Това е последната част от моя разказ за Пенсилвания. Днес ще пиша за грижите, които се полагат за майката и бебето след раждането. Вече обърнах внимание на това колко е важна продължителната грижа от един и същи специалист, което вдъхва сигурност и доверие. Три дни след раждането същите акушерки, които са присъствали на раждането, идват в дома на майката, за да направят необходимите прегледи и консултации. Ето какво включват те:

За майката:

  • Мери се кръвно налягане и пулс, ако е необходимо се измерва и хемоглобин с апаратче
  • Височината на фундуса на матката и кървене
  • Перинеумът се оглежда, само ако е имало разкъсвания
  • Разпитва се майката дали е ходила по голяма нужда и има ли хемороиди
  • Оглеждат се гърди, зърна, слезе ли млякото
  • Разпитва се как върви кърменето, колко често суче бебето
  • На майките с отрицателен резус фактор се прави инжекция Анти Д гама глобулин

Ако има някакви проблеми се препоръчват естествени методи за справяне с тях – билки, мехлеми, хомеопатия и други.

За бебето:

  • Със слушалка се преслушва сърцето и белите дробове
  • Със специална скала се следи нивото на билирубина. Ако жълтеницата е по-изразена, се препоръчва излагане на слънчева светлина
  • Пъпчето се следи за зачервяване, секрет, миризма. Пъпчето не се обработва с нищо, не се слага спирт, просто се държи на въздух
  • Проследява се броят напишкани и наакани памперси
  • Обрязване – всички момченца ги обрязват на втори ден след раждането, затова се преглежда и това
  • Взима се кръв от петичката изследване за фенилкетонурия и други заболявания
  • Определя се кръвната група на бебето, ако майката е с отрицателен резус фактор
  • Преглежда се главичката на бебето за капут, хематома и т.н.
  • Дават се съвети за кърмене, къпане, обличане, хигиена и отглеждане на детето като цяло

40 дни след раждането майката и бебето идват на посещение в клиниката. Може да има и междинен преглед на 2-3 седмици, особено ако това е първо бебе и родителите имат повече въпроси. На тази консултация се прави следното:

За майката:

  • Измерват се кръвно налягане, пулс, хемоглобин, тегло
  • Разпитва се подробно как върви кърменето и има ли някакви проблеми
  • Разпитва се как се чувства физически – има ли някакви оплаквания като главоболие, болки в гърба, инфекции на гърдите, проблеми с вените и т.н.
  • Как се чувства емоционално – била ли е депресирана, наспива ли се, получава ли подкрепа
  • Дали вече прави секс – препоръчват да не прави, докато не спрат лохиите. За лубрикант използват кокосово масло или зехтин
  • Дават обяснения за месечния цикъл и за естествен birth control
  • Обясняват как сама да си прави преглед на гърдите
  • Съвети как да се храни при кърмене, какви физически упражнения са подходящи и т.н.
  • Цитонамазка се взема на всеки 3 години

За бебето:

  • Слушат сърцето и дробовете на бебето
  • Мерят тегло, ръст и обиколка на глава
  • Разпитват колко често има мокър и изцапан памперс и какъв цвят е
  • Проверяват гърло и уши
  • Преглеждат пъпчето, има ли жълтеница, как са фонтанелите, има ли корички по главата, как се въртят хълбоците, гръбначен стълб, как изглежда обрязването и т.н.
  • Дават съвети за отглеждането на бебето и какво да се прави при проблеми – колики, проблеми с кърменето, болести. Ако бебето има обриви, първият съвет е да се махнат млечните от диетата на майката. Ако бебето има проблем с изхождането, препоръчват масаж и пробиотик. Много държат да се слагат памучни дрехи и да не се прегрява бебето. Не се използва бебешка козметика – само кокосово масло или зехтин. Бебетата обикновено спят в кошарка в една и съща стая с родителите си. Акушерките препоръчват носене на бебето в слинг, защото помага за отделянето на пролактин. Също така харесват и препоръчват многократни пелени, но всички бебета, които видяхме на практика бяха с памперси.

Несъмнено връзката между майката и акушерките продължава и след този преглед. Тя винаги може да се обърне към тях за съвет или консултация.

Имах възможността да видя на практика как работи един родилен център и какво означава холистична акушерска грижа. Какви изводи направих за себе си?

– Раждането е естествен процес, женското тяло работи перфектно и дори в по-трудни случаи, ако се даде достатъчно време, природата си върши чудесно работата. В 90-95% от случаите раждането може да протече естествено или със съвсем малко помощ. Лично се уверих, че жените амиши не са по-здрави от нас, нямат по-различен таз и не са някакви свърх-човеци, с което бихме могли да си обясним факта, че те почти нямат раждания със секцио, а при нас са около 40%. Физически те не се отличават съществено от нас, съществената разлика е другаде – те имат силна вяра и търпение и не са обременени с толкова много страхове и мания за контрол като нас. Не го мислят толкова процеса на раждането, не го интелектуализират, а се вслушват в инстинктите си, запазили са връзката си с природата.

– В много отношения амишите живеят в миналия или по-миналия век – далеч са от модерните технологии и бесния ритъм на съвременния живот. Спорно е доколко това е добре и не казвам, че всички трябва да се върнем в миналото. Обаче в много отношения имаме да се учим от тях. Техният опит доказва, че всички опити да модернизираме и контролираме раждането чрез медикаменти и други медицински интервенции, не са довели до нищо добро. Изключително трудно е да се намери балансът между вярата в природата и изчаквателния подход винаги, когато е възможно и използването на съвременни медицински технологии, когато това е наистина необходимо. Убедена съм обаче, че именно този баланс би довел до възможно най-добри резултати както по отношение на майчината и детската заболеваемост и смъртност, така и по-отношение на нивото на удовлетвореност на семействата.

– Не можем да говорим за насърчаване на естественото раждане и по-качествено майчино здравеопазване, ако нямаме акушерки, които активно да участват в този процес. Акушерките би трябвало да са основните медицински специалисти, които се грижат за здравите жени по време на бременността, раждането и следродилния период. Според последните стратегически директиви на СЗО, акушерките биха могли да предоставят 87% от грижите. Точно това видях в родилния център в Пенсилвания – продължителна акушерска грижа, базирана на взаимно доверие и уважение + сътрудничество с лекари, когато това е наистина необходимо (на практика се оказва необходимо доста рядко, ако акушерките са си на мястото). След всичко видяно и написано за мен именно акушерският модел на грижи е ключът към промяната.

Върнах се от практика много вдъхновена, но и много тъжна. Вдъхновена, защото това, което видях и преживях там, беше прекрасно и тъжна, защото не виждам как би могло да се случи в България. Но все от някъде трябва да се започне…

Публикувано през 2015 г.