Лора и бебе Лила

За много хора това да имаш породени деца е геройство, а три породени – подвиг, граничещ с лудост. За мен обаче това е сбъдната мечта. След като родих двамата си сина с екипа на Ла Вита Нова, не само, че не се страхувах да родя отново, а напротив – с нетърпение очаквах мига, в който отново ще преживея това чудо!

Видях двете чертички в деня, в който малкият ми син навърши годинка, и още от тогава бленувах момента на срещата ми с третото малко съкровище. По време на третата си бременност бях много по-осъзната, отколкото с първите две. Не спрях да правя упражнения за бременни през цялото време, правех най-различни разтягания, техники за дишане, тренировки за тазово дъно. Тъй като за трети път минавах през този период, се бях научила да слушам тялото си, бях по-свързана с него, осъзнавах много по-ясно кога кои мускули работят и кога ги отпускам – нещо, което знаех, че ще ми е от полза по време на раждането. 

Въпреки безпроблемното протичане на бременността, с напредването на деветия месец, ставах все по-нетърпелива да приключи. Вероятно защото имах вкъщи двама немирници под 3 годинки, след които да тичам, но наистина бях по-изморена психически и физически от всякога в живота си. С настъпването на 39-тата г.с., при седмичната ми среща с Олга й споделих умората си и най-вече притеснението си, че няма да успея да родя с екипа, на които им предстоеше пътуване до Лондон 2 дни след термина ми. 

Олга пък на свой ред ми изброи опциите за естествено подпомагане на родовата дейност – тинктури, коктейл с рициново масло, както й преглед за разкритие, при който можем да отлепим мембраните, ако шийката ми е достатъчно готова. Аз, разбира се, се съгласих. При прегледа Олга установи 4 см разкритие, скъсена и омекнала шийка и ми каза, че очаква следващите дни да родя. Прибрах се вкъщи нетърпелива и очакваща, подскачах на фитнес топката, правех какви ли не упражнения, легнах си с надеждата през нощта да започнат контракции. В действителност през нощта се появиха болезнени такива, но за мое огромно разочарование, бързо отшумяха. На следващия ден, твърдо решена да накарам човечето в мен да излезе, си направих коктейл с рициново масло. И отново – раждане не започна. Моето бебе просто не желаеше да излезе. 

Така изминаха още 2 дни, докато не дойде съдбовната ноемврийска събота, в която заваля първият сняг в София. Говорих с Олга да дойда на тонове и отново да опитаме отлепяне на мембраните. Речено-сторено. Тъй като живеем далеч от болницата (на 15 км извън София), реших за всеки случай да си взема багажа за родилното. Когато пристигнах в Свети Лазар, Олга имаше две раждания, които вече бяха започнали, доктор Паликов ме сложи на запис на тонове, на който се установи само една съвсем лека контракция. 

След като едното раждане приключи, Олга дойде при мен и ми направи преглед за разкритие. Отново беше 4 см, но докато все още се опитваше да отлепи мембраните, коментираше с доктор Паликов, че шийката ми се отпуска и разкритието става все по-голямо, докато накрая не каза, че е цели 7 см! Според нея когато започнеха контракции, раждането щеше да протече изключително бързо. Тук й споделих моето притеснение – навън обстановката беше снежна, а ние живеем далеч – дали изобщо ще успея да стигна навреме в болницата? 

Тогава тя даде съдбовното предложение да ме намажат с гел (аз го наричам „вълшебният гел“, хаха), който ще предизвика контракции, и направо да остана да раждам. Не чаках втора покана, казах на мъжа ми да ми донесе багажа от колата и да тръгва с децата към вкъщи. Олга ми намаза въпросния гел и каза да се поразходя 1 час около болницата докато подейства. Само, че това не се наложи, тъй като контракциите започнаха още докато го нанасяше. Качи ме направо горе към родилна зала. В началото контракциите почти се сливаха, макар и да не бяха много силни, постепенно започнаха да стават по-отчетливи, на всеки 3-4 минути. По едно време Олга ме попита как са контракциите, а аз й отговорих, че са търпимо силни и че си ги спомнях по болезнени, на което тя шеговито ми отвърна, че тя не иска да са толкова търпими. 

След около час, с доктор Паликов решиха да проверят разкритието ми, което вече беше 8 см. Тогава доктор Паликов предложи да спукат мехура, за да се забърза процеса, а аз разбира се се съгласих, нетърпелива да поема в обятията си моето мъниче. След изтичането на водите, рязко започнаха именно тези много болезнени контракции, които си спомнях от предните раждания. Седнах на фитнес топката, която изключително ме облекчаваше, а Олга стоеше зад мен и разтриваше кръста ми, което също помагаше. Всичко това продължи около половин час, докато накрая не настъпи така дългоочакваният и любим мой момент, в който тялото ми започна да напъва. 

Едвам намерих сили между контракциите да се прехвърля на родилното столче. Тук е моментът да спомена, че си имах една мечта – сама да хвана бебето си, когато се роди. Бях споделила това си желание с Олга, и предварително бяхме коментирали какви са ми вариантите за позиции за раждане, а аз си бях избрала столчето. Със последвалия напън вече усетих как главичката прорязва, напънът беше толкова силен, че усетих как цялата главичка излезе. Олга тръгна да ми обяснява, че със следващият напън ще излезе и телцето, но напънът просто не спираше и аз усещах как телцето започва да излиза веднага след главичката. „Не, още с този напън ще излезе и телцето!“ Каза Олга, а аз вече бях подготвила ръцете си за да поема моето момиченце. Никога няма да забравя мигът, в който я хванах, вдигнах я и я притиснах до себе си – моята дъщеричка. Моята Лила. Сълзи на щастие обливаха очите ми, толкова много мечти се бяха сбъднали в този момент – мечтата ми да си имам дъщеря, да я родя бързо и лесно и да си я поема сама в ръце! 

Прехвърлих се на леглото, докато чаках плацентата да се роди. Обадих се на мъжа ми да дойде, и съвсем скоро и той, и момчетата ми бяха с нас и се любувахме на нашето ново малко чудо. А пък гордият татко поиска даже да отреже сам пъпната връв на дъщеря си! 

Никога няма да спра да благодаря на екипа на Ла Вита Нова за поредното раждане – мечта, станало реалност благодарение на тях! Благодаря ви и… до нови срещи!