Така чакан и желан!

Привет! Аз съм Гери, на 33 г., и искам да ви разкажа как с помощта на Олга, Яни и д-р Паликов сбъднах едно дълго чакано естествено раждане след секцио.

За начало, малко предистория. Първото ми дете се роди преди 5 г. и половина по оперативен път по препоръка на следящия бременността ми лекар, според когото бебето беше седалищно разположено и твърде голямо. Имах известни основания да се съмнявам в преценката му – при два случайни прегледа други лекари ми казаха, че бебето е в правилната позиция и не върви голямо. Аз, обаче, нямах куража и самочувствието да оспоря мнението на моя лекар и в крайна сметка бременността ми завърши с едно неохотно секцио, последвано от дълго възстановяване и чувство за дълбоко лично неудовлетворение. Успокоявах се, че всичко е било в интерес на дъщеря ми, която въпреки прогнозите за големината си, се роди мъничка, нежна и фина, тежаща само 2900 гр.

Лека-полека първото ни дете порасна и със съпруга ми започнахме да плануваме появата на още едно човече. Този път си бях научила урока, бях прочела не малко истории на жени, родили естествено след секцио, и знаех какво искам за себе си и бъдещото бебе. На 16.09 разбрах, че съм бременна и започнах да обмислям вариантите си. Първоначално не смятах, че моят казус е подходящ за Олга, която помага в далеч по-заплетени ситуации – естествено раждане на близнаци, ВБАК след два пъти секцио и т.н. В края на септември бях на парти, където по щастлива случайност се заговорих с майка, наскоро родила с Олга. Тя ми разказа историята си и ме окуражи да се свържа с нея. Вдъхновена и ентусиазирана, още на другия ден се обадих на Олга, а впоследствие заедно извървяхме пътя до големия ден.

През следващите месеци Олга се грижеше за мен, следеше бременността ми, отговаряше на въпросите ми, даваше ми съвети и ме насочваше към д-р Паликов, когато това беше необходимо. Благодарение на тях времето на очакване премина спокойно и относително леко, въпреки ковид вълната и редовните атаки на „градинските“ вируси, които каката носеше вкъщи. Самите прегледи при Олга бяха много приятни – да чуя сърцето на сина ми, да си поговорим, да разменим по някоя шега или да ми разкаже нещо интересно, което й се е случило напоследък. Все едно не бях на преглед, а на среща с интересен и доста зает събеседник!

Когато бавно, но славно навлязох в осмия месец, Олга ме насочи към Яни – една от двете дули, с които работи. Бях доста нетърпелива да се запозная с нея и още след първия ни разговор разбрах, че по време на раждането ще имам на своя страна забавна, сърцата и отлично подготвена дама, която знае как да подкрепя и предразполага.

Лека-полека времето напредна – подминахме Великден, Деня на труда, Гергьовден, първата дата на термина ми, коригираната дата, коремът ми придоби внушителен размер и обиколка от 105 см, чувствах се бременна от цяла вечност и тотално ми омръзна да отговарям на неизменния въпрос „Ама ти още ли не си родила?!“. Стараех се да използвам оставащите дни пълноценно, доколкото физиката ми на дирижабъл го позволяваше. Като цяло бях спокойна, тъй като с Олга стриктно следяхме тоновете на бебето и всичко беше в норма. Въздържах се от злоупотреба с ананас и чай от листа на малини, вярвах, че рано или късно бебето все ще се роди, пък и нали и чакането е част от магията на естественото раждане – гледах да му се насладя максимално. Е, синът ни не ме разочарова.

Един ден след термина ми, плануван за 17.09, обичайните подготвителни контракции, с които бях свикнала да съжителствам някъде от петия месец насам, леко започнаха да се променят – да стават по-болезнени и като цяло неприятни. Бидейки неопитна с особеностите на естественото раждане, предположих, че това е началото на дълъг процес и едва ли нещо съществено ще се случи в следващите дни. На другия ден, четвъртък, контракциите се засилиха и станаха по-болезнени, гледах да почивам повече и чаках да видя какво ще се случи.

По стечение на обстоятелствата през уикенда предстоеше парти за именния ден на дъщеря ми и подготовката за него успешно отвлече вниманието ми. В петък контракциите бяха по-интензивни, предимно лежах и си чаках. За мой късмет, майка ми вече беше тук, за да се погрижи за дъщеря ми и да помогне с организирането на партито. В петък вечерта отидох на преглед при д-р Паликов с цел да се ориентираме как напредват нещата и какво да очакваме в следващите часове. Той оцени ситуацията като спокойна и благоразумно се въздържа от твърди прогнози. Изпрати ме вкъщи с инструкции да вечерям и почивам, което така и не успях да направя.

Противно на всички сценарии, които си бях подготвила, около 21 ч. контракциите изведнъж започнаха да идват все по-често и все по-болезнени. Вкъщи се шегуваха с мен, че бебето няма да дочака финала на „Ергенът“, който вървеше за фон. Към 22-23 ч. се чух с Яни и тя ме посъветва да започна да засичам контракциите. Болеше, но беше велико – знаех, че моментът, който чакам повече от 5 г., наближава и скоро ще прегърна второто си дете. Малко след полунощ всякакви идеализъм и оптимизъм ме напуснаха, контракциите вече траеха по 2 минути, боляха чутовно и идваха почти без пауза една след друга. Междувременно съпругът ми успя да ми събере багажа и да посрещне Яни. По нейна препоръка поехме към болницата, а аз сериозно се опасявах, че може да родя по пътя. Е, оказа се, че съм прибързала с изводите, защото в болницата Олга ме прегледа и установи разкритие от скромните 7 см.

Околоплодният мехур беше все още цял и изглежда пречеше на главата на бебето да упражни натиск над родовите пътища. Олга ми предложи да подпомогне процеса, като го спука, с което се съгласих. Последваха мъчителни часове, през които стана ясно, че всякакви подготовки с релаксации, медитации, мантри и прочее трикове няма да ми помогнат и ще трябва да се оправям както мога с болката от контракциите, надхвърляща всичките ми представи. Слава богу, в този критичен момент с мен бяха Олга и Яни, както и невероятният ми мъж, които ме подкрепяха и окуражаваха. Част от времето си прекарах във ваната за раждане и това ми донесе известно, макар и минимално, облекчение. Криво-ляво оцелях до към 4 ч. сутринта, когато започнаха напъните. За съжаление, нито първите опити, нито следващите бяха ефективни и стана ясно, че сме далече от момента на раждането. Времето напредваше, а аз бях все по-уморена и обезсърчена. Не знам колко време мина в нови и нови безуспешни напъни, но помня ясно колко спокойни, внимателни и нежни бяха Олга и Яни към мен, как ме подкрепяха и водеха към целта. В някакъв момент към тях се присъедини и д-р Паликов, с когото обсъдиха вариантите за действие предвид ситуацията. Тъй като бебето все така не успяваше да премине финалната права, а аз бях вече много изтощена, решихме с лек натиск на корема докторът да помогне на придвижването му. Натискът, съчетан с още няколко напъна, доведе до това, че в 5,49 ч. изпитах най-върховното облекчение в живота си и семейството ни се сдоби с нов член – един съвършен мъничък Самуил, така чакан и желан, тежащ 3,690 кг., роден естествено и без упойка 5 г. и половина след първото ми секцио.

За финал на моята история искам да изкажа своята огромна благодарност към хората, които бяха до мен в това приключение от началото до края му, посрещаха всичките ми въпроси, оплаквания, молби, увещавания, тревоги с професионализъм, търпение и чувство за хумор, винаги намирайки правилните думи, и с чиято безценна помощ доведох на бял свят второто си дете – Олга, д-р Паликов и Яни. И в най-трудните ми моменти бях спокойна, че съм в добри ръце, че те ще се погрижат за мен, ще уважат желанията ми, доколкото е възможно, и ще действат в интерес на мен и бебето. Въпреки че дните на болничния ми престой се оказаха интензивни за тях, тъй като имаха и други раждания, Олга и д-р Паликов ме посещаваха всеки ден, за да следят състоянието ми и как се чувствам. Не бих могла да си представя по-добър екип от тях и ако някой ден се реша за трето дете, пак бих се обърнала към Олга и прекрасните членове на La Vita Nova!