Тереза, Петър и бебе Габи

На 24 май, около 19:20 вечерта, точно докато си говорех по телефона с майка ми, усетих лека контракция и как започват да ми изтичат водите. Оставих мама да ми доразкаже как е минал денят ѝ и през това време отидох до банята да проверя какво точно се случва. След като се уверих, че не е станал друг “инцидент”, ѝ казах спокойно:

— Мамо, май ми изтичат водите. Ще звънна на Олга и по-късно ще ти пиша кога да очаквате внучката.Тя само изрече с лека паника в гласа:— Какво?! Добре…

Обадих се на Олга и се разбрахме да дойда на преглед. Нямах контракции, нито разкритие, но водите действително бяха започнали да изтичат. Изпратиха ни обратно вкъщи с уговорката да се видим пак на сутринта.

Около 21:30, малко след като се прибрахме, започнаха леки контракции. Реших да си легна с надеждата да поспя, но те бързо станаха интензивни и редовни, на 4–6 минути. Знаех, че тази нощ сън няма да има.

Казах на Пепи да се опита да подремне, за да събере сили за момента, в който ще имам най-много нужда от него, а аз се преместих в другата стая. Към 2:30 сутринта контракциите вече бяха на 1–3 минути. Прекарах по-голямата част от нощта под душа – водата ми носеше най-голямо облекчение.

В 5:30 се обадихме на Олга. Пристигнахме в болницата към 6:10 часа. Разкритието беше едва 1–2 см. Вече се чувствах твърде изтощена и решихме да останем.

Настанихме се в стаята, а контракциите бързо се засилиха. Най-добре ми беше изправена, подпирайки се на Пепи. Понякога лягах, за да си почина между контракциите.

В един момент – не знам точно кога, защото вече нямах представа за времето – Олга провери разкритието и беше 4 см. На мен ми се стори толкова малко. Казах ѝ, че обмислям епидурална упойка, и се разбрахме, че ако напредвам бавно, ще я поставим.

Около 10:00 часа вече усещах как силите ме напускат. Нищо не ми помагаше – нито душовете, нито смяната на поза. Погледнах Пепи и му казах:

— Можеш да си направиш втората детска стая на звукозаписно студио.Той се разсмя:— Добре, харесвам хумора ти.

Знаеше, че се шегувам, но и разбра колко ме боли, щом му давам такава „разрешителна“. Тогава д-р Паликов ми каза, че ако искам упойката – сега е моментът. И аз реших – искам упойката. Знаех, че така няма да родя във водата, както бях планирала, но усещах, че трябва поне малко да си върна силите за напъните.

След епидуралната упойка успях да си почина малко. И почти веднага нещата се забързаха. По-малко от час след упойката – почти пълно разкритие и първите напъни. Всичко се разви толкова бързо, че започнах да напъвам още в стаята ни! Олга спокойно ми каза:— Напъвай надолу, все едно ще ходиш по голяма нужда.

И това беше всичко, което имах нужда да знам, за да насочвам усилията правилно.Напънах няколко пъти, докато Олга и Пепи ми държаха краката, и след това бързо ме преместиха в родилната зала. Там решихме да напъвам легнала по гръб.

Всичко мина толкова бързо. След още няколко напъна Олга каза:— Виждам главичката.

През цялото време ме окуражаваше с невероятно спокойствие. Казваше ми как се справям, колко напредвам и че съвсем скоро ще се гушкаме с бебето.Това определено ми даваше сили за следващите напъни.

Малко след това, в 11:44 часа – Габи се роди. Проплака веднага. После видях по часа на снимките в телефона, че всичко е продължило само 12 минути!

Олга веднага я постави на гърдите ми. Колкото бързо се роди, толкова бързо и засука. Малко след това излезе и плацентата, а Пепи гордо преряза пъпната връв.

След бондинга Олга взе Габи, за да я облече, преди да се преместим обратно в нашата стая. Тя още сучеше, но когато я вдигна, тя просто се усмихна с най-доволната усмивка.

Ето така дойде на този свят нашето слънчево момиче – Габриела, 3.550 кг и 51 см. Родена сред спокойствие, любов и положителна енергия.Цялото раждане беше изключително позитивно. Чувствах се в сигурни ръце. А мъжът ми, който не беше сигурен дали изобщо ще издържи да присъства, накрая каза:

— Това въобще не беше като по филмите. Мислех, че ще припадна, ама май мога да стана лекар! А втората детска стая? Тя си остава… за второто дете. А следващото раждане – пак при Олга и д-р Паликов, на които сме безкрайно благодарни за грижите.