Мариела, Мартин и бебе Рени
Първото ми раждане (нормално, но дирижирано такова) беше през август 2013 г., но винаги съм си мечтала следващото да се случи напълно естествено, без упойки, без инструкции кога е време за напъни. През 2022 г. забременях с дъщеря ми. Още в началото на бременността събрах информация за екипа в Ла Вита Нова. Прочетох книгата на Олга „Раждане с любов“. Прочетеното ме вдъхнови, че мога да изживея раждането си по начина, който бих искала. Даде ми сила и увереност, че тялото ми ще се справи с болката. Повярвах, че една жена може да премине през това чудо, раждането на нов живот, по позитивен начин, без излишен страх.
Запознах се с Олга в 32 г.с. и просто знаех, че тя е моята акушерка, моят човек. И така започнахме със регулярно проследяване на сърдечните тонове на бебето, като междувременно, обсъждахме плана за раждането, как си го го представям и т.н.
Терминът ми беше 23.03, но индикации за стартиращо раждане започна в малките часове на 30.03. Първите признаци бяха контракции, на които в просъница не отдадох голямо значение. Някъде след 05:00 ч същите станаха регулярни и по-интензивни, но все още поносимо болезнени. Все още изчаквах преди да се свържа с Олга. И така, неможейки вече да заспя, реших да свърша малко домакинска работа. После с партньора ми закарахме голямото ни дете на училище, като междувременно интервалът между контракциите се скъсяваше. Реших около 08:00 ч да пиша на Олга. Към 09:00 ч бяхме в болницата. Вече бях с 5 см разкритие. Настаниха ни в стаята. С Олга се уговорихме се след няколко часа да ме навести, за да проследи как върви разкритието, смятайки, че раждането, че има още достатъчно време преди да родя.
Партньорът ми през цялото време се стараеше да ми дава нужната подкрепа, макар да се чувстваше безсилен, знаейки, че не може да облекчи болката от контракциите. Аз в същото време си мислех, че не мога да издържам повече, докато отивайки до банята не усетих главичката на бебето.
Беше около 10:40 -11:00 ч и бързо изпратих таткото да потърси Олга. Следващият час ми беше като в мъгла, буквално. Не осъзнавах кога вече бях в родилната зала. Олга и д-р Паликов просто наблюдаваха и оставиха тялото ми да подскаже кога е готово за всеки напън. И така, в 11:46 ч се роди нашата дъщеря, Рени, 3420 гр, 49 см. Таткото имаше възможността да присъства на появата й на бял свят, както и да пререже пъпната връв (това мое желание беше обсъдено и включено в плана ми за раждане).
След раждането бях на седмото небе от щастие и облекчение, че вече е в прегръдките ми. В същото време не осъзнавах, че се справих, че я родих без никакви усложнения.
От сърце благодаря на Олга, на д-р Паликов, че успях дам живот на второто ми дете както съм си представяла.
