В древен Египет раждането на дете се е смятало за почти магическо събитие, а обичаите за раждане били силно повлияни от религиозните вярвания. Както във всички древни общества, раждането било считано за труден и дори опасен процес.
И това не е странно, имайки предвид, че в онези времена много жени и бебета са умирали при раждане или непосредствено след това от инфекции и болести. Процентът на детска смъртност бил висок, висока била и смъртността на жените при раждане – на всяко трето раждане едно е завършвало със смърт, но въпреки това броят на децата, родени в едно семейство бил между 4 и 6, а понякога семействата наброявали дори 10 до 15 деца.
В древен Египет децата се смятали за истинска благословия. От синовете и дъщерите се очаквало да се грижат за родителите си на старини, затова и често били наричани „персоналът на старостта“,защото възрастните родители можели да разчитат именно на децата си за подкрепа и грижи, когато остареят. Историческите извори свидетелстват за това, в един древен текст е описана предаността и грижата, която следва детето да засвидетества към майката:
„Отплати се на майка си за всичките й грижи. Дай й хляб, колкото й трябва и я носи, както тя те е носила, защото ти си бил тежко бреме за нея. Когато най-после си се родил, тя все още те е носила на врата си и три години тя те кърмеше и те пазеше чист.“
Процесът на раждане
Раждането в древен Египет било особено сакрално събитие,религиозно обвързано и изпълнено с много ритуали, магически заклинания и магически предмети като амулети и статуетки. Медицинските папируси не казват нищо за нормалното протичане на раждането, но съществуват достатъчно данни от артефакти и папируси за “магическото” раждане на фараоните.
Раждането се случвало в специална среда, например върху хладния покрив на къщата или в отворена или затворена беседка, изградена от колони от папирусови стъбла, украсени с лози. На мястото подреждали матрак, облегалка за глава, постелка, възглавница и столче. По времето на династията на Птолемеите жените от благородническата класа обикновено раждали в къщи за раждане, които били специално построени и прикрепени отстрани на храмовите постройки.
На раждането присъствали само жени помощници, а не лекари. Жените от селски произход обикновено избирали две жени или от домакинствата си, или сред съседките и приятелките си, а по-заможните жени имали подкрепата на слугини и медицински сестри. Показателно е, че в древноегипетския език няма думи за акушерка, акушер или гинеколог. По това време знанието как да се помогна на раждащата жена се предавало чрез споделен опит и чиракуване, предавало се от жена на жена, като това знание включвало предоставяне на емоционална подкрепа, насърчение, медицински грижи и религиозна помощ.
Жените раждали бебетата си предимно изправени ,приклекнали, в поза на колене, седнали на петите си върху специални тухли за раждане или на специално столче за раждане. Често под столчето за раждане се поставяла гореща вода, така че парата да подпомогне раждането.
Една от асистиращите на родилката жени заставала пред нея, за да помогне при раждането и да хване бебето. А другата заставала зад нея, за да я придържа, докато напъва. Макар да няма информация в медицинските папируси, процесът на раждане е добре описан в митологичните и религиозни исторически документи, така в папируса от Уесткар е описано следното: „Изида застана пред [жената], Нефтис зад нея и Хекет помогна за раждането. Детето се втурна напред в ръцете на [Изида], костите му станаха здрави, измиха го и пъпната му връв беше прерязана. То беше увито в плат и поставено на диван от тухли.“
Тухлите за раждане, които древните египетски жени използвали, били с размери приблизително 36 см на 18 см и били украсени с цветни рисувани сцени и фигури от процеса на раждане. Столовете за раждане също били направени от тухли като имали дупка в центъра. Те също било богато украсени с йероглифни надписи и изрисувани сцени на майката, бебето и богове закрилници.
Както във всички области на ежедневния живот, боговете на Египет били свързани и с процеса на раждане. По време на раждането често се повтаряли специални думи и заклинания, като например “Амон да направи сърцето на родилката силно и да запази жив този, който идва“, които се смятало, че имали магическа сила да закрилят и пазят родилката по време на процеса на раждането. Друго заклинание, което се ползвало било следното: „Слез долу, плацента, слез долу! Аз съм Хор, който те призовава, за да може раждащата да стане по-добра, отколкото е била, сякаш вече е родена. Вижте, Хатор ще сложи ръката си върху нея с амулет за здраве! Аз съм Хор, който я спасява!“ Тези думи трябвало да се повторят четири пъти върху глинена фигурка, a амулет на Бес, поставен върху челото на родилката.
Различни богове оказвали подкрепата си за родилката по различен начин. Така например се вярвало, че богът-създател Хнум дарявал здраве на новороденото след раждането му. Смятало се, че богът-джудже Бес ще изгони всички зли сили, които витаят около майката и бебето в момента на раждане, ако има негова статуетка. А Таверет пък била главното божество закрилник на жените по време на бременност, раждане и кърмене, изобразявали я като бременна богиня-хипопотам, която често носела магически нож, наричан още възела на Изида.
За да потърсят божествена помощ в процеса на раждане, жените често поставяли амулет – пръчка, която била във форма на полумесец, обикновено изработена от слонова кост и украсена с резби на божества, змии, лъвове и крокодили. Тази “магическа” пръчка се поставяла върху корема на раждащата жена. Открити са около 150 от този тип амулети, всички датиращи от времето на Средното царство и Втория междинен период.
Бог Тот също често бил призоваван за помощ, а богинята Хатхор, пазителка на жените и домашното блаженство, се смятало, че присъства при всяко раждане. Тежките родилни болки можело да бъдат успокоени от бог Амон, който нежно духал като хладен северен бриз.
Бременност, контрацепция и лекарства
Древните египтяни изчислявали времето на бременността от 271 до 294 дни, в сравнение със съвременния брой от 282 дни от началото на последния цикъл. Египтяните вярвали, че матката се отваря в коремната кухина, но също така, че храносмилателният канал, идващ от устата, също е свързан с матката и коремната кухина. Те вярвали, че месечният цикъл спира по време на бременност, защото кръвта се отклонява за създаване и поддържане на ембриона.
Папирусите от Кахун, Берлин и Карлсберг ни дават изключителна информация за поредица от тестове за плодовитост, бременност и за определяне на пола на нероденото дете, които са били ползвани в Древен Египет. Тези тестове обхващат широк спектър от процедури, включително предизвикване на повръщане и изследване на очите. Най-разпространеният тест за бременност бил следния: за да се види дали една жена е бременна, трябвало да уринира върху торбичка пшеница и торбичка ечемик всеки ден, като ако от всички торбички покълнат растения – тя ще роди дете. Ако ечемикът порасне, ще бъде момче, ако порасне пшеницата, ще бъде момиче, а ако нито от едното не покълне растение – не е бременна.
Тази техника е тествана в края на 20-ти век и не показва растеж на нито едно семе, когато се полива с мъжка или небременна женска урина. При 40 бременни жени е имало растеж на единия или двата вида растения в повече от 50% от случаите. В 30% от случаите обаче нямало никакъв растеж и при налична бременност. Когато покълне само един вид, предсказанието за пола е правилно в седем случая и неправилно в шестнадесет случая.
Както е имало начини да се определи дали една жена е бременна, така е имало и начини, за които се смята, че предотвратявали бременност. Известна е била още тогава контрацепцията – с тази цел се правела специална смес от акация, рожков и фурми, всички се смилало с мед, а след това тази смес се поставяла във влагалището на жената.
Историческите извори са документирали и рецепта за лекарство за свиване на матката, но не е ясно дали то се е ползвало с цел ускоряване на раждането, за раждане на плацентата или за връщане на матката до размера преди бременността. То съдържало мед, вода от рожков, мляко и билки,поставяло се във влагалището.
Ползвало се и специално лекарство при наличие на разкъсвания и наранявания на перинеума.
Новороденото бебе – грижа и вярвания
Египтяните били силно загрижени да узнаят бъдещето на новородените си деца и каква съдба ги очаква, затова вярвали на предсказанията на седемте Хахтора или седем различни форми на богинята Хатхор, които смятали, че кръжат над люлката на бебето и съобщават съдбата му. Изображения на тези седем форми на богинята са документирани в гробницата на кралица Нефертити.
Ако бебето било болнаво и се смятало, че има риск да умре, шансовете му за живот се определяли спрямо силата на плача му и изражението на лицето му. Така например ако бебето издаде звук, подобен на скърцането на боровете, или обърне лицето си надолу, се смятало, че го очаква смърт. Ако все пак имало съмнения относно това дали ще живее или не, практиката била на бебето да се дава три дни мляко, съдържащо смляни частици от неговата плацента. Ако бебето не повръщало от това специално мляко, тогава се смятало, че има шанс да оцелее.
Било прието майката да носи бебето в слинг, поставян около врата. Майката (или при нужда дойка) кърмела бебето си в продължение на три години. Документирани са и открития на бутилки за бебета или поне глинените еквиваленти на бутилки, които служели за хранене на бебета.
Най-честата детска болест във времената на древен Египет била инфекцията на храносмилателния канал. Пример за заклинание, което било предназначено да предпазва от тази инфекция е : „Излез, посетителю от тъмнината, ти който пълзиш с носа и лицето си на тила, без да знаеш защо си тук! Дошъл си да целунеш това дете? Забранявам ти да го правиш! Дошъл си да му навредиш? Забранявам това! Приготвил съм за защитата му от теб отвара от отровната билка афат, от чесън, който е вреден за теб, от мед, който е сладък за живите, но горчив за мъртвите.“
При изследването на останките от някои детски мумии, се е установило наличието на висока честота на забавен на растеж, вероятно поради недохранване или инфекция. Кожни проблеми като екзема, анемия и инфекции на сливиците също били чести.
Амулетите често били привързвани към всяка част от тялото на детето, за да го защитят, като различно божество било свързано с различна част от тялото. Честа практика били и защитните заклинания, записани на малки папирусови ролки, навити и завързани във висулка около врата на детето.
Източници:
Divine and rational: the reproductive health of women in ancient Egypt. R. Sullivan. PMID: 9326756 DOI: 10.1097/00006254-199710000-00021. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9326756/
The physical activity of parturition in ancient Egypt: textual and epigraphical sources. S. Töpfer. Dynamis vol.34 no.2 Granada 2014. https://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0211-95362014000200003
„Childbirth Magic“. R. Charlotte. Expedition Magazine 58.3 (2017): n. pag. Expedition Magazine. Penn Museum, 2017 Last visited 30 May 2023 http://www.penn.museum/sites/expedition/?p=24055
Childbirth and Children in Ancient Egypt. M. Parsons.
Last visited 30 May 2023. http://www.touregypt.net/featurestories/mothers.htm
Ancient Egyptian Midwifery and Childbirth. A. Thiele (2002).
Last visited 30 May 2023. https://www.midwiferysupplies.ca/blogs/ancient-midwifery-blog/295322-ancient-egyptian-midwifery-and-childbirth
Ancient Egyptian Midwifery and Childbirth. A. Thiele (2002).
Last visited 30 May 2023. https://www.midwiferysupplies.ca/blogs/ancient-midwifery-blog/295322-ancient-egyptian-midwifery-and-childbirth
Ancient ‘Birth Bricks’ Found in Egypt. J. Wilford (2002).
Last visited 30 May 2023. https://www.nytimes.com/2002/08/06/science/ancient-birth-bricks-found-in-egypt.html#:~:text=The%20standard%20practice%20of%20childbirth,happiness%20of%20mother%20and%20child
Magical Childbirth. M. Moll (2011).
Last visited 30 May 2023. http://anthropology.msu.edu/egyptian-archaeology/2011/08/04/magical-childbirth/