В повечето болници у нас част от болничния протокол е въздържанието от прием на храна и течности по време на раждане. Алтернативата на прием на вода, която се използва често е намокрена марля с вода, с която се мокри устата.
Но раждането е много интензивен процес на физическо натоварване и тази практика създава значителен дискомфорт, а понякога може дори да се отрази и на процеса на раждането. Матката е мускул и изисква голямо количество енергия, за да контрахира, ако тялото не получава енергия отвън, контракциите могат да станат по-слаби, неефективни, раждането може да се забави и дори спре.
Независимо дали ще имате нужда от прием на храна (често жените нямат апетит по време на силни контракции), приемът на вода е нужен, заради интензивното дишане устата пресъхва, а има риск и от дехидратация.
Гладуването и ограничаването на приема на течности могат да доведат до обезводняване и кетоза, особено когато раждането е по-продължително. Кетозата е анормално състояние, при което по-големият обем от енергията в тялото идва от кетонни тела в кръвта, вместо от глюкоза, както е в нормално състояние, и което се получава при продължително гладуване. При кетоза има излишък от произведени кетони в кръвта. Когато тези кетони се образуват по-бързо, отколкото се използват, те се отделят с урината. Едно от последствията на това състояние е понижение на pH нивото на кръвта и ускоряване на дишането. Неовладяна кетозата може да доведе до сериозни последствия.
Въздържанието от храна и вода е практика, която се налага през 40-те години на миналия век. Целта е била да се предотврати синдромът на Менделсон – състояние, при което стомашното съдържимо или стомашната киселина се аспирира по време на обща анестезия. По онова време секцио се е извършвало единствено под обща анестезия. Въпреки, че към днешна дата имаме актуална научна информация, че този риск е изключително нисък при нискорискови жени и важи единствено за случаи на пълна упойка, практиката за рутинно въздържание от храна и вода е все още факт.
Какво знаем днес по отношение на приема на храна по време на раждане – научните изследвания показват, че независимо от времето, прекарано в гладуване, стомахът ни никога не остава напълно празен, т.е. едно подобно въздържание определени часове преди раждането няма научна обосновка. Друг важен момент е, че храносмилането по време на раждане се забавя. Освен това ако човек гладува продължително време, киселинността на стомаха се увеличава, което всъщност е по-проблематично, защото аспирирането на неразредена стомашна киселина може да изгори белите дробове и да причини аспирационна пневномия.
Начинът да предотвратите обезводняване и изтощение по време на раждане е именно прием на течности и леки храни според нуждите. Когато това е забранено от болничната политика, обикновено се прибягва до включване на интравенозна система с банка с определен разтвор – като глюкоза, рингер, физиологичен разтвор. Това пък позволява бързо и лесното добавяне на медикаменти за ускоряване на процеса на раждане и е предпоставка за каскада от последващи интервенции. Системата ограничава свободното движение и може да има някои неблагоприятни недостатъци като повишаване кръвната захар на майката, задържане на течности (в крайници и гърдите), разреждане на кръвта, увеличаване риска от кръвоизлив и други.
Когато избирате болницата и екипа си за раждане, може да питате каква е политиката по отношение на приема на храна и течности, за да сте подготвени какво може да очаквате по време на раждането.