Бебето наследява гените си от родителите си. Но придобиването на микробиом е малко по-сложен процес и зависи пряко от това как ще протече раждането на бебето и каква ще е средата на раждане, това са факторите, които влияят върху първоначалния процес на колонизация на микробиома на новороденото.

Микробиомът е съвкупността от онези полезни бактерии, от които човек се нуждае, за да може от една страна организмът му да функционира оптимално и от друга – които го предпазват от различни инфекции, на които е изложен буквално всеки ден. Придобиването на тези полезни бактерии от майката може да има благоприятно влияние върху здравето на детето в дългосрочен план.

Колонизацията и установяването на микробиома на новороденото е процес, който вероятно започва още преди раждането, тъй като има данни за наличие на бактерии в плацентата, феталните мембрани, амниотичната течност и кръвта от пъпната връв (Aagaard et al., 2014; Oh et al., 2010). Въпреки, че се смята, че вътрематочната среда е относително стерилна, скорошно проучване, изследващо микробния състав на периферната повърхност на плацентата, идентифицира както грам-положителни, така и грам-отрицателни бактерии при 54% от жени, които са родили преждевременно и при 26% от жени, които са родили на дата на термин (Stout et al., 2013). Необходими са последващи изследвания, за да може да се направят реални изводи от тези резултати, но вече знаем, че придобиването на микробиом е продължителен процес, който започва още през вътреутробния живот на бебето.

Впоследствие първата голяма доза полезни бактерии повечето бебета получават при раждането си. Това се случва, когато минават през родовия канал на майка си. Чревната и вагиналната бактериална флора на майката са първите източници на микробиом към новороденото бебе. След като бебето се роди, колонизирането с полезни бактерии продължава – при първия контакт с майката, която ще прегърне бебето си кожа в кожа, а впоследствие и чрез кърменето. Този микробиом ще помогне за оформянето на имунната система на бебето, ще подпомогне тепърва развиващата се храносмилателна система, ще окаже благоприятно въздействие дори при развитието на мозъка.

Проучванията показват, че има отчетливи разлики в микробиомните профили на новородените бебета, родени вагинално, в сравнение с тези, родени чрез цезарово сечение. Доказано е например, че приема на антибиотици променя микробните профили на жените и може да повлияе на чревните микробни профили на техните новородени. Като се има предвид, че първата голяма микробна колонизация се случва при раждането, от съществено значение е каква е средата, в която се случва раждането, какви могат да са последствията от различни дейности и фактори по време на процеса на раждане, които могат да повлияят на микробиома на жената и съответно на бебето, например оперативно раждане, употреба на антибиотици, процедури, които могат да възпрепятстват първи контакт и/или кърменето.

Любопитно е, че всеки контакт между бебето и вагиналния микробиом на майката (например чрез спонтанното спупване на околоплодните води по време на раждане) води до ранно микробно “посяване” и потенциални дългосрочни ползи за здравето на новороденото. В проучване на 18 двойки майка/бебе е сравнен микробиомът на майките и бебетата в три групи: новородени, родени вагинално; новородени, родени чрез цезарово сечение със стандартно следоперативно лечение и новородени, родени чрез цезарово сечение, които са имали досег с вагиналната бактериална флора на майката след раждане (Dominguez-Bello et al., 2016). Резултатите показват, че чревния, оралния и кожния микробиом на бебета от последната група, са били по-сходни с родените вагинално бебета, отколкото с други новородени, преживели стандартното раждане със секцио. Тоест, вагиналната “посявка” на полезни бактерии се оказва благоприятна, дори ако раждането се е случило чрез цезарово сечение.

Източници:

The Maternal Infant Microbiome: Considerations for Labor and Birth. Dunn. A, Hodgson N. MCN, The American Journal of Maternal/Child Nursing 42(6):p 318-325, November/December 2017. | DOI: 10.1097/NMC.0000000000000373.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5648605/