Анна, Антон и бебе Святослав 

Естествено раждане след два пъти секцио

Първото ми раждане беше на 30 години и започна от само себе си, но отидох в родилното отделение много рано. Имаше поредица от интервенции, които доведоха до цезарово сечение… Второто ми раждане се случи, когато бях на 33 години, още тогава исках да опитам този път да родя естествено. Но раждането не започна дълго време… Всички бяха нервни и в 42 г.с. седмица и 5 дни, поради липса на знаци за започваща родова дейност отново раждането се случи със секцио.

За третото си раждане бях убедена, че искам да е естествено. Основното в плана беше: екипът да не ме притиска, да вярва в мен, независимо как ще протече раждането, да ми дадат детето веднага за контакт, да ми дадат възможност да съм вкъщи до последно.

Подготвих се психически, за пореден път преминах курсовете по подготовка за раждането. Ходих на йога, вървях много, бях активна и поддържах контакт с украинската ми дула – Олга. Именно тя ми помогна да намеря екипа на Ла Вита Нова.

Датата на термина отмина. Опитах се да се отпусна във времето, в което чаках след термина. Ядох вкусна любима храна. Приготвях лакомства за себе си. Правих секс. Говорих с дулата си, която ми предоставяше психологическа подкрепа. Разхождах се много. Медитирах. Казах на всички наоколо, че датата на раждане е много по-късно, за да не се тревожат и да не задават въпроси през цялото време.

Раждането започна в 41-ва гестационна седмица. Разбрах, че това вероятно е началото на раждането, а не тренировъчни контракции, когато водите изтекоха, започнаха и чести позиви за тоалетната, контракциите станаха много силни и чести.

Подготвих децата си като им казах, че когато раждането започне мога да стена. Не насочих вниманието си директно към контракциите – бяха поносими, все още можех да върша домакинска работа. Подготвих и мъжа си, за да бъде спокоен. Така всички бяха спокойни.

Отначало се справях сама вкъщи със съпруга ми, а после повиках и българската си дула – Траяна за подкрепа. Помагаха ми техники за дишане и лежане в леглото. Друго не исках, защото контракциите бяха много силни и чести през нощта. Когато Траяна пристигна разбрахме, че контракциите са действително силни, ефективни и че раждането е прогресирало добре. Не след дълго почувствах, че започвам да имам и напъни.

Живеем близо до болницата, дулата се разбра с акушерката ми Олга кога да идем натам, а тя ни предложи да ни вземе, тъй като се канехме да идваме с такси. Пътувах в колата на Олга на 4 крака – не се срамувах, легнах направо на седалките, облегната в дулата ми, на възглавницата, която взех със себе си.
Разбирах, че процесът не трябва да спира.

Когато влязохме в родилната зала пробвах различни позиции – на 4 крака на леглото, на столчето, легнала по гръб. Въпреки факта, че наистина исках да родя и вече бях в залата, с целия екип и със силни напъни, не можах да изкарам бебето бързо. Бях малко уплашена и може би малко се самосъжалявах. И една малка мисъл за цезарово сечение мина през ума ми. Но това беше едва накрая.

Тогава Олга ми каза, че няма кой да ми прави секцио. И така се мобилизирах и вече нямаше мисли за операция. Напъните отнеха време – около 4 часа. Бях спокойна, защото съпругът ми ми даваше спокойствие, защото той е моето семейство. А дулата ми ми даваше надежда, защото тя беше наясно какво чувствах в този момент и това ми помагаше много.

Скъпият ми екип се държа изключително професионално! Никой не бързаше, никой не ме притискаше, всички бяха много коректни и спокойни. Раждането на синът ми и това да го прегърна веднага беше нещо невероятно! Невъзможно е да се опишат тези чувства – виждаш малкото човече, което вече диша и плаче – и това е фантастично!

Иска ми се да преживея раждането отново! Да, беше трудно, изискват се много усилия, но всички ми помагаха – затова не искам да променям абсолютно нищо в преживяването си, защото раждането винаги е неизвестно. Следователно приемането на всичко, така както се е случило е важна част от разбирането на раждането.

След естественото раждане се чувствам много добре в сравнение след раждането с операция, тогава ми беше много трудно физически… А емоционалното ми състояние сега е отлично, нямам депресия.

Благодарна съм за всичко – за уважението, за коректността, за вярата в жената, за липсата на ненужни манипулации! Много е хубаво да идва и дулата в дома на бременната! Благодарна съм също, че човешкият фактор присъства във вашия екип – във всяка професия това е важна част от работата и успеха! Това раждане беше перфектно и прекрасно за мен! Благодаря!