Приеми болката!

За мен раждането до последно беше нещо, което ще се случи, но някак сякаш не на мен. Прочетох книгата на Олга, “Раждане с любов”, четох истории за раждане, слушах истории за раждане, гледахме с Борил (мъжът ми) клипове с раждания. Тренирах да дишам, слагах си подходящи етерични масла в дифузера, чувствах се готова, но и не бях сигурна, че ще се случи.

Затова и бях много спокойна, че ще мине като по мед и масло, буквално, така ще се роди съвсем лесно. С болка, да, ще боли, но ще дишам и Яни ще е до мен да ми помага да не боли. Нали все пак съм с Олга, с д-р Паликов, те могат всичко! Опечена е работата. Ама тогава не си давах сякаш сметка, че аз ще раждам, не те.

Затова когато на сутринта на 21 юни се събудих с менструални болки и по-силно прозрачно течение, много се зарадвахме! Имахме и час за тонове в 17 ч. при Олга, вече минавах термина, който беше определен за 18 юни. През деня течението се усили, по обяд бях на маникюр, пазарувах, чувствах се прекрасно, никакви болки, само сменях превръзки, салфетки, всякакви неща, които попиваха водите. Следобяд хапнах, Борил се прибра, знаеше, че ми изтичат водите и беше много развълнуван. По това време започнаха и леки контракции, в началото на всяка изтичаше вода от мен. Борил донесе легена, над който се позиционирах. Помогна ми да прегледам куфара за родилното, вече се подготвяхме, че ще раждам.

Олга ни беше казала, че първото раждане обикновено продължава дълго, но знаейки, че отиваме към болницата за тонове, искахме да сме готови и с куфара.

По пътя пяхме песни, говорихме си оживено, бяхме много щастливи, въодушевени, сякаш на празник отивахме!

Тоновете на бебето бяха много добри, моите води течаха, приеха ни в болницата. Нагласихме си стаята да ни е удобно, с дифузера с етерични масла, с приглушена светлина, подредих си всички вещи, чувствахме се спокойни, правехме планове как ще спя през нощта, Борил дали да се прибере вкъщи или да стои с мен. Продължихме с музиката, абе купон! Болки имах, но леки, регулярни, но съвсем търпими. Ето, така ще се роди, ще си дишам тук, ще тече от мен и накрая хоп!

Уви… към 20-21 ч. болката започна да се усилва, не можех да говоря по време на контракция. После постепенно болката се усилваше още, докато не дойде моментът, в който не можех да стоя на крака, към 00 ч. Яни ми каза – “Не се стягай, приеми болката, пусни я да минава през теб. Ако се отпуснеш, ще боли по-малко”. Оттогава при всяка болка, като мантра си повтарях – “Приеми болката, приеми болката, отпусни се, отпусни се”. Дишах дълбоко и се опитвах да се отпускам, а сякаш все повече се стягах. При кратките отпускания, наистина усещах облекчение.

Не си спомям нощта с подробности. Като сън е, който сякаш с всеки ден забравям все повече. Виждам Яница, която ми разтрива бедрата и краката, докато аз се стягам цялата на леглото от болката. Виждам Олга, която с цялото си търпение се опитва да ми направи преглед за разкритие, докато аз саботирам движенията й като събирам крака от болка. Усещам Борил, който ми прави масаж на кръста, докато аз съм облегната на нощното шкафче. Виждам и апарата за тонове. Помня, че виках, исках да си извикам болката, за да спре. Мислех си, че никога не съм и предполагала, че боли толкова. Имах съвсем кратки почивки, по 30 секунди – минута и пак се започваше!

Вече в сутрешните часове, отидохме в друга стая, на първия етаж. В моята трябваше да се настани момичето, родило преди мен през нощта.

Помня, че Борил и Яни ми казваха да чуя птичките как пеят отвън, през отворения прозорец, говореха ми хубави неща, да ме окуражат, а аз не можех да им отговоря, но ми помагаха вътрешно, на душата. Благодарна съм сега за всички думи на грижа и обич и за всеки опит да ми се помогне тогава. Нямах сила, вече даже не знаех викам ли, ох-кам ли. Губех се вече в болката, само нея усещах и бях ужасно изморена. Още горе исках упойка, но трябваше да изчакаме разкритие. Не разбирах как е възможно толкова бавно да става това разкритие, а да боли така! Страхувах се от силата на болката, оприличавам я на някой, който чупеше костите на таза ми с чук. Вече не исках помощ, бутах всички ръце, които ми помагаха, отказвах всичко, което ми се предлагаше, само си чаках упойката. Исках да извикам анестезиолога веднага!

Единствената поза, в която заставах беше на земята, на колене с ръце подпрени на леглото.

Д-р Паликов беше там също, поведе ме към успойката, а аз усещах как болката ме поваля. Анестезиологът ми даде ясни инструкции, вдъхнах си кураж, трябваше да не мърдам, не знам въобще как издържах да не мърдам, но успях, потрепервах, но успях. След като упойката подейства, беше Раят! Сякаш нищо не ме интересуваше вече, знаех, че свършва!

После за мен всичко се случи много бързо! Чух Олга да казва, че разкритието е 10см, че се започва, всички бяха до мен. Започнаха напъни съвсем малко след това, нямаше болка, само натиск, Олга ми казваше кога да напъвам, Яни и Борил ме окуражаваха, Яни съдействаше и за правилната ми поза. Борил е видял всичко последващо, аз не успявах да осъзная какво точно се случва. Тоновете на бебето са започнали да падат, затова са действали бързо. Наложи се д-р Паликов да натисне корема ми няколко пъти с напъните, наложи се и епизиотомия. На видеото, което Яни е направила видях как Олга с ловко движение маха пъпната връв от врата на детето и ми го дава на секундата. Веднага след като се появи беше на гърдите ми и я прегръщах! След дружни усилия, в 8,22ч. сутринта, се появи Ния!

Идваше ми да плача от радост, да се смея силно, да избухна от еуфория и да залея цялата стая с емоция! Прегръщах си детенцето, Борил беше до мен! Този миг е огромен, изпълва цялото ми сърце. Благодарна съм!

Дойде ми някаква голяма сила, започнах да говоря, да се шегувам даже, да се смея. Детенцето ми беше на гърдите, кърменето започна почти веднага. Борил преряза пъпната връв след като беше спряла да пулсира.

Благодарна съм от цялото си сърце на екипа Ла Вита Нова! Толкова бяха търпеливи и грижовни, чувствах се сред свои, обикнах ги като свои. Ще нося това Раждане с Любов в сърцето и ума си, докато съм жива. Това раждане беше най-трудното нещо, което ми се е случвало, но завърши прекрасно!

Благодаря ви, мили и добри Хора!