Моето голямо бебе

Тесен таз и голямо бебе

Малко предистория: Преди 4 години родих сина си в държавна болница, с нормалните размери 3.560 кг., 51 см. Индуцирано раждане в 41 седмица, защото бебето “закъснява”.

След няколко часа – класическия сценарий – индуцирането не върви като по-книга – “бебето е високо”, “това голямо бебе няма да слезе”, “имаш тесен таз” и “трябва секцио”.

Не съм стигнала до пълно разкритие, нямаше как да знам, дали бебето ще слезе или не, но ако не е слязъл досега, значи “няма шанс” нали го казва лекаря – защо да не го вярваш?! Сигурно много жени са се припознали – “бебето седи високо”, “бебето е прекалено голямо”, “имаш тесен таз”.

За второто раждане, 2 години по-късно, избрах Олга. Стигнах до болницата с пълно разкритие и този път бебето беше високо. След 2 часа престой в болница, високо бебе, лекарката ми каза “Приготвямете за секцио, но ако нещо се промени, ще раждаш нормално”. След цял ден контракции не е точно това което очакваш да чуеш, но поне пробвах, поне опитах да раждам нормално, разбирах ситуацията, дори да не беше това което исках. Мислех си, “това е, наистина имам тесен таз”. Когато стигнахме до операционата, докато чакахме да ми сложат спиналната упойка, между контракциите казвам “Аз съм готова” (за упойката), на което анестезиолога ми отговори “Аз не съм”.

Следващата контракция, беше решаваща. Започнах да викам. Ако до тогава се опитвах да дишам, да се успокоя, то на тази контракция, не можах да се сдържа и крещях. Тогава лекарката ме пита – “имаш ли напъни? Тя ражда!” Преместихме се в родилното бебето излезе за 3-4-5 контракции, може би 10 минути. Бях мега щастлива, че бебето е ок, че аз съм ок и успях да родя нормално, че избрах този екип и че всичко свърши успешно! Тогава успях да родя бебе 2.600кг, 47см. Всички бяха на мнение, че “бебето е по моя размер”, и евентуално бих могла да родя бебе около 3 кг.

Третото раждане – след още 2 години пак се доверих на Олга. Но дори да съм минала през едно успешно нормално раждане след секцио, все пак имах страх – дали и този път ще успея? Дали не е било случайност това, че предишния път родих нормално? Или пък, дали родих нормално само защото бебето беше по-малко от първото? Въпроси, които все си задавах през бременността.

Но успях да се успокоя, знаех, че до мен стои екип, на който вярвам. Опитах се да не качвам много килограми, качих най-малкото от всичките ми бременности, изкарах ковид, витамини почти не съм пила и бях много мотивирана, че нормалното раждане ще е най-добре за мен, бебето и семейството ми (понеже, не исках съпругът ми сам да се грижи няколко седмици за 3 деца плюс жена си).

Питах лекаря, през бременността – дали това бебе (на ултразвук се виждаше около 3кг) може да се роди нормално. Той много спокойно ми каза, че по време на раждане ще се разбере, няма как да ми каже от сега – това ме успокои – а няма какво да губя, ако пробвам да родя нормално.

За това раждане, се уверих, че раждане като на кино има! Сутринта чувствах първите болезнени контракции и си чудех – дали днес е денят? Мислех си “може би, може би не”. Все пак писах на Олга “че може и да се видим днес на един преглед и евентуално да раждам”.

Това което не знаех, е че след по-малко от 4 часа щяхме да се видим, аз да катеря стълбите на болницата на 4 крака, водите да се спукат в колата, да седна на колене на рецепцията и да не ми пречи, че виковете ми ги чуват всички. Сега е смешно, тогава нямах време да се впечатлявам!

Олга установи – пълно разкритие! Супер, но трудното предстои! Ако предишното ми бебе излезе за 15 мин, този път след повече от 2 часа напъни. Родих сина си със заветните размери 3.890кг 52 см., нормално, без упойки, естествено! Да – здраво бебе почти 4 кг излезе от 40 килограмова жена (тегло преди да забременея 42 кг, ръст 155 см). Късмет, че до мен имах страхотен екип – Олга и д-р Паликов, спокойствието на дулата и мъжа ми, и може би също, че на ултразвук, не се виждаше голямо бебе.

След този опит обаче, смятам, че ако има желание, има и начин. А и малките жени могат да раждат големи бебета!