Това беше едно много специално естествено раждане след секцио. Истинска победа на Надя, която положи големи усилия за подготовката, а в процес на раждане показа огромна сила и търпение, справи се с болката и страховете си, беше позитивна, но и много уверена и настойчива, когато отстояваше това, в което вярва. Родителите поискаха отложено клампиране на пъпната връв след раждането на плацентата и нашият екип се съобрази с това. На едната от снимките се виждат бебето и плацентата все още свързани с пъпната връв. Плацентата се роди след около 20 минути.

Предимствата на отложеното клампиране на пъпната връв са:
– бебето получава значително повече кръв и така се увеличават хемоглобинът, обемът на кръвта и железните запаси и се намалява рискът от анемия;
– осигурява се животоспасяваща линия за кислород, в случай че бебето има трудности с дишането;
– към бебето преминават стволови клетки, червени кръвни клетки, бели кръвни клетки (например Т-клетки, които се борят с рака).
СЗО препоръчва пъпната връв да не се прерязва, преди да мине поне една минута след раждането, като за оптимално време за изчакване се приема между 1 и 3 минути. Много традиционни акушерки биха казали, че това е минималното време за изчакване. В своята практика те задължително изчакват пъпната връв да спре да пулсира (времето е различно в различните случаи), а най-често прерязват пъпната връв, след като се роди плацентата.
Някои лекари не вярват в ползите на отложеното прерязване на пъпната връв или смятат, че това води до усложнения като по-тежка жълтеница, полицитемия и хипервискозитет. Но няма достатъчно силни доказателства срещу отложеното клампиране на пъпната връв.

В този конкретен случай бебето нямаше жълтеница и каквито и да е усложнения и беше готово за изписване още на втория ден след раждане.
Екипът на това раждане бяхме д-р Марта Дончева, акушерки – Емилия Казълова и аз, д-р Божинова – неонатолог, дула – Галя Дянкова.
Благодаря на Надя за вдъхновението и разрешението да споделя!