Боряна и бебе Дария

Когато бях бременна в 4-ти месец, случайно попаднах на група за взаимопомощ между бременни жени. На първата среща, на която присъствах, се запознах с Яница. Направи ми доста приятно впечатление, много беше спокойна, много добре обясняваше какво трябва да се случи по време на раждането, кои са фазите на раждането и така се запали интереса ми към това да се подготвя по-добре за самото раждане, а не да разчитам, че те нещата ще се случат от само себе си.

На една от тези срещи стана дума за книгата Раждане с любов. Още нямах представа коя е Олга и нейния екип, намерих книгата, купих си я и започнах да я чета. Тогава вече започнах да се интересувам кои са Ла Вита Нова, коя е Олга и и какво точно означава раждане без медикаменти. Запалих се по идеята да родя естествено и да родя заедно с Олга и нейния екип. Закупих и курса на Олга и заедно с моя мъж започнахме да го гледаме и да се готвим за раждането.

Следващата крачка, която направих беше да се срещна с Олга, за да се запознаем с нея, да видим дали ще си паснем като хора. Много ми хареса, че прегледите при нея бяха доста по-различни от стандартен преглед при гинеколог, хареса ми, че има по-различно и индивидуално отношение към пациентите си и взех решението, заедно с моя мъж, да раждам в Св.Лазар с екипа на Олга. 

Разбира се, Яница щеше да бъде моята дула. Започнахме да чакаме раждането. Бях спокойна, че ще се свържа с Яница, когато започне и ще ми помогне с процеса. За мен така беше много важно да има по-индивидуално отношение към мен, към мъжа ми и към детето ми, затова възможността да имам придружител, през цялото време по време на раждането, както и след това – ми хареса.

На 27-ми август към 17 часа следобяд започнах да усещам първите признаци на контракции, бяха доста слаби, общо взето нищо сериозно, просто много леки менструални болки. Останах спокойна, хапнах си, пийнах си вода и писах на Яница като почнаха леките контракции. Тя каза, че е супер.

До към 23 часа всичко беше по този начин, т.е. контракциите бяха доста слаби. В 23 часа започнах да усещам, че контракциите започват да стават доста по-силни, по-осезаеми. Започнах да ги засичам, интересното беше, че от самото начало контракциите бяха през доста малък интервал. Но не бяха силни, по-скоро по-леки, но като тайминг бяха като по учебник и реално предвещаваха, че нещата скоро ще се случат. Писах на Яница, обясних й как се случват контракциите, колко са силни и тя каза да запазим спокойствие, да ги следим и да я информирам своевременно какво се случва. От 23:30 часа започнаха вече по-силните контракции. Знаех какви са техниките за справяне с болката, най-вече дишане, релаксация, между контракциите опитвах да остана спокойна, да се отпусна, да релаксирам, да си почина. По време на контракциите си взех душ доста дълъг, моят мъж ми правеше топли компреси по време на контракцията, правеше ми контранатиск, който супер много ми помагаше. Към 1 часа нещата доста се промениха, контракциите станаха по-чести и по-силни. Поддържахме контакт с Яница.

Към 2-2:30 часа аз започнах да издавам доста по-силни звуци, да обяснявам как ме боли. През цялото време, това, което реално ми помогна за контракциите беше – първо, помощта на моя мъж, на Яница, взимането на душ. Доста време си постоях в банята, когато вече реших, че няма смисъл да седя, защото вече беше минал към половин час под водата, ми беше трудно да се мобилизирам и да изляза от банята, защото контракциите буквално бяха през 3-4 минути. През цялото време се чудих кога точно да изляза, за да мога да сваря да стигна до мястото на което заставах и което ми помагаше да се отпусна. А мястото беше в хола, с ръце на дивана, реално на 4 крака, но ръцете ми бяха на дивана и моят мъж, който ми прави контранатиск на кръста и ми слага топли компреси.

В 3 часа започнах да усещам напъните, поне това си мислех, че е. И звъннахме веднага на Яница, разказах й точно какво усещам. Тя ми каза тръгвай към болницата, защото вече си във фазата, в която може би трябва вече да се напъва и да се роди детето. Тя звънна на Олга, събра екипа и в 3.30 часа вече бяхме в болницата. 

Измериха тоновете на бебето, Олга провери разкритието се оказа, че съм с 10 см и че наистина вече е дошла финалната фаза, в която трябва да напъвам. Дадоха ми избор дали да е на легло, дали на столче, дали права. Аз първо опитах на леглото, но реших да пробвам и на столчето, и доста повече ми хареса. 

Мъжът ми съответно беше застанал зад мен и през цялото време беше до мен, обясняваше ми как се справям страхотно, даваше ми да пия вода, придържаше ме отзад, отпусках се на него. Помагаше ми много, хубаво ми беше, че беше зад мен, че се отпусках в него по време на покоя, даваше ми със сигурност и много сила. Яница стоеше през цялото време неотлъчно при мен, обясняваше ми, заедно с Олга, наблюдаваха целия процес, даваха ми напътствия и съвети какво да направя, как да напъвам, защото реално за това нещо няма как да се подготвиш предварително. 

С правилните напътствия и съвети от тяхна страна, нещата се случиха много бързо. Към 4 без нещо започнаха напъните и вече към 5 часа и 22 минути се роди моята дъщеря. Един много хубав спомен имаме от снимките, които Яница правеше по време на самото раждане.

Бях супер спокойна, защото знаех, че екипа ще направи всичко възможно нещата да се случат по най-добрия начин, за да може накрая да се роди моето бебе благополучно и всичко да е наред. Подкрепата на мъжа ми, подкрепата на Олга и на Яница много ми помогнаха да се справя с раждането, което се случи без никакви намеси, нито упойка, нито окситоцин, нито разрези, съвсем нормално и напълно естествено се случиха нещата. 

И съм много щастлива от този факт, изпълних моя план за раждане. В крайна сметка, ако нещо се беше объркало и знаех, че нещата не са добре, със сигурност щях да се съглася на нуждата от медикаменти или интервенции, но беше много хубаво, че нещата се случиха по-най добрият начин и точно както ги бях искала. 

Когато се роди дъщеря ми, ми я сложиха веднага на гърдите, погледнах я. В първият момент се зачудих тя диша ли, защото не изплака и само през цялото време казвах „ама тя не плаче, тя не плаче“, но се оказа, че не е като по филмите и бебето не се ражда веднага със силен и неистов плач. Скоро я чух да изплаква, всичко й беше наред и така с моя мъж зад мен, аз на столчето и Дария в моите ръце, останахме няколко минути да се гледаме, да се любуваме един на друг.

Много хубаво беше и това, че веднага дават бебето да се помъчи да засуче. За съжаление, при мен не се получиха веднага, но после по време на престоя ми в болницата се съветвах с Яница, съветвах се с Олга, Олга дойде няколко пъти да ми покаже как мога да я накарам да засуче, пробвахме няколко варианти с нея, различни пози, дадоха ми помпа дори, която ми показа, че всъщност..вече е тръгнала коластрата и се успокоих. След това се срещнах и с Рина, която е част от екипа, тя ми помогна вкъщи да засуче Дария и да се случат нещата по-добре с кърменето. През тези три дни, в които бях в болницата Олга идваше всеки ден, д-р Паликов също идваше всеки ден да види как съм аз, всичко наред ли е с шевовете и с мен. Много бързо се възстанових. Много съм благодарна на всички!

Чувството, първо, да родиш без някаква намеса, второ, да ти дадат детето, в момента, в който се роди и да не ти го вземат да го мият, да го чистят, да го обличат, със сигурност беше много емоционален за мен и за моя мъж. Досега нито една от раждалите ми приятелки не е минала през това нещо. Нямат снимки, нямат толкова дълъг контакт с новороденото, което стои буквално върху теб, дори и с пъпната връв. Никоя от тях няма такова преживяване, което много ме радва всъщност, че избрах екипа на Олга.

фотограф Яница Карамаркова