Олга. Четири години следях страницата ѝ и съпреживявах споделените истории. Някои от снимките и видеата съм ги гледала десетки пъти и съм си представяла, че и аз съм на мястото на тези жени. Вдъхновявах се от всички тях и мечтаех и аз да имам силата и подкрепата, която те имат, за да преживея раждането си по най-естествения начин, така както природата го е отредила.

Когато разбрах, че съм бременна за втори път, знаех, че този път ще направя всичко възможно, за да бъде различно, а затова ми трябваше екип, който да ме подкрепи в това начинание, още повече, когато щеше да ми предстои раждане след секцио.

Нямах търпение да се свържа с екипа на La Vita Nova и още след първата среща бях сигурна, че това е мястото, където искам да родя. Спечели ме спокойствието и увереността на Олга, както и опита, които има точно с тези раждания. Вече имах екип и ми оставаше този път да се информирам и подготвя по-добре, за това което ми предстоеше. Тук мога да кажа, че мой най-верен наръчинк бе книгата „Раждане с любов“. Когато започна самото раждане, тя беше неотлъчно до мен и постоянно си преглеждах информацията, която преди това си бях отбелязала относно етапите на раждането и методите за справяне с болката.

Моето раждане беше истинско предизвикателство за мен – продължително и бавно напредващо, три дни имах силни контракции през 10 минути, но почти без никакво разкрите.
Терминът ми беше на 18.09. Всичко започна на 16.09 в 02:00 през нощта, тогава усетих първите контракции. Бях много развълнувана. Болката беше поносима, наподобяваща менструална. Контракциите бяха нерегулярни, през около 10 минути. Тогава започна да ми пада и тапата. Събудих мъжа ми и му казах, че раждането е започнало. Усмихвахме се и бяхме развълнувани.

Сутринта писах на Олга, за да и кажа за случващото се, но тя каза, че все още е твърде рано. През целия ден поддържахме връзка, а вечерта ме прегледа и установи, че разкритето е едва 2 см. Това малко ме разочарова, но знаех, че първият етап може да е по-дълъг и да продължи дори няколко дни. Така прекарах втора нощ с контракции, които на следващия ден вече бяха доста по-силни и болезнени, но при следващия преглед, които беше вечерта към 18:00, разкритието беше само 4 см и все още нерегулярни контракции. Тъй като болката вече беше доста силна, Олга и д-р Паликов ми предложиха или да остана в болницата, или да се прибера и да се чуем сутринта, тъй като не се очакваше в следващите часове през нощта да настъпи раждането. Избрах да се прибера у дома. Тогава започна истинския екшън. Болката стана непоносима, трудно намирах позиция, в която да изпитвам облекчение.

Чувствах се добре само легнала със свити крака. Мъжът ми засичаше всяка една контракция и ме окуражаваше през цялото време. Седеше до мен през цялото време, държеше ръката ми и ме прегръщаше в паузите между контракциите. А те ставаха все по-силни с всяка изминала.

Най-голямото предизвикателство за мен обаче беше не болката, а бавния напредък и умората, която ме заливаше с всяка следваща контракция. В един момент ме обля и чувството на страх, трудно ми беше да се контролирам, да мисля и дори да дишам правилно.

В 04:00 се обадихме на д-р Паликов и тръгнахме към болницата. Там той ни посрещна и ме прегледа, разкритието беше едва 6 см, но вече бях по-спокойна. Това беше момента, в който взех решение да ми бъде поставена упойка. През цялата ми бременост вярвах, че ще имам водно раждане и дори не си представях варианта с ползването на упойка. Но от книгата и консултацията с анестезиолога бях информирана и подготвена и за този сценарий. Д-р Паликов ме подкрепи да опитаме и без нея. Обясни ми различните варианти и ми даде право на информиран избор. Това ми даде увереност. В този момент никакви пози не ме облекчаваха,а идеята с ваната ми се стори далечна. Чувствах се „добре“ само легнала със свити крака, стискайки ръката на мъжа ми. Не исках никъде да ме докосва, масаж не ми помогаше. И така след около 30-тина минути дойдоха Олга и анестезиоложката.

След упойката усетих истинско облекчение. Имах време и да си почина преди напъните. А по време на тях Олга беше моята сила – думите ѝ, спокойствието и подкрепата ѝ ми даваха сила. В момента, в който сложи детенцето ми върху мен, изпитах несравнимо щастие, никога няма да забравя този момент, за него мечтаех най-силно. От раждането си исках две неща, детето да си избере кога да се роди и да го усетя веднага след това – и аз го постигнах, благодарения на Олга и това, че повярва в мен, че мога да се справя.