Автор: Магдалена Пашова
Няма по-магичен момент от този, в който част от теб се откъсва, за да заживее свой собствен живот! Няма миг, в който жената да е по-близо до Бог от мига, в който сътворява живот.
И все пак има огромно значение как майката ще преживее и ще запомни този свещен миг! За жалост напоследък все повече и по-често в мрежата четем истории за травматични раждания, изпълнени с болка (различна от физическата!) и разочарование. Моята история е различна и ще я споделя, защото вярвам, че добрите примери също трябва да се споделят и дано с времето те бъдат повече от лошите!
Преносвах 3-ти ден и определено вече изпитвах тревога защо бебето се бави и кога ще се появи. В събота направих дълга разходка (13,500 крачки) с надеждата това да помогне. В 7:00ч сутринта ме събуди първата контракция. Последвалите след нея бяха слаби, нерегулярни, напълно търпими. Станах, приготвихме семейна закуска, домакинствах и едва след 13:00ч усетих засилване и скъсяване на интервала. Обадих се на Оля, която по това време водеше курс и се разбрахме да отида, за да провери какво се случва и дали е време да тръгна към болницата. В 15:00ч разкритието беше само 3 см. На този етап препрочетох да се прибера и да изчакам още вкъщи преди да безпокоя д-р Дончева в неделния ден.
До 16:30 слушах медитации за хипнораждане, бях напълно отпусната и се чувствах добре. След 16:30 контракциите рязко се засилиха и буквално започнаха да преливат една в друга. Отново се обадих на Оля, която ме посъветва веднага да тръгна към болницата. Самата тя успя да стигне преди мен, да ме посрещне и подготви за преглед. Когато в 17:30 д-р Дончева ме прегледа, вече имах пълно разкритие. Контракциите следваха една след друга, много силни и преливащи в напъни.
Последният един час беше изключително интензивен, почти без паузи и на моменти съвсем истински си мислех, че няма да се справя. Това, което ми помогна, беше подкрепата на екипа! Те изобщо не загубиха вярва в мен, дори когато аз самата бях на път да я загубя. Насърчаваха ме, окуражаваха ме, припомняха ми да дишам, да викам, да не задържам нищо в себе си. Тази помощ в подобен момент е БЕЗЦЕННА!
В 18:32 Максим изплува в басейна и само миг след това беше в ръцете ми – 3,400г, 50 см и много клетки любов!
Да, беше много бързо, което не значи безболезнено (и едва ли е възможно другояче!), но беше и вълшебно! И затова искам много, много да благодаря на Оля и д-р Марта Дончева, че ми помогнаха да бъде такова!
Вярвам, че у нас трябва да има повече такива раждания без значение коя е болницата и кой е екипът! Не знам защо не се получава и защо четем по-често други истории. Не мога да бъда съдник и да определям дали вината е в лекарите, в пациентите, в хората въобще или в системата. Просто се надявам това да се промени и добрите примери, в които между раждащата жена и медицинския екип има доверие, уважение и подкрепа станат повече! От това ще спечелят всички, но най-вече бебетата, които заслужават идването им на тази земя да бъде празник за всички!
П.С. Специални благодарности на още две жени, избрали тази благородна професия – акушерката Вили, която работи в център Фемина М с д-р Дончева и акушерката Галя от болница Свети Лазар, която беше третият член на екипа. Момичета, нека повече жени усещат спокойствието, което аз усещах при общуването с вас!
Маги Пашова е нутриционист и автор на книги за здравословно хранене, нейният сайт е https://www.magipashova.com/
Маги и Максим
Първите мигове
С екипа
