Автор: Валентина Милева

Запознах се с Олга малко преди второ си раждане. Очаквах момченце, бременността ми вървеше чудесно и бях преизпълнена с желание и вяра, че раждането ще бъде едно не просто естествено, а магическо събитие в живота ми! Научих за Олга съвсем случайно, търсейки информация за това как мога да подпомогна тялото си в този толкова важен и динамичен момент. Прочетох нейни статии, които страшно ми допаднаха и се сдобих с книгата ѝ „Раждане с любов”, в която потънах с лекота. Още с първите ѝ страници се почувствах като у дома си – топло, уютно и изпълнена с вяра в себе си и в живота. Вече бях избрала да родя в болницата, в която Олга работи, тъй като моят лекар също работеше там и си помислих, че това не може да е случайно съвпадение, така че побързах да се запозная с нея лично. И останах очарована!

Срещата ни протече точно както тече и мисълта ѝ из страниците на нейната книгата – леко, с внимание, с много нежност, топлота и такт. Почувствах, че съм попаднала на „точния човек” и бързо реших, че искам раждането ми да се случи с нейна подкрепа. Обсъдихме желанията и притесненията ми и подготвихме план за раждането. До големия ден (по термин) оставаха само няколко седмици и у дома бяхме колкото развълнувани, толкова и притеснени. Първата ми бременност протече доста трудно за мен и остави не малко последствия върху здравето ми. Когато дъщеря ми, моето първо детенце, се роди, бях преизпълнена с любов, щастие и благодарност, каквито не познавах до този момент, но заедно с това не вярвах, че някога ще се реша да премина през всичко това отново. Не вярвах, че ще имам силите и волята за това.

Първото ми раждане премина трудно, болезнено и тежко. След преносване се наложи (по преценка на лекарите, в която все още имам съмнения) да се направи индукция, която подложи и мен, и детето ми на огромен стрес, не без своите последствия. Отне ми доста време да се възстановя и физически, а и психически от преживяното. Но дните минаваха, дъщеря ми растеше, майчинството се преръщаше във все по-голяма магия и само две години след като станахе родители, с мъжа ми закопняхме за второ детенце. Този път, вероятно и с голяма доза късмет, но и с много подкрепа, осъзнавания и лична промяна в начина на живот, бременността ми премина коренно различно. Естествено, най-голямата ми мечта бе на финала на това приключение да прегърна едно здраво момченце, дошло на света по-най-добрия и за двама ни начин – естествения.

Колкото и да се стараех да мисля позитивно, все повече се боях дали сценарият от първото ми раждане няма да се повтори. Този страх се засилваше с наближаването на термина, тъй като бебчо растеше, а нямах особени индикации за наближаващо раждане. Моят лекар имаше силни притеснения, че размерът на бебето може да наложи оперативна намеса, което аз се надявах всячески да избегнем. Вярвам, че природата и телата ни имат своя път и знаят какво е най-добро за нас, стига да умеем да се вслушваме в тях, да имаме положителна нагласа и разбира се  – да се грижим за себе си – и физически, и емоционално.

Като човек, който е преживявал операция, знам, че тялото никога не остава същото след подобна намеса. Също важи и за душата ни. Имах огромно желание да прегърна детето си веднага след като се появи на бял свят, да му дам най-доброто начало и да бъда неотлъчно до него през първите часове и дни от живота му, способна да му отдам цялото си внимание и грижа, които са така важни и незаменими. Копнеех за топлина, бебешки аромат, споделени сгушени мигове, далеч от чуждата намеса, игли, болки след евентуална операция, заместители на естественото хранене и т.н. И много се боях дали ще имам възможност да изживея мечтата си за едно спокойно, хармонично раждане, без обезкуражителните намеци на лекари, които влизат и излизат от стаята ти, клатейки глава и повтаряйки „няма смисъл да се мъчиш”, както бе при първото ми раждане.

Именно тогава се появи Олга!

Нашето момченце реши да ни изненада много приятно, като се появи точно на термин! Имах подготвителни контракции още от 5-ти месец. Няколко седмици преди раждането те зачестиха, като ставаха по-болезнени, по-продължителни и на моменти доста регулярни. Бях свикнала, че като по часовник те се появяват вечер, когато си легна и се отпусна и продължаваха известно време, след което спираха. Така беше и вечерта преди да започне раждането. Заспах доста късно с надеждата, че този път контракциите няма да спрат, но уви, всичко изглеждаше съвсем обичайно и познато. Бях чела много за това как започва спонтанното раждане, но така и не го бях изпитала лично, тъй като с дъщеря ми всичко бе предизвикано изкуствено и бе доста неприятно – освен болезненото физическо усещане, също така ми бе отнета и възможността да почувствам емоцията от започването на това толкова естествено и същевременно магическо преживяване.

На следващата сутрин, минути преди да се събудя, сънувах, че раждам. Отваряйки очи, почувствах особена болка в кръста. През цялата си бременност имах болки в гърба и кръста, които умело облекчавах с движение и йога, но тази болка просто бе различна. Не беше непоносимо силна, но усещах, че просто не мога да продължа да лежа. Тайно се надявах, че това е индикация, че раждането наближава. Дори не предполагах, че то вече започва! Станах, раздвижих се и почувствах, първите „различни” контракции. Много жени казват, че когато започват истинските контракции няма как да ги сбъркаш, макар да са трудни за описване и различни при всяка жена. Е, така е – просто знаеш, че нещо се случва!

Отидох да си взема топъл душ, тъй като беше много рано, едва около 5 часа сутринта, и не исках да будя цялата къща. От опит знам, че подготвителните контрации спират, когато вляза под топлия душ и тайничко се надявах тези да не спрат. И те наистина не спряха. Засилваха се. Бях будна едва от 20-тина минути, но вече бях сигурна, че нещо се случва и реших да събудя мъжа ми – ей така, за подкрепа. Болницата беше далеч от нас и тъй като знам, че раждането може да бъде непредвидимо, особено когато не е първо, исках да сме подготвени да тръгнем. В мига, в който го събудих, водите ми изтекоха. Уж не било като по филмите, но си беше точно като филмите. И двамата със съпруга ми много се вънувахме и се радвахме, че всичко започва така спонтанно, защото това ни даваше надежда, че раждането ще протече естествено. Веднага се обадих на моя лекар и на Олга и се разбрахме след около час да се чакаме в болницата. Събудихме дъщеря ми, обяснихме ѝ какво става, направихме си малко снимки с коремчето „за последно” и щом тя закуси, тръгнахме. За щастие беше неделя, още беше прохладно и нямаше движение. Контракциите ми се облекчиха в колата и така пътувахме съвсем спокойно. През бременността жегите изобщо не ми понасяха, пътуването в кола през последните месеци понякога бе доста неприятно изживяване и все се надявах раждането да не започне в час пик на някой делничен ден, където ще трябва да висим в задръствания. Всичко беше като по поръчка!

Пристигнахме в болницата, където Олга ме прегледа и установихме, че със сигурност ще се ражда днес. Изпратих мъжа ми и дъщеря ми да се прибират в трепетно очакване на новини. Тук е моментът да спомена, че този път мъжът ми нямаше възможност да присъства на раждането. С него споделихме раждането на дъщеря ми, което освен много личен и вълнуващ момент, беше и огромна подкрепа за мен! Винаги ще му бъда безкрайно благодарна за споделената магия, за вярата в очите му, за първите прегръдки с малкото ни момиченце. За такива спомени си струва да живееш! Това определено ни сплоти още повече и като двойка, и като родители.

Когато няколко месеца преди второто ми раждане стана ясно, че по всяка вероятност този път ще съм сама, ни отне доста време да свикнем с тази мисъл. Страхувахме се, беше ни тъжно, че няма да споделим и това вълшебство заедно. Именно това направи ролята на избрания от нас екип още по-важна. Имах силната нужда да познавам и да вярвам безусловно на хората, който щяха да споделят с мен и детето ми този толкова важен момент и щяха да ми помагат да взема най-добрите решения за нас.

Когато Олга ме прие в болницата, около 8 сутринта, имах съвсем малко разкритие, спукан околоплоден мехур с чисти води, сравнително регулярни контракции, чудесни бебешки тонове, но (винаги трябва да има „но”, нали) бебето стоеше „високо”. Това бе и причината моят лекар да има съмнения дали размерите на бебето ще позволят естествено раждане.

Веднага след прегледа Олга ме настани в залата за активно раждане, където се стараех да се движа максимално много. Докато си говорехме се разхождах, използвах фитнес топката, правех упражнения, които Олга ми показа. Тя бе неотлъчно до мен през цялото време и присъствието ѝ бе толкова спокойно, деликатно, ненатрапчиво и грижовно. Два часа по-късно нямаше особен напредък, но за сметка на това контракциите ставаха доста болезнени. Ситуацията определено ме притесни и за кратко успя да ме обезкуражи малко, но с подкрепата на моята акушерка продължих да вярвам, че нещата ще се случат по най-добрия начин. В следващите два часа контракциите станаха много болезнени и на доста по-кратки интервали, което доста ме изтощаваше. Имаше моменти, които прекарах лежейки на леглото, за да събера малко сили, въпреки че знаех колко е важно да се движа. През цялото време Олга ме окуражаваше, като ми напомняше колко геройски съм се справила при предходното си раждане, колко по-трудно и безнадеждно е изглеждало всичко там и че щом веднъж съм успяла, ще успея отново. Няма да забрая този тих, спокоен и толкова топъл глас, съчетан с болкоуспокояващия масаж, който тя ми правеше на гърба при всяка контракция. И до днес имам усещането, че нямаше да издържа, ако не беше нейната подкрепа. В моментите, в които най-много се страхувах и най-силно ме болеше, това бе нещото, което ми вдъхваше вяра, сили и воля да не се отказвам.

Изминаха още два часа и тъй като вече бях започнала да усещам и леки напъни, Олга ме прегледа отново и установихме, че разкритието е значително напреднало. Това ми вдъхна нови сили да се движа и най-вече да вярвам в себе си. При всяка контракция се концентрирах върху гласа на Олга и движението на ръката ѝ по гърба ми и си повтарях, че не трябва да се стягам, а просто да позволя на болката да премине през мен. Повтарях си като мантра, че мога да се справя и че тази болка е всъщност нещо изключително хубаво, защото в нейната съзидателност се крие любовта към детето ми, към новия живот, дори към собственото ми тяло, което е способно на толкова много чудеса. Спомнях си първите мигове с дъщеря ми и колко прекрасно е да прегърнеш детенцето си в мига, в който поема първите си глътки въздух, без значение колко те е боляло преди това. Защото болката е само път.

Не мина много време и моят лекар направи нов преглед, при който установи, че финалният момент наближава и бебето се е придвижило надолу. Разплаках се от щастие! Взех си топъл душ за леко облекчение на болката, по препоръка на Олга. Тя наблюдаваше реакциите ми през цялото време и отбеляза, че започват истинските напъни, които мога да си позволя да следвам. Опитах две пози, докато накрая, по съвет на моя лекар и на акушерките, избрахме позата със столчето за раждане, където гравитацията се оказа голям помощник. Олга и нейната прекрасна колежка Галя бяха огромна подкрепа в този финален и доста труден за мен момент. С всяка следваща контракция се боях дали ще се справя, но заедно с това копнеех с цялото си същество да прегърна детето си, да чуя гласа му, да знам, че е добре! Това ми даде сили, каквито не съм предполагала, че нося в себе си! Никога не съм изпитвала по-вълнуваща комбинация от страх, болка, очакване, щастие и копнеж.

 Така се появи моят прекрасен син! Сладко бебе, с перфектни размери, живо, гласовито и здраво. Никога няма да забравя усещането на топлата му кожа в моята прегръдка, търсещите му очички и сладкото бебешко проплакване, което повече от ясно ми казваше „Здравей мамо, аз съм тук!”.

Този път не използвах никакви медикаменти за обезболяване. Направиха ми топли компреси, които помогнаха за максимално малко разкъсвания и за избягването на необходимостта от разрези. Още една разлика с предходното ми раждане! С напътствията и подкрепата на екипа нещата се случиха изключително бързо и лесно. Имах така мечтаната възможност да прегърна детето си в мига на неговото раждане, да споделя с него първите му глътки въздух и да му осигуря най-доброто – късно клампиране на пъпната връв след спиране на пулсациите, контакт кожа в кожа, непосредствено кърмене след раждането и неразделни първи часове и дни на обич и топлота. При предходното ми раждане бяха използвани различни медикаменти, както и упойка и имах възможност да видя как изглежда едно бебче, родено по този начин и как изглежда бебето, родено изцяло „чисто”.

Заедно с това, получих минимални разкъсвания, възстанових се много бързо и се чувствах чудесно веднага след раждането.

На всички бъдещи майки, които се боят от раждането, имат съмнения, колебания или пък лоши спомени от предходни раждания, мога да кажа с цялото си сърце: бъдете смели и не спирайте да вярвате в себе си! Женското тяло, както и женското сърце и душа, са една необятна вселена, която работи в синхрон! Твърде често дори не подозираме на какви чудеса сме способни! По-важното обаче е, че заслужаваме тези чудеса – и ние, и децата ни.

Вярвам, че голяма помощ за естественото ми раждане оказаха здравословното хранене по време на бременността, балансираната почивка и физическо натоварване, най-вече упражнения, йога за бременни. Естественото раждане е огромно физическо натоварване, затова подготовката е важна! Хомеопатията, която изключително ми помогна с първите месеци на тежко гадене, а също така и в спряването с различни неразположения на бременността и настинки. Тук огромна роля изиграха не само хомеопатичните средства, а и подкрепата и грижата на самия хомеопат! И разбира се – позитивното мислене, любовта и споделеното очакване на щастието в семейството и подкрепата на прекрасния екип от лекари, които се грижеха за мен през бременността. Важна роля оказа доброто информиране на всеки етап от бременността, за което много ми помогна книгата на Олга, предоставяща толкова много ценна информация по толкова деликатен начин, който не провокира типичните за повечето бременни жени страхове и притеснения, а им вдъхва вяра, сили и вълнуващо очакване!

Благодарим ти, Олга! От сърце! Ти твориш чудеса и заедно с това ни помагаш да творим своите!