Деница, Симеон и бебе Дева
Когато предстоеше първото ми раждане нямах достатъчно информация и смелост да заявя себе си, да потърся това, от което самата аз имах нужда. В крайна сметка, черпейки опит от близки и познати, смятах, че раждането не може да бъде манипулирано и насилствено. Не бях останала с впечатление, че естествените процеси са на заден план.
Първото ми раждане премина със следене при д-р Сигридов и бях сигурна, че тялото ми ще ми подскаже кое как да случа. Но подведена от силната емоция дали вземам правилно решение за мен и за бебето ми, и повлияна от “уж” добронамереното поведение на доктора ми от Хасково, който ме следеше по направление, бях оперирана няколко дни преди термин. Бебето ми се наложи да е на кислород, заради липсата на добро отваряне на дробовете. По мое настояване ми я дадоха на другия ден, веднага след като станах и обикалях да се раздвижа.
Когато забременях за втори път, вече знаех, че не желая да подложа отново тялото си и психиката си на този стрес. Започнах да гледам видеа с раждания в България и чужбина. Започнах да питам, да търся информация и да се интересувам. Установих един голям ужасен пропуск – системата не може да ми даде това, от което имам нужда, а именно да родя с минимална намеса и максимална подкрепа. Да използвам опция за отложено клампиране, да не ме насилват със система… Аз го наричах: “Да не ме изнасилят да родя”. Това за мен беше ужасен страх.
Страхът ми обаче приключи. Когато стана ясно, че се налага да родя отново секцио. Така отново бях дала живот без да участвам, както ми се искаше и без желания старт. Причината беше, че първото ми секцио не беше добре направено и имах отваряне на шевове след 8-мия месец от бременността и така до края. След консултация с д-р Сигридов, взехме най-доброто решение, а именно да родя при добър специалист, който да ме зашие правилно и да изпълни максимално моя план за раждане. Така избрах д-р Нашар в Токуда. Изключително доволна от нея, аз родих второто си дете. Бебето ми отново бе взето и отнесено, но тук вече имаше разлика. В моя план за раждане беше записано да ми се носи бебето да го кърмя. Така и се случи. Бебето ми беше носено на всеки два часа.
Но това отново не беше моето истински мечтано раждане. Получих остра реакция след затварянето на операцията ми и 30 дни след нея – тя се възпали и отвори. Операцията беше проблемна до 5-тия месец след моето раждане. Изключителни неразположения и тревожност, придружени и с физическия проблем. На моменти губех себе си и мотивацията си. Не ми се искаше да се случва на мен. Не желаех да приема, че и второто ми секцио е толкова драматично.
За мен раждането и природата са тясно свързани. За мен раждането не е медицински водено действие. За мен това е действие толкова лесно и добре измислено от природата, колкото е лесно да случваш ежедневните си действия.
В началото на моята трета бременност, бях решила, че сега вече ще дойде и моят миг на естествено раждане. Следях се при АГ във Варна и отделно си посещавах редовно д-р Сигридов. Разговорите с него започнаха от първата консултация в насока за нормално раждане. Подготовка на тялото. След първия преглед се оказа, че имам гестационен диабет. Той ме окуражи и каза, че е сигурен в моята дисциплина и резултатът накрая ще е постижим. И с режим след консултация с д-р Бояджиева, започнах да осъзнавам как аз трябва да се “сработя” с организма си. Дните минаваха в грижи за двете ми други деца, работа и четене на книги. Обичах да медитирам в миговете, когато мотивацията ми падаше стремглаво. През годините редовно следях работата на Олга Дукат. И все си казвах “моята история ще бъде писана един ден тук”.
Дните минаваха, четях все нови и нови истории. Мечтаех си и моята да се случи с Олга и екипа до нея. И така достигнах до 34-та седмица и потърсих асистентката й за записване на час и консултация. Нямах търпение да се срещнем. Дни преди тази среща, отново влизайки в страницата на “Раждане с любов” попаднах на сходна на моята ситуация на вече родила дама. Казах си, ето, още една смела жена е постигнала раждане след два броя секцио, благодарение на Олга. Срещнахме се и още след първата среща, на излизане с мъжа ми си казахме почти в един глас “Това е нашата акушерка. Имаме нужда точно от такъв човек.” А какъв човек е, ще се запитате вие? Ами Олга има способността да изслушва и да задава качествени въпроси. Човек, който умее да опознава и с който да усетите, и двете страни, дали това е вашият “танц”.
Раждането е като един валс. Трябва да имате способността да се съчетаете толкова добре с партньора си/екипа ви за раждане/, че да следвате ритъма си заедно, да се подкрепяте, да си имате доверие и да си помагате взаимно.
От първата среща Олга винаги ми повтаряше, че сме големи шегаджии, усмихваме се много, обаче на раждането няма да ни е така забавно. Идвахме седмица след седмица за тонове и прегледи при д-р Паликов. Пътувахме от Варна до София през цялата бременност. Повечето пъти пътуванията бяха с първите ни деца, но това не ни отказа. И така в 38-ма седмица вече решихме да се приберем в родния ми град, за да имаме по-малко път до София. Следенето на тоновете продължаваше и така до 40-та седмица. Жените около мен със същия термин започнаха да раждат. И започнаха истории с няколко банки вливания на окситоцин, пукания на мехури, странни диагнози за неизбежно секцио, слагане на някакви торби върху корема, скачане на корема, крещене със заповеди, обиди дори, вземане на бебето и отделяне от майката за часове и всичките изнасилвания на това да се роди нов живот. Цялата тази неприятна и непонятна за мен истерия – да се форсира едно толкова естествено действие. Да родя нормално след два броя секцио беше само и единствено възможно с Олга и екипа зад нея, бях сигурна в това. И бях мотивирана и добре осведомена от Олга, Яни и д-р Паликов за всички възможни сценарии.
През периода на консултации изявих желание да имам подкрепа и от дула. В този ред на мисли избрах Яни за моя духовен спътник. След разговор и с нея бях сигурна и мотивирана за моето раждане. Очаквах с търпение мига на моята среща с моето момиче, моето трето дете. Знаехме, че раждането няма да започне на термин, което малко вече ме напрягаше и си признавам, че бързах. Затова и бързах да отида в София още с контракции на 10 минути. Бях наплашена от споделянията на другите родили и просто знаех, че дори да имам контракции на минута, аз ще отида в София и пътят на моето раждане ще го вървя с Олга, Яни и д-р Паликов.
В 40-та седмица и 3 дни късно вечерта точно в 00:10 часа си пишех с моите най-близки приятелки и се подготвях след вечерната си рутина за сън. Тогава просто в мен дойде мисълта и я написах “Момичета, започва се.” Така се и случи, водите ми потекоха. След това падна малко и от тапата. Към 3 часа с липсата на активна фаза на раждане, аз помолих да тръгваме към София и оставих децата при родителите ми. Събудих Яни в 5 сутринта и след това се настанихме в София. Очаквайки развитие и прогрес.
Раждането ми след приема в болницата беше бързо. Помня, че влизайки в стаята повикаха Олга, защото една жена е дошла в болницата с максимално разкритие. В този момент останах сама, мъжът ми трябваше да отиде да вземе багажа и очаквах да се върне всеки момент. Лежах в стаята и слушах ритъма на сърцето на моето дете и четях всички утвърдителни фрази изписани на стените. Контракциите се засилваха, а аз четях и дишах. По спомен след започване на силните контракции, Яни се върна първа и започна да ме мотивира, мокреше с вода лицето ми. Питаше ме имам ли нужда от нещо. Повтаряше ми колко добре се справям и как успявам. Повярвайте ми, това в подобен момент е супер важно и много нужно. Д-р Паликов идваше и поднасяше своята грижа и проверяваше дали всичко е наред. Подкрепата му също беше силна и доста мотивираща.
Олга се върна. Имах на разположение най-добрите дами до себе си, както и мъжа ми. Мъжа ми беше до мен, галеше ме и изцяло усещах подкрепата му, не мога да си представя да не беше там. Това споделяне на моята мечта беше толкова силно и за двама ни. Самият той смяташе, че нямам друг път освен да родя нормално нашето трето дете и беше през цялата бременност изцяло до мен. Аз и бебето ми бяхме заобиколени от любов и подкрепа. И това, което ми трябваше е да осъзная, че силата от която се нуждая е вътре в мен.
Да вземеш в прегръдките си бебето си, да го закърмиш още през първите минути. Да прегърнеш новия живот и да усетиш как си постигнал една мечта. Мечта като жена да дадеш първи глътки въздух с нормално раждане.
Аз мечтаех да родя във вода, да ми правят масаж при нужда, да стоя в различни пози и да случвам техники за олекотяване на контракциите, но не се случи точно така. Раждането ми не можеше да смести толкова действия, но пък беше изключително удовлетворяващо. Нищо, четвъртото ми дете ще се роди във вода и с всички възможни масажи.
И да не бях успяла, нямаше да имам друго усещане. Дори да се беше наложило секцио, отново щеше да е толкова прекрасен нашият валс. Обстановката, енергията и екипа са в добронамерена, търпелива и подкрепяща вибрация. “Раждане с любов, моята мечта като жена.” Така бих описала моето раждане. Толкова изпълващо с щастие. Имаше болки, обаче това не се помни. И личният ми поглед определено е, че болката е по-малко и нищожна спрямо секцио. За комфорта след нормално раждане и секцио дори няма да коментирам. Отрязването на пъпната връв от мъжа ми сложи последното парче от нашия пъзел на мечтаното раждане с любов.
Ние, жените, правим своите избори за това как да дадем живот. Изборът да се даде тази цялата нестихваща позитивна подкрепа, според мен, може само с екипа на Ла Вита Нова. Благодаря ви! Вие сте човеци в този нечовешки свят! Вие сте велики.
Раждане с любов VBA2C, това е моята история, моето усещане.
П.С. И Олга не позна, дори в най-силните си контракции, пак се шегувахме и смеехме с мъжа ми.
