Хормонът окситоцин се отделя от хипоталамуса, намиращ се дълбоко в нашия мозък и се складира в хипофизата (древната част от мозъка), откъдето се секретира на тласъци. Това е хормон, който има решаващо значение за човешката репродукция и отговаря за така наречените рефлекси на “изхвърляне”: изхвърлянето на сперма по време на мъжкия оргазъм (и съответно рефлексът на поемането на спермата по време на женския оргазъм), рефлекс на изгонването на плода по време на раждане (феталният рефлекс на изтласкване) и след раждането – отделянето на плацентата и рефлексът за потичане на мляко по време на кърмене.
По време на всички тези ситуации окситоцинът достига своя пик, но също така се отделя в големи количества по време на бремеността, което подобрява усвояването на хранителни вещества, намаляването на стреса и спомага пестенето на енергия, като ни прави по-сънливи (Buckley, 2002).
Окситоцинът също намалява активността в симпатиковата нервна система, което намалява страха, стреса и стресовите хормони. Окситоцинът има кратък полуживот, но ефектите му могат да бъдат продължителни, защото модулира други хормонални системи. Съответно действа успокояващо и има аналгетичен ефект върху майките и бебетата по време на раждане и следродилния период.
Oкситоцинът предизвиква регулярните контракции по време на първия период на раждане и нивата му са най-високи през втория период на раждането, защото слизането на бебето в родилния канал и разтягането стимулират рецептори във влагалището. Нивата му продължават да са високи и след раждане като достигат своята кулминация след раждането на плацентата, а след това постепенно намаляват.
Бебето също отделя окситоцин по време на раждане, а най-вероятно с това и предизвиква старта му. Минути след раждането и двамата – майката и бебето са окъпани в коктейл от хормони.
По време на кърмене отделянето на окситоцин води до рефлекса на потичане на мляко и се отделя на пулсации докато бебето суче. По време на месеците или годините кърмене, окситоцинът поддържа майката релаксирана и добре подхранена. (Buckley, 2002)
Окситоцинът спомага следродилната адаптация на майката, като намалява стреса, повишават общителността, активизира центровете на удоволствието в мозъка, запечатвайки наслада от общуването и грижите за бебето. Около един час след физиологичното раждане е чувствителен период, когато контактът кожа в кожа и връзката между майката и бебето увеличават нивата на окситоцин.
Ползите от този ранен контакт включват:
– Ефективни контракции на матката, което намалява вероятността от кръвоизлив
– Естествено затопляне на новороденото чрез вазодилатация на гърдите на майката
– Активация на биологичния “бондинг” (създаването на връзка) между майката и детето
– Улесняване на началото на кърменето
– Намаляване на стреса след раждането при майката и бебето
Срамежлив хормон
Окситоцинът е много специален хормон, защото отделянето му силно зависи от факторите на околната среда, затова и обстановката при раждане има много важна роля. Д-р Мишел Оден го нарича “срамежлив” хормон, защото прилича на свенлив човек, който се притеснява от непознати хора.
Всички знаем, че когато правим любов е важно двойката да се усамоти – сякаш подсъзнателно знаем, че окситоцинът се отделя и по време на секс и че този хормон е срамежлив. Когато раждат всички други бозайници, освен човека, също се държат така, все едно знаят, че окситоцинът се „притеснява“. Животното има нужда да се усамоти и да не го наблюдават, за да роди.
В далечното минало и ние, хората, сме се държали като другите бозайници. Жената се е отделяла от групата, за да роди своето бебе. Но в днешно време сме забравили, че окситоцинът е срамежлив хормон. (Odent, 1999).
Когато отделяме адреналин, хормонът, който повечето бозайници отделят в екстремна ситуация – когато сме уплашени или когато ни наблюдават, това блокира отделянето на окситоцин, който отговаря за раждането. Това обяснява факта, че за да роди жената трябва да се чувства в безопасност.
Изводът, до който д-р Оден стига след дългогодишни наблюдения е, че най-добрата среда за едно леко и бързо раждане е спокойната обстановка, с приглушена светлина и да няма много хора наоколо, да присъства опитна акушерка, която има ненатрапчиво присъствие, която може да остане тиха и с която жената може да се отпусне и да се чувства сигурно и в безопасност.
