Мария и бебе Рая
Пет години след първата ми бременност, която поради някои обстоятелства завърши с цезарово сечение, се решихме на второ бебче. Веднага щом разбрах, че съм бременна, знаех, че този път искам да раждам с напълно подкрепящ екип, подкрепящ нормалните родилни практики и изборът ми беше предопределен – La Vita Nova.
С Олга се срещнахме чак към 31-32 г.с. и след едночасова консултация, нямах и ни най-малко съмнение, че ще раждам при тях. На следваща консултация обсъдихме и плана ми за раждане, който включваше следните неща – да не се прилага епидурална упойка, ако не е необходимо, да се правят прегледи само при необходимост, да има отложено клампиране на пъпната връв и разбира се да има първи контакт с бебчето веднага след раждането. В плана присъстваха и още много други нормални неща! Другото нещо, за което бях напълно сигурна този път е, че искам да раждам с дула. В очите на повечето хора е някак непонятно как ще раждаш с някаква непозната жена и по какъв начин тя въобще би могла да ти помогне…Но след като вече имах предишен опит, знаех, че този път не искам да съм сама – а напротив – емоционално и физически подкрепена. След второто ми раждане бих посъветвала всяка една бъдеща майка, която има дори най-малки колебания дали да ражда с дула, да не се съмнява в правилността на избора си и ще разберете това в следващите редове!
При второто ми раждане, за разлика от първото, което се случи точно на термин, аз преносих с цели 8 дни. Това си беше доста изнервящо, при все че след термин редица приятели и познати се присетиха за мен и ме питаха как съм и какво се случва. На 4-ти срещу 5-ти март ми падна тапата и започнаха спорадични контракции. Това ме обнадежди, че едва ли не раждането ще се случи в рамките на следващото денонощие по аналог на първото ми раждане. Уви, наложи се да чакам цели 5 дни до започване на истинска родилна дейност. А през тези пет дни ходих на тонове и проверка за разкритие при Олга и д-р Паликов, и си бях с постоянните 2 см разкритие.Вече бях обезверена, че нещата ще се случат естествено. С Олга обсъдихме и вариант за евентуално индуциране с едно вълшебно гелче, ако нещата не се случат в следващите 2 седмици след термина, но щяхме да го мислим в хода на времето. Тя и д-р Паликов бяха убедени, че нещата ще се развият до броени дни. Така се и случи.
Около 2 през нощта на 9-ти срещу 10-ти март, когато си спяхме сравнително спокойно с мъжа ми и сина ми, усетих рязка контракция и позив за тоалетна. Ставайки от леглото, усетих, че може би мехурът ми се пука и потече течност. Слава Богу, течността беше бистра. Веднага реших да пиша и на Олга, и на Траяна – моята дула. Не исках да ги будя, но сметнах, че е важно да знаят за прогреса. За късмет, Траяна почти веднага видя съобщението ми във вайбър и започнахме да си пишем регулярно през час, като аз стартирах засичането на контракциите. Те все повече учестяваха и учестяваха. Мъжете ми спяха в съседната стая, а аз обикалях по етажите, ту в тоалетната, ту в хола, ту в банята, взимайки си душове, и поемах всяка нова контракция сравнително спокойно. Към 7 часа контракциите зачестиха още повече на по интервали от по 3-4 минути и с Траяна се разбрахме тя да дойде у нас, за да ми помогне с обезболяването, а и да следи прогреса на раждането. Мъжете ми се събудиха, неусетили, че аз снова като сомнамбул през нощта, а Траяна в 8 и 10 вече беше у нас! Контракциите ставаха все по-силни. Не ги помнех точно така от първото ми раждане, а тогава бях отишла при 5-сантиметрово разкритие в болницата. Траяна ми предложи да обезболява с натиск при всяка една контракция и това наистина ми помагаше. През почивките си водихме приятни разговори, беше наистина хубаво!
Тя се свърза с Олга и се разбрахме към 10 часа да се чакаме в болницата. Оставихме сина ми на съседите и потеглихме тримата с Траяна и мъжа ми. Хубавото беше, че при липса на сериозен трафик, до болницата се стигаше за не повече от 15-на минути от нас, само че сега тези 15 минути ми се сториха цяла вечност. Всяка неравност по пътя се усещаше много силно, но стигнахме успешно. След 5 минути се появи и Олга – направи ми преглед за разкритие – установи повече от 7 см, така че определено раждането беше напреднало бързо. Направихме и запис на тонове и се насочихме към родилната зала. Най-хубавото беше, че можех да пия вода и да се движа. За цялото раждане в активна фаза може би изпих повече от литър вода. Олга и д-р Паликов периодично влизаха в стаята, а ние си бяхме неотлъчно с Траяна заедно. Тя все така емпатично и внимателно ми помагаше с поемането на контракциите. Беше ми пуснала и любими песни, които й бях пратила. След около час и нещо, може би и 2 започнаха и така чаканите напъни. Усетих онзи позив за ходене до тоалетна и страшно много се зарадвах. Позата, която ми беше най-удобна беше на столчето, а Траяна беше зад моя гръб. След отпускането след всеки напън, тя ме окуражаваше просто да се отпусна в ръцете й и да си взимам така необходимата почивка. В началото се притеснявах, защото бях цялата обляна в пот, а и ми беше непривично да приемам такава грижа, само че най-накрая се предадох и я приех с лекота.
След известно време Олга и д-р Паликов искаха да видят прогреса и ме помолиха да се преместя на родилното легло, където също продължих да напъвам. Но някак бебето стоеше все така високо. После решихме пак да се преместя на столчето – отново безуспешни опити да напъвам. И пак решихме, че е време да се преместя на леглото, тъй като там имаха по-добра видимост на процеса, а и напъните се случваха една идея по-ефективно. След близо почти 2 часа напъни, Олга каза, че тъканите са много стегнати, но не се отказваха. Главичката на бебето слизаше от време на време и пак се връщаше. И тримата – и тя и д-р Паликов, и Траяна искаха бебчето да се роди естествено и не им се вярваше, че може да се стигне до секцио. Само че в момента, в който аз самата не виждах прогрес след 2-та часа, а и бях изключително изтощена след безсънната нощ и продължителните напъни, им предложих сама опцията за секцио. Определено не им се искаше да се стига до там .. нито на мен!
И така след кратко обсъждане, решихме, че ще правим секцио. Най-неприятният момент беше подготовката за секциото, поривите на напъните и неподходящата легнала поза в която ги поемах. Слава Богу анестезиологът – д-р Хубенова, един също уникален човек и професионалист, отреагира много бързо и скоро спиналната упойка подейства и не усещах болката!
Операцията започна, но и тя не протече толкова гладко. В хода се оказа, че се е получила руптура на матката и самата операция продължи повече време. Извадиха бебчето – прекрасната ни Рая, която се оказа големичка – цели 4330 кг. Тя веднага проплака. Плачеше ми се от щастие!
По време на цялата операция Траяна и д-р Хубенова ме обгрижваха, галиха, милваха и ми вдъхваха кураж, че всичко ще е наред! Сълзите ми не бяха от страх или паника, а сълзи от умиление и благодарност, че сме тук – здрави! Скоро и съпругът ми пристигна и ме подкрепи емоционално и физически!
Екипът беше страхотен през целия ми престой! Буквално 2 часа след раждането Траяна и акушерката Ани от екипа на La Vita Nova помогнаха да осъществя първи контакт с моето бебе! Така и кърменето ни се получи много естествено! В 10 часа вечерта, 6 часа след операцията вече ме бяха раздвижили и ходех. Бях силно мотивирана да прекарам колкото се може повече време с Рая на следващия ден, въпреки операцията.
Въпреки завършека на раждането, аз съм изключително благодарна за така стеклите се обстоятелства. Дадох си възможност да посрещна дъщеря ни на бял свят в момента, в който тя си е избрала да се появи, избрах да родя с един прекрасен екип, който до последния ден ме подкрепяше и беше неотлъчно до мен! И най-важното, въпреки второто секцио, аз считам раждането си за успешно и влизайки в целия процес бях с ясната отговорност и съзнание, че нещата винаги може да се объркат и вероятност за секцио винаги има! Този път бях приела развоя на събитията и ги приех с искрена благодарност! От сърце се надявам тази история да вдъхнови поне една от вас, които сте се решили на VBAC опит и да Ви даде сили и кураж, че каквото и да се случи, раждането може да бъде интимно, искрено преживяване, изпълнено с благодарност и обич!
