Елизабет и бебе Димана

Преди два месеца Димана се появи физически в живота ми и го преобърна изцяло.
Това е дълго чакано бебе, минахме през доста ситуации, за да се случи и сме много благодарни на живота, че все пак реши, че заслужаваме и ни дари с нея.
Колкото до раждането… Зная за Олга и работата ѝ от близо десет години и още тогава, когато я слушах на един форум, вече знаех как искам да родя, стига да е възможно, разбира се. Е, оказа се възможно и доста по-прекрасно, отколкото си представях.
Признавам си, реалистът в мен е малко песимистичен и до последно не си позволявах да си представя колко прекрасно и безпроблемно ще е раждането ми, за да не си създам очаквания, които да станат на пух и прах и после да съм разочарована. Но пък летящият оптимист знаеше и беше уверен, че всичко ще е бъде прекрасно. Имах възможността да практикувам йога почти до края и в медитациите си съм
визуализирала красиво преживяване, комуникирах си с бебето през цялата бременност, а и цялата информацията, която получих от “Раждане с любов” ми помогна в целия процес.
Та така – термин по ПРМ 30.12, термин по ултразвук 20.12, а Олга беше убедена, че ще пренося, но Димана реши да се появи на 9.12 – св. Анна, закрилник на семейството, майчинството и бременните жени.
На 9-ти декември през нощта в два часа започна раждането и по препоръка на Олга легнах да опитам да поспя, защото знаех какво предстои. Но от честото ставане контракциите станаха много на често и реших да не лягам повече, но и да не будя съпруга ми, за да е свеж поне той. Беше Магично, аз, тъмнината, тишината и болката… Преживявах контракциите права, като правех люлка на бебето, мърдайки таза си наляво, надясно. Към осем часа видях че Олга е на линия и ѝ писах, събудих и съпруга си, контракциите станаха на по-дълъг период. Олга предложи да ходим към болницата, но аз се притеснявах, че ще спра процеса и реших да останем още малко вкъщи. Към десет и нещо седнах на топката и буквално за две минути контракциите станаха през 2-3 минути, казах си: “ей сега трябва да тръгнем”. В единадесет и тридесет бяхме в болницата, а аз с 5 см разкритие… оттук не помня много вече, всичко е обвито в една прекрасна розова мъгла, явно ендорфините са си свършили работата, но имаше лавандула, басейн, Enigma и много магия във въздуха.
В 16:24 часа Димана проплака в ръцете на Олга, покрита с много верникс и засука веднага! Благодаря на целия екип! Вярвам, че всяка жена заслужава такова раждане –
да е обградена с любов и вяра в нея и възможностите ѝ. Да получи свободата да усеща тялото си и да е в синхрон с бебето. Необходимо е да се доверим на природата, защото самият процес на зачеване, бременност и раждане е перфектно измислен и се случва толкова естествено, стига да му се отдадеш…