Естествено раждане 1г и 7м след цезаровото сечение

Мария, Емил и бебе Елена

Искам да разкажа историята и на двете си раждания, за да може хората да си дадат сметка колко сбъркана е цялата система и да повярват в собствените си физически възможности. Раждането само по себе си е толкова естествено и прекрасно преживяване, а е превърнато в усложнен и студен процес по необясними за мен причини.

Още когато разбрах, че съм бременна с първото си дете, когато ставаше въпрос за секцио у мен се прокрадваше много неприятно чувство, дори мога да го нарека страх.

Имах много лека и безпроблемна бременност, през цялото време бях на крак, работейки до последния месец. Всичко беше чудесно, влязох да раждам при доктори, които бяха ок за това, че съм избрала естествено раждане. Но винаги имаше едно предубеждение.

Отидох на преглед в деня, определен като термин и след като нямах признаци за започване на родилен процес, последва изречението “да знаеш, че АКО до 4 дни нищо не се случи, най-вероятно ще трябва да те оперираме.” Може би заради страха, който провокираха тези думи у мен, мозъкът и тялото ми реагираха и след точно 4 дни, сутринта в 5 часа – ми изтекоха водите. Беше ми първо раждане, естествено не бях информирана достатъчно и не знаех, че е по-добре да изчакам вкъщи до напредване на процеса. Оправих се и потеглих към болницата, която беше частна. След два часа бях там и веднага ме поставиха на системи. Мога да определя средата като изключително неприятна. Настаниха ме в някакво общо помещение, където имаше жени, които работеха на компютрите си и когато контракциите ми започнаха – бях сама, незнаейки какво предстои и какво да правя, чувствайки се абсолютно не на място, все едно им преча.

От време на време идваше докторът ми и ме проверяваше за разкритие. Бях решила да е без упойка, но когато достигнах 7 см поисках епидурална упойка, през една минута имах болки и си казах, че ще я сложа…След което всичко се обърка, тоновете паднаха, набутаха ми кислородна маска, от която не чувах нито една дума от това, което казваха докторите помежду си… и накрая казаха “ще те режем, не можем да рискуваме бебето”.

След 9 часа мъки изтърпях все едно две раждания. Много неприятно преживяване, но за щастие родих здраво и красиво детенце на 20.09.21г. Единадесет месеца по-късно разбрах, че съм отново бременна и започнах да търся в интернет мнения на жени, които са имали успешно вагинално раждане след секцио. И тогава попаднах на името на Олга Дукат, което беше най-често впрягано на тази тема. Прочетох част от нейния труд, запознах се с начина на практикуване, от който бях очарована.

От всички хора, на които споделях, че искам да родя естествено чувах мнението, че е много рано за такива опити. Разликата между двете ми деца е година и седем месеца.
Да, четох единични случаи на жени, които са успявали, но повечето имаха по-дълъг период от време между двете раждания. Лекарите (според мое лично мнение) обясняват как трябва да е “по учебник” и не им се захваща с нещо, което просто е непонятно за тях, не им се рискува, понеже не са го правили… общо взето отвсякъде получавах негативни реакции, и тезата, че няма да успея.

Но страхът ми от повторно секцио беше по-голям! А и разбрах,че рискът за здравето на жената е доста по-голям при повторна операция, отколкото възможността да се стигне до руптура при раждане (за което доста малко хора са наясно).

И така се срещнах с Олга – наистина много приятен и спокоен човек. Тя ме окуражи, разбрахме се да се видим пак като напредне бременността. Бях около 30 г.с. Все още бях леко притеснена за рисковете и постоянно задавах по някой друг въпрос на тази тема. Терминът ми беше на 3 май 2023г., но аз знаех датата на зачеване и с Олга сметнахме, че терминът е 7 май. Когато наближи времето за раждане доста хора ми казваха “абе защо не заложиш на “сигурното”, да не стане нещо с бебето или с теб, защо ще рискуваш..”Не мога да кажа, че това не ми влияеше, но силно вярвах и се надявах, че нещата ще се подредят както трябва. Така и стана! И ето я историята на второто ми раждане.

На 11 май – дата, до която дори без предно секцио, повечето доктори не биха позволили да се достигне, поради “преносването”, в 2 часа коремът ми започна да се движи странно и понеже това бебе беше доста буйно, аз си помислих, че нещо се намества. Зачудих се дали не са контракции, но бях страшно уморена и реших да се опитам да поспя. След половин час се събудих, вече убедена, че са контракции. Ставайки от леглото ми изтекоха водите и болките рязко се засилиха. Към 4 часа сутринта се обадих на Олга, а в 4.30 часа се срещнахме в болницата.

Предните дни бях на прегледи и при последния имах 2-3 см разкритие, но коментирахме че това състояние може да продължи няколко дни, без да започне родилен процес. Контракциите бяха силни и когато ме прегледа, постъпвайки в болницата, аз си представях, че ще ми каже – вече си на 7 см, понеже се очакваше да е като второ нормално раждане, все пак бях стигнала с първото до 7-8 см.

Но след като ме прегледа ми каза – ами ти още си на 3 см. И аз се отчаях. Казах си сега ще стоя тука часове наред, а болката беше доста. Но за мое щастие в рамките на един час напреднах до 7см и аз едвам се сдържах да поискам отново епидурална упойка. В 7.30 часа вече имах пълно разкритие и започнаха напъните, а в 8.32 часа се появи втората ми дъщеря, Елена. 3.680кг, една седмица и един ден след термина ми по цикъл, естествено родена, без упойка, след 1г и 7м от цезаровото сечение! Напълно здрава и тя и аз! Беше уникално преживяване!

Поставиха я върху мен, стояхме така един час, след което взеха беба за баня, а на мен ми направиха няколко шева, след това станах и ми предложиха количка, а аз им отвърнах, че нямам нужда от нея. Ани каза ведро – еми тогава си вземи бебето и го закарай в стаята ви, което и направих!

И в крайна сметка – колко е просто! Какво се изисква за едно успешно естествено раждане: приятна обстановка, хора, които вярват в теб и те насърчават и най-вече – които са склонни да изчакат бебето да се появи на този свят, когато то е решило! И просто така нещата се случват леко и в естествения им ход. Та това имах в предвид с мисълта си, защо здравната система е превърнала раждането, нещо толкова просто, в сложна схема на- но, ако, ама тогава , и т.н…

Благодаря на Олга и Ани за всичко! Успяха да осъществят начина, по който си представях раждането, и моментите, и подкрепата, и срещата с бебето! Благодаря и на Катя за невероятната работа, която е свършила! Снимките и видеото, които направи за нас са магически! С пожелания да заснема още много такива специални моменти!

Фотограф https://www.facebook.com/o.yoni.do