Раждането ми започна на 12.03 с падане на тапата сутринта, последвано от контракции през целия ден. Вечерта усетих, че контракциите се засилват и зачестяват, като към 23 часа вече бяха през 2-3 минути. Чудих се дали да звънна на Олга предвид късния час, дали не е фалшива тревога, но с тези болки не можех да си представя как ще заспя и ще дочакам следващия ден. Затова й звъннах към 23:40 часа и й обясних какво се случва. Същият ден екипът е имал две раждания и тя тъкмо се беше прибрала, но се разбрахме да говори с доктор Паликов и да отида в болницата да ме прегледа.
Около 00:10часа бяхме в Св. Лазар с моя съпруг и след прегледа се установи, че имам 6-7 см разкритие и трябва да остана в болницата. Настаниха ме в стаята и след може би още час с болезнени контракции, водите ми изтекоха точно като по филмите – все едно се изля кофа с вода. Усетих едно така чакано облекчение.
Отидохме в родилната зала, изчакахме и Олга да дойде, и влязох в басейна. Пуснахме музика, която предварително си бях подбрала, приглушихме осветлението и наистина в залата обстановката стана много близка до домашната. Това ми е първо раждане и съответно нямам база за сравнение, но определено мога да кажа, че топлата вода много облекчи болките и ме отпусна. Сменях различни пози за раждане, Олга ме напътстваше как да дишам, кога и колко да напъвам и ме окуражаваше колко близо сме до появата на бебчето. И така в 03:55часа на 13.03 се появи нашата принцеса – Полина.
Няма такова щастие! Да видиш детето си живо и здраво, да го прегърнеш и да споделиш този безценен миг с любимия човек! Както и на предварителните срещи го бяхме обсъдили – съпругът ми отряза пъпната връв след като спря да пулсира.
Искам от цялото си сърце да благодаря на Олга и екипа на Ла Вита Нова за професионализма и подкрепата! Макар да не знаех какво точно да очаквам от това първо раждане, то протече точно както си го представях – в спокойна среда, без стрес и с много подкрепа от персонала.
