Ширин, бебе Тимур и бебе Теодор

Първото ми раждане беше през 2015 година. Тогава след посещение на курса „Информиран избор за раждането“ се запознах с Олга. Така започна моята история с нея, която е трудно да бъде описана с думи, трябва да се изживее. Но нека все пак опитам да предам част от емоцията.

Преди 7 години наистина бях напълно убедена, че искам естествено раждане – такова, каквото природата е отредила на една жена да изживее. Положих всякакви усилия да прекарам една информирана и съзнателна бременност. Грижих се за физическото и емоционалното си състояние, каквото зависеше от мен, вярвах, че съм го направила. И с огромната подкрепа на Олга, която избрах за своя дула, изпитвах пълна увереност, че всичко ще мине както трябва. Имах ясен план за раждане, който включваше и вана.
Първите си контракции получих 4 дена преди термин, към 5:30 часа сутринта. Бяха сравнително слаби, с малка продължителност, през 20 мин. Успявах даже да си подремна между тях. Тъй като съвсем не бях убедена дали това са истински контракции или не, реших към 8 ч. да стана и да си взема един топъл душ, с идеята, че може би ще затихнат. След топлата вода, обаче изведнъж всичко се промени – контракциите станаха много по-силни, а интервалът значително намаля. Вече си бяха през 5 мин. Обадих се на Олга и на партньора си, които пристигнаха почти по едно и също време към 11 часа. И тогава започна истинското изживяване. Силни контракции, през 3-4 мин., с нарастваща продължителност, в продължение на часове. Тъй като планът беше да тръгнем към болницата възможно по-късно, присъствието на Олга беше абсолютно необходимо и незаменимо. Без нея едва ли щях да издържа и един час. Тя ме насърчаваше, окуражаваше и ми вдъхваше силата да изтърпя поредната контракция, а те бяха сякаш безкрайни, една след друга и наистина много болезнени. Единственото, което ме облекчи, беше топлата вода под душа, където прекарах доста време. Към 15 ч. почнаха леки напъни и ми падна тапата. Тогава тръгнахме към болницата. Приеха ме с пълно разкритие, което сложи край на мераците ми за водно раждане. Въпреки, че нещата не се случиха много бързо и прекарах в родилна зала още час, час и половина в силни напъни. Този период там малко ми се размива, помня само че ме оставиха да избера позата си и почти през цялото време бях на 4 крака. Накрая ме сложиха да легна по гръб (което запомних, като най-болезнената част от цялото раждане) като малко преди това ми спукаха водите. След няколко напъна се роди моето момче – Тимур.
Олга беше плътно до мен и ме държеше за ръка. (Помня само как на последните няколко напъни я помолих да пусне ръката ми, защото ме беше страх, че мога да й я счупя. Затова се хванах за ръката на мъжа си и стисках с пълна сила) Точно 12 часа след първата контракция вече гушках своето бебче. Естествения прилив на окситоцин ме накара да се влюбя в живота отново по един нов и неизживян до тогава начин!

Забременях отново през 2021-ва година. След цялата лудница на пандемията и след 2 неуспешни опита, радостния трепет на очакването беше заменен повече със страх и притеснение. На всичкото отгоре бременността ми беше доста по-тежка от преди: непрестанно гадене, прилошаване, киселини още от първия триместър. Постоянно бях изморена. И малко обезверена. Но затова пък, нямах никакво съмнение, че отново исках да раждам с Олга. Тя вече не беше дула, а акушерка. Свързах се отново с нея и тя проследи цялата ми бременност като отново ми вдъхваше увереност и вяра. Дори когато ми каза, че 17 дена преди термина ми ще излезе в отпуска, някак си успя да ме успокои, че всичко ще бъде наред и ще се случи по най-добрия начин. Направихме си план за раждане както и предния път, отново обмисляйки възможността за вана.
Имах още 20 дена преди термин. Сутринта към 6 часа усетих лека болка като убождане в корема и станах. В този момент усетих как водите ми изтекоха на силна струя. Веднага изтичах в банята. След леката паника, която първоначално ме обзе, успях да се свестя. Събудих мъжа си и веднага се свързах с Олга, която се оказа че е в болницата, защото преди това е имала раждане. Зарадвах се, че не я будя и че я хващам на линия и то 2 дена преди да замине за почивка. Докато приготвях последните попълнения за багажа си, усетих как започват болките. Засякох времето – бяха през 4 мин и траеха по 10-15 секунди. Бяха поносими и си казах, че имам все още време, а и бях на 15 мин. разстояние от клиниката. Приготвих закуска на Тими преди да тръгне за детската градина. Казах на мъжа ми да ми подготви чай с комбинация шуслерови соли. Напълних си термофор с топла вода за кръста и зачаках всички да се подготвят. Нещата обаче се развиха изключително бързо, болките ставаха все по-силни и по-продължителни. Когато мъжът ми ми подаде чашата с чай и даже нямах сили да я хвана и изпия, осъзнах че нямам много време. Всички набързо се облякоха. Някак си стигнахме до колата и тръгнахме. Болките ставаха все по-силни. Превивах се на задната седалка и аз се молих само да стигнем по-бързо и си представях как този път ще си поискам обезболяващо.
Стигнахме до клиниката в 7:50, на вратата ме чакаха Олга и д-р Паликов. Успях да сляза между две контракции. Директно ме заведоха в родилна зала ,където се оказа, че съм с пълно разкритие. В този момент не знаех дали да се радвам или не – никакъв шанс за обезболяване. Идеята за вана все още беше актуална, но и тя се изпари, в момента в който усетих първите напъни. Беше ясно за всички, че раждането е в последната си фаза. Единствено ми оставаше да си избера поза. Съвсем интуитивно пожелах стола за раждане, който наистина се оказа правилният за мен. След 30 мин. напъни на бял свят се появи и втория ми син (Теодор). Само 2:30 часа след спонтанно изтеклите ми води.
Изпитах безкрайна благодарност, заради така стеклите се обстоятелства. И въпреки, че нещата се развиха така бързо и неочаквано (мъжа ми даже не можа да смогне да се върне навреме от детската градина, за да присъства), Олга беше права – всичко стана така както трябваше и по най-добрия начин. Тя ме напътстваше през цялото време, говореше ми и ме насърчаваше, насочваше ме как да дишам. Начинът, по който говори, когато си на ръба на силите си, това което прави – това е нещо безценно! Не мога да си представя раждане, в което тя не участва. Безкрайно благодаря за това, че я има и че беше част от моите раждания. Тя направи така, че спомените да са така красиви и когато разказвам за тях да изпитвам само умиление, радост, гордост и благословия.
Раждането с Олга = раждане с Любов!
Олга = Любовта в действие!