Любима, Любомир и бебе Сияна
VBAC история
Не знам от къде и как да започна. Още ме държи емоцията, още всичко ми е като в сън. Не мога да осъзная, че ми се случи това, за което мечтая почти 5 години – нормално раждане!
Малко предистория:
Първото раждане беше предизвикано 2 дни след термин, защото бебето е голямо (роди се 3780 гр, 52 см), аз съм дребна и не можем да чакаме повече. Вътрешно знаех, че това не е най-добрият вариант, но нямах смелостта да откажа и да чакам да започне раждането. Опитах да говоря с лекаря, но ми беше казано, че ако не постъпя за предизвикване, мога да си търся друг лекар. Е, постъпих, пуснаха ми система, започнаха контракции. Водите ми изтекоха, разкритието стигна до 6 см. Тоновете бяха добре, но бебето взе да напира да излиза, лекарят каза, че усеща главата, но нямам достатъчно разкритие и не можем да чакаме повече. Усещах леки напъни, но казаха, че няма да се получи и преминахме към секцио. Упойката ме хвана по-късно от необходимото, операцията беше доста стресираща за мен, вливаха ми доста неща, заради което първото кърмене беше около 12 часа след раждането. Имах и адско главоболие 2 седмици след раждането, което отново влоши доста както моето емоционално състояние, така и кърменето. Бяхме на косъм от това да не успеем с кърменето, но с много упоритост и подкрепа се справихме.
Знаех, че когато забременея пак ще търся друг екип и ще искам да опитам да родя нормално. Дойде този момент и аз вече бях изчела много истории за успешен vbac и бях убедена, че моите хора са Ла Вита Нова. Тук е моментът да кажа, че живеем на 100 км от София, но това по никакъв начин не можеше да ме спре.
Срещнах се с Олга някъде около 32 седмица, обсъдихме всичко, разказах й всичко. В 9-ти месец направихме консултация и с д-р Паликов, както и с анестезиолог, тъй като съм с дискова херния и искахме да сме спокойни, че ако се наложи упойка, няма да имаме проблем.
Всички бяха много спокойни и уверени, че всичко ще се получи нормално. Аз се притеснявах доста, въпреки че бях решена да опитам. Много ме беше страх да не се стигне пак до секцио. Не исках да изживявам същия кошмар, още повече вече с едно дете, което ме чака вкъщи и има нужда от мен. Изчетох книгата на Олга, четях много истории за вбак, слушах подкастът „The Hypnobirthing Podcast“.
Спрях да ходя на прегледите при следящия ме АГ някъде в 37-ма седмица, защото искаха често да ме гледат на ехограф и да проверяват разкритие, което нямаше смисъл, само се натоварвах. След разговор с Траяна се почувствах уверена и просто започнах да ходя на тонове всяка седмица.
Терминът дойде и отмина, а бебето нямаше намерение да се ражда – нямах никакви индикации. На термин бях на преглед при Олга и д-р Паликов. Увериха ме, че всичко е наред и спокойно можем да чакаме. Планът беше да сме си вкъщи и когато започне раждането, да пътуваме към София.
Вечерта на 3-ти ден след термин усетих контракции, които знаех, че са по-сериозни от подготвителните. Бяха поносими, успях да вечерям и да приспя детето. Легнах си и аз, но контракциите зачестяваха и ставаха по-силни. Имах 1 час, в който бяха на 5 минути, но поносими. После малко разредиха, но за цялата нощ може би бях спала около час. Чудех се кога да тръгна към болницата и накрая го направихме в 6 сутринта. По пътя си имах контракции, даже някои бяха доста силни. Когато пристигнахме в болницата Олга вече ни чакаше и установи 3-4 см разкритие. Разбрахме се да останем в София, но да не постъпвам още в болницата. Имаше къде да отседнем, опитах се да спя, тъй като контракциите разредиха, но пак успях за кратко. Следобед при разходка ми се налагаше да спирам по време на контракция и реших, че вече би трябвало да съм доста напреднала, но при преглед се установиха 5-6 см разкритие.
Отново си тръгнахме от болницата. Д-р Паликов каза, че скоро ще се видим и така и стана. Вечерта контракциите ми бяха доста болезнени, даже по едно време ми се струваше, че имам напън. Мъжът ми се обади на доктора и отидохме пак в болницата (някъде към 1 през нощта). Този път казах, че постъпвам, изморих се само да съм напред-назад и да гадая какво се случва. Разкритието беше 7см.
Настанихме се в стаята (бяхме се разбрали мъжът ми да присъства на раждането, така че той беше с мен през цялото време). Седнах в един стол за кърмене и по някое време съм заспала (контракциите са спрели). На сутринта разкритието отново си беше 7 см, но поне бях поспала и бях с повече сили. И д-р Паликов, и Олга казаха, че раждането напредва нормално и е напълно естествено да има период, в който контракциите спират. Мен ме обзе паника, че и този път съм до тук и няма да получа пълно разкритие. По-голямото дете го мислех също и не знаех дали мога да чакам още. Можеше целия ден отново да нямам контракции, вечерта да се върнат, после пак да спрат и така не знам колко време. Д-р Паликов предложи да пуснем бавна капка окситоцин. Аз не бях сигурна, защото и този вариант ме плашеше отново заради първото раждане. Разбрахме се да изляза да се разходя и към обяд пак да се върна да видим как вървят нещата. Ами, нещата не вървяха, защото почти нямах контракции и съответно на прегледа на обяд пак си бях със 7см.. Олга каза „Добре, чакаме.“ Но аз психически не можех да чакам и попитах за варианта с окситоцина. Обясниха ми, че на това разкритие той само би помогнал като върне контракциите и ги направи по-чести, но не и по силни от това, което са били. Разбрахме се за много бавна капка и, ако не подейства, да спрем и да чакаме. Много ме беше страх, но се реших.
Системата подейства много бързо, контракциите наистина не бяха по-болезнени, само зачестиха. С Олга решихме да спукаме водите, които бяха доста. Траяна беше част от екипа, не като моя дула, а по стечение на обстоятелствата, но мога с две ръце и два крака и всичко, всичко да я препоръчам за дула! Донесе ми термофор, пусна арома лампа. Усетих, че ми се напъва, отидохме в родилна зала, започнаха да пълнят басейна, тъй като исках да раждам там.
Контракциите вече бяха сигурно през минута, аз забих на 8 см (през това време мъжът ми ми правеше контранатиск на кръста, което много помагаше), влязох във водата, Траяна ми поливаше кръста с вода, даваше ми вода да пия, даде ми студени компреси за челото. И тя, и съпругът ми много ми помагаха. Оказа се, че вокализирането е моето нещо и го използвах. Траяна ми говореше, казваше, че се справям много добре, казваше ми да дишам като усетя напън, защото още нямах пълно разкритие. С Олга решихме да сложим нещо, което да помогне на шийката да се отпусне и скоро ми казаха, че вече мога да напъвам, когато усетя напън.
Екипът само наблюдаваше и не се месеше по никакъв начин. Аз не можех да повярвам, че е дошъл този момент, бях в шок, питах дали така да напъвам, казаха ми, че се справям страхотно и да напъвам, както и когато аз го усещам. Беше НЕВЕРОЯТНО!
Такава сила усетих, толкова беше интензивно, че просто се предадох на природата. Казвах, че не мога (хаха), а Олга и Траяна казваха, че мога и го правя. Докоснах главичката на бебето, което ми даде още повече сили. След като главата се роди, се наложи да се обърна, защото ръката на бебето беше до вратлето му и излизането беше малко по-бавно от очакваното, но след завъртането, бебето излезе и беше в прегръдките ми.
Не изплака веднага и аз малко се уплаших, но ме увериха, че всичко е наред. Малката Сияна остана в прегръдките ми и това беше най-вълнуващият миг. Плацентата се роди доста бързо (докато излизах от басейна). Пъпната връв я отрязахме заедно с таткото. Имах разкъсвания, но леки, д-р Паликов ги заши (през това време таткото гушкаше бебето). След като се преместихме в стаята бебето отново не се е отделяло от мен, взимаха я само за визитации и ми я връщаха. Осъществихме контактът кожа в кожа, тя засука и към днешна дата (вече почти месец) мога да кажа, че е много по-спокойно бебе от брат си, което отдавам и на начина, по който се роди.
Възстановяването ми е много бързо, мога да правя всичко без да ме боли цялото тяло (сравнявам с първото раждане).
Екипът беше прекрасен – вдъхваха ми увереност през цялото време, подкрепяха ме, окуражаваха ме. Много благодаря на всеки един от тези прекрасни хора!
На всяка жена, на която й предстои раждане, искам да кажа – ти можеш! Без значение дали е първо или следващо раждане и без значение как са протекли предишните раждания, ТИ МОЖЕШ! Момичета, важно е кой е до нас в този велик момент. Усетете хората, на които ще се доверите за раждането и, ако имате дори малко съмнение, изберете екип, в който не се съмнявате. И, ако можете, вземете си дула с вас. Аз мога да препоръчам Траяна. Траяна, ти си слънце!
