За първи път терминът фетален рефлекс за изтласкване бива използван през 1966 г. от Найлс Нютон след експериментално изследване на ефектите на околната среда върху процеса на раждане при мишките. Заключението от изследването му е, че околната среда може да повлияе на това как раждането напредва или не напредва. По-късно, през 80-те години на двайсети век, Мишел Оден, известен френски акушер-гинеколог и привърженик на естественото раждане, заявява тезата си, че подобен рефлекс за изтласкване/изгонване на плода се наблюдава и при хората.
Феталният рефлекс на изтласкване е неволево действие на тялото, когато по време на раждане, жената изтласква бебето през родовия канал без да напъва волево. Жени, които са го изпитали го описват като усещането, че раждането се е случило от самосебе си. Буквално тялото напъва само без никаква намеса или дори мисъл от страна на родилката. Някои жени го сравняват с кихането, веднъж започнало, няма как да го спреш, просто се случва.
Според Оден, за да може феталният рефлекс за изтласкване да се случи, е необходимо раждащата жена да е в спокойна, уединена среда още в ранните етапи на раждането, най-добре стаята да е затъмнена, уединена и смущенията в околната среда да се сведени до минимум. Смущения в околната среда могат да бъдат честите вагинални проверки, прекъсването на уединеността с често влизане и илизане от стаята на медицинския персонал, очен контакт, промяна в средата (например от стаята в родилната зала), използване на твърде много медицински термини вместо по-достъпен и разбираем език, стаята да не е достатъчно топла или пък светлината да е твърде ярка.
Когато жената получава емоционална и физическа подкрепа по време на родилния процес, когато пространството за раждане й носи усещане за спокойствие, безопасност и уединеност, тогава физиологичният процес на раждане и крехкият баланс на хормоните се случват по най-добрия и естествен начин.
Наблюденията на Оден са, че непосредствено преди тялото да задейства рефлексът на изтласкване, родилката често изпада в състояние на страх и тревога, може да поиска операция, уплашена е, че може би умира, че тялото й не издържа, паникьосана е. Може да има нужда да смени позицията си или да се изправи. В този момент е важно да получи подкрепа и уверение, че всичко е наред, без да се правят проверки за разкритие или да се дават инструкции за напъване, защото всяка намеса и стимулация, може да възпрепятства родилният процес и да го забави. Колкото по-малко мисли жената в този момент, колкото по-малко е прекъсвана – толкова по-добре.
Когато позата й е подходяща, мускулите на тазовото дъно отпуснати, тогава благодарение на феталният рефлекс на изтласкване, вторият период на раждане може да се съкрати и дефакто да няма период на продължително напъване, а само с 2-3 силни контракции да се случи същинското раждане на бебето.
Източници:
Lothian JA. (2004). Do not disturb: The importance of privacy in labor.
ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1595201/
Odent M. The fetus ejection reflex. Birth. 1987;14(2):104–105. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3663302/
Lewis R. (2021). What Is the Ferguson Reflex (Fetal Ejection Reflex)?
https://www.healthline.com/health/pregnancy/fetal-ejection-reflex#takeaway
Littlejohn M. (2014). What Is the Fetus Ejection Reflex?” spiritualbirth.net/what-is-the-fetus-ejection-reflex