По време на обучението ми за акушерка в МУ София написах курсова работа по Сексология и семейно планиране на тема „Влияние на присъствието на бащата по време на раждане върху сексуалните отношения в двойката“. По този повод бях пуснала запитване в социалните мрежи и помолих двойките, които имат опит, да споделят мнение по темата. Бих искала да благодаря на всички, които се включихте и ми помогнахте толкова много! Представянето на курсовата работа мина успешно. И както бях обещала, споделям резултата с вас.
Съдържание
– Увод
– Историческа справка
– Присъствие на бащата по време на раждането – предимства
– Присъствие на бащата по време на раждането – недостатъци
– Да присъства или не?
– Подготовка на бащата за раждането
– Роля на бащата по време на раждането
– Резултати от анкетата
– Споделен опит от мъже и жени
– Заключение
– Използвана литература
Увод
Темата за присъствието на бащата по време на раждането е противоречива и могат да се чуят крайно противоположни мнения. Привържениците на идеята описват колко положително се отразява това върху връзката между двамата и колко нежни чувства ще изпитва бащата към детето си след като види как то се появява на бял свят. Категоричните противници на идеята твърдят, че това е прекалено силен стрес за мъжа, който може да наруши здравата мъжка сексуалност. А истината е, че всяко семейство, всяка двойка е уникална и всеки мъж присъствал на раждането на детето си го преживява по свой собствен начин. Присъствието на едни мъже помага, присъствието на други би могло да направи раждането дори по-трудно. Темата е твърде комплексна, а въпросът няма един единствен правилен отговор валиден за всички.
Когато подготвях тази курсова работа, анализирах литературата и наличните научни изследвания и проведох собствено малко проучване в социалните мрежи. В него се включиха 36 човека, както мъже, така и жени, които споделиха личен опит по темата. Без да претендирам за представителност и пълна изчерпателност на това проучване, смятам, че резултатите от него са интересни и ще ги споделя и анализирам в своята курсова работа.
Историческа справка
Преди един век, когато повечето бебета са се раждали вкъщи, този въпрос изобщо не е стоял на дневен ред. По онова време всички са знаели, че раждането е „женска работа”. На мъжете са им давали практически задачи като да преваряват вода и други подобни, но не и да участват в самото раждане.
Днес, в 21 век, в много от развитите страни този въпрос също не е на дневен ред, дори е глупав – всички знаят колко е важно бащата активно да участва по време на „раждането на семейството”. Много жени дори не могат да си представят да родят без участието на партньора си. В много болници по света е напълно нормално да присъства бащата, има индивидуални родилни зали и всичко необходимо, за да може това да се случи.
Присъствието на бащата по време на раждането става популярно в повечето развити страни през 1960-те години. (В страните от Източна Европа, Русия и други това е сравнително нова тенденция, навлиза преди 10-15 години.) Тогава жените са усетили нуждата да им помага бащата на детето докато раждат. Те започват да показват това търсене във времето, когато ражданията вече са концентрирани в големи болници. Другата тенденция по това време е към намаляване на семейството, така че в ежедневния живот на повечето жени бащата на бебето е единствения близък човек.
Освен това 1960-те години са и времето, в което акушерката е станала един от членовете на голям медицински екип (в страните, в които тази роля не е напълно изчезнала). Ясно е, че участието на бащата се явява адаптация към безпрецедентна ситуация: никога преди в историята на човечеството не се е случвало жената да ражда в голяма болница заобиколена от непознати. Семейството, което се състои само от 2-3 члена не е било обичайно в традиционните култури, а акушерките винаги са били независими специалисти. [1]
Около 1970-те се появява теорията, че присъствието на бащата ще заздрави връзката в семейството и ще доведе до намаляване на процента на разводите. А също и че присъствието на бащата като познат човек ще направи раждането по-леко и ще доведе до намаляване на процента цезарови сечения.
„Партньорското раждане”, става все по-популярно, благодарение на влиянието на Световната Здравна Организация. Прокарва се идеята за това, че раждането е семейно събитие и мъжете се насърчават да присъстват. В развитите страни това е разпространена практика, повечето жени раждат с мъжете си, нормално е, не се поставя под въпрос. Смята се, че детето е създадено от двамата родители и е логично и двамата да го посрещнат. В някои страни процентът стига до 80% например в някои здравни центрове в Чили (Aguayo et al, 2012). В други страни бащите все още са изключени от родилните зали, например в Тринидад и Тобаго (Mendes-Franco, 2014). [2]
Българските жени и мъже все още имат много резерви към това бащата да присъства по време на раждане, не е толкова разпространено, но въпреки това вече има така опция в много болници, особено в големите градове.
Присъствие на бащата по време на раждането – предимства
Когато и двамата наистина искат мъжът да присъства на раждането и е добре подготвен, плюсовете са много.
Емоцонална подкрепа
На първо място, раждащата жена има нужда от подкрепата на близък човек, когото познава добре и на когото има доверие. В нашето общество най-често този човек е бащата на бебето. Като неин партньор той знае какво я кара да се чувства добре, как да я докосне, как да намери точните за нея думи, които да я успокоят. Присъствието му намалява страха и безпокойството и жената по-лесно успява да се отпусне. Персоналът в повечето болници е много натоварен и не може през цялото време да стои до жената – така тя не е сама.
Проучванията показват, че жените отдават голямо значение на подкрепата на мъжете им по време на раждането. Тя води до намаляване на нивата на безпокойство при майката, по-малко болка, повече удовлетворение от преживяването, по-ниски нива на следродилна депресия. (Dellman, 2004).
Във Великобритания жени, които са имали подкрепа от мъжа оценяват раждането по-позитивно и са имали нужда от по-малко обезболяващи (Chan & Paterson-Brown, 2002).
Някои изследователи предполагат (Hayward & Chalmers (1990), че тези позитивни резултати в някои случаи могат да са свързани с недостатъчния персонал в болниците – присъствие на бащата компенсира лошото качество на услугата. [2]
Физическа подкрепа
Бащата може да направи доста неща за да помогне на жената си чисто физически – да я придържа, да й помогне да смени позата, да я масажира, да прави топли компреси на кръста, да я държи за ръка. Той ще може да удовлетворява молбите и “капризите” й – да подаде възглавница, да донесе вода и т.н.
Комуникация с медицинския персонал
Бащата ще може да задава въпроси, да отстоява предпочитанията на майката пред медицинския персонал, когато тя не е в състояние. Той е адвокат на нейните интереси – може да изиска повече внимание, наблюдение, допълнителен преглед ако има нужда. В случай на необходимост той ще извика лекаря или ще обясни на жената какво се иска от нея.
Връзка с бебето
Бащите, които установяват връзка с бебето още в момента на раждането, по-лесно общуват с него след това. Добре е, ако по някаква причина бебето не може да се даде на майката веднага, бащата да бъде първият човек, който ще го гушне, ще му говори и ще го посрещне на белия свят.
Много психолози смятат, че ранните контакти на бебето с родителите имат важно значение за заздравяването на връзките в семейството. Бащите, които са присъствали на раждането споделят, че веднага са се привързали към бебето и са усетили емоционален подем. Редица изследвания показват, че тези бащи по-бързо се включват в грижите за бебето и по-силно се привързват към тях, отколкото мъже, които не са помагали на съпругата си по време на раждането и веднага след него. (Keller et al, 2004). Друго проучване показа, че бебетата, които са били в контакт с бащата след цезарово сечение са били по-спокойни и са плакали по-малко. (Erlandsson et al, 2007) [2]
Благодарение на съвместния престой по време на раждането, семейството не се разделя на различните етапи и след раждането майката и бащата заедно се грижат за бебето и взимат активно участие в живота му. Участието на мъжа в целия този процес помага за събуждането на бащинския инстинкт, защото се смята, че той се формира по-късно отколкото при майката.
Присъствие на бащата по време на раждането – недостатъци
Силен стрес за мъжа
Съществува мнение, че не всеки мъж може да издържи да присъства по време на раждането. Това мнение има известни основания. Жената пристъпва подготвена към раждането. Така е замислено от природата, че благодарение на хормоналните промени и промени в нервната система, мисловната дейност на раждащата сякаш се изключва, иначе тя би действала затормозяващо на процеса на раждането – жената превключва на ниво инстинкти. С бащата не се случва нищо подобно и той пристъпва към раждането неподготвен. Затова за част от мъжете раждането е свързано с огромно емоционално натоварване.
Д-р Мишел Оден, световно известен акушер гинеколог от Франция, основател на the Primal Health Research Centre в Лондон, автор на множество книги, смята, че не всички мъже могат да се справят със силните емоционални реакции, които могат да изпитат докато присъстват на раждането.
„Когато посещавам семейството 2-3 дни след раждането почти винаги намирам активна щастлива майка, която се грижи за бебето. Много често се оказва, че бащата е в леглото, защото има болка в корема, грип, зъбобол или друго. Смея да твърдя, че мъжката следродилна депресия е по-честа от женската, въпреки, че не се разпознава като такава.
Концепцията за мъжката следродилна депресия е напомняне, че в много традиционни култури има ритуали, чийто ефект е да канализират емоционалните реакции на бащата. Тези ритуали, независимо от локалните особености и различия, карат бащата да бъде зает докато жена му ражда. Например да прекара часове в това да преварява вода.” – споделя той. [1]
От друга страна, ако той се безпокои прекалено много, ще предава вълнението и страха си на жената и това ще й се отрази негативно. Един напрегнат мъж ще спомогне за увеличаването на напрежението в родилната зала.
Стресиран партньор няма как да бъде полезен: стресът и страхът са заразни, а ако раждащата жена е уплашена и стресирана това може да доведе до забавяне на процеса на раждане. Нивото на стреса при бащите често е много високо в ключови моменти като изгонване на бебето. (Johnson, 2002). [2]
Разбира се, много зависи от това как протича самото раждане. Някои раждания са леки и бързи, а други са толкова тежки, че дори човек с опит може да изпита силен стрес. Затова е добре бащата да може във всеки един момент да промени решението си дали да присъства. Изглежда, че присъствието на оперативно раждане се отразява по-малко негативно, може би защото там нещата са под контрол, а майката не изпитва болка.
Негативно влияние върху сексуалните отношения в двойката
Разпространено е мнението, че е възможно мъжът присъствал на раждането да загуби сексуалното влечение към жена си. Да, възможно е, особено уязвими в това отношение са двойки, които и без това имат трудности във връзката си. Също това се отнася за емоционалните и впечатлителни мъже – сцените на болка при жената могат да предизвикат трайни отрицателни емоции.
„Тайнството има роля в това да се появи сексуалното привличане. Преди повечето жени не са могли да си представят мъжът им да ги гледа докато раждат. Първата реакция е „Ами сексуалният живот след това?” Има много двойки които се разделят няколко години след раждането. Те са добри приятели, но вече не са сексуални партньори. Раждането на бебето е допринесло за намаляване на сексуалното привличане между тях.” – пише д-р Мишел Оден в статията си „Може ли присъствието на мъжа по време на раждането да бъде опасно?” [1]
Не бива обаче да се свързват възникналите сексуални проблеми само с присъствието на мъжа по време на раждането. След появата на бебето се променят много неща във семейните отношения – рязко намалява количеството свободно време, в това число и времето за общуване с партньора. Много работа, умора, недоспиване, раздразнителност могат да потиснат другите чувства. Мъжете често се чувстват изолирано, защото бебето вече отнема цялото внимание на жената. Жената може да има шевове и дълго време да изпитва дискомфорт по време на полов акт, което също оказва своето влияние.
Проучванията показват, че и бащите и майките могат да преживяват посттравматично стресово разстройство след много трудни раждания. Въпреки това, твърденията, че сексуалната връзка в двойката може да бъде повлияна негативно (например М.Оден 1999) са получили малка емпирична подкрепа.
Едно проучване показа, че в случаите, когато негативното възприемане на раждането беше свързано с депресивни симптоми при бащите в следващите 6 седмици след раждането, тези симптоми са отшумели след като са взети под контрол депресивните симптоми съществуващи преди раждането. Стресираните бащи са били стресирани и преди раждането. (Greenhalgh et al, 2000).
Сред малкото бащи, които са съобщили за някакъв вид психологическа или сексуална травма след като са гледали как ражда жена им, повечето вече са били по някакъв начин уязвими преди раждането. Изследователите твърдят, че оценката на емоционалната уязвимост на бащата преди раждането може да доведе до по-ефективен подход. (White, 2007; Madsen and Juhk, 2007). [2]
Жената се притеснява
Възможно е присъствието на мъжа да попречи на жената да се държи толкова свободно, колкото би искала или да се срамува от поведението си след това. Тук имам предвид издаването на звуци, заемането на различни пози, неволното изпускане на урина и изпражнения, все неща, които са част от едно нормално раждане.
Другият вариант е да се притеснява как се чувства той и това да я напряга допълнително.
С.М. 29 г, София
Предпочитам да го няма мъжа ми когато раждам, за да не се размеквам и да мога да се съсредоточа върху процеса, а той за мен е само между мен и бебето. Трябва ми само спокойствие и някоя печена акушерка. И третият път така ще процедирам.
Галина, София
Аз съм напълно ПРОТИВ присъствието на бащата или поне на моят съпруг на ражданията ми. Не мисля,че това ще се отрази на сексуалните ни взаимоотношения, не смятам,че нещо подобно би могло да повлияе негативно (в една връзка хората би трябвало да са доста отворени един към друг и нещо подобно или пък ходене до тоалетна пред половинката не би трябвало да влияе). По-скоро за мен проблема е друг, убедена съм напълно,че съпругът ми ще смята, че се мъча (раждала съм нормално) и не мисля,че той може да преживее добре точно това. Знам,че ще се чувства ужасно,че не може да ми помогне и да ме облекчи по някакъв начин, но пък съм сигурна, че ще се справи. И въпреки всичко никога не бих го подложила на това.
Мариана, София
Аз се радвам, че моят съпруг не беше до мен по време на раждането; болката, която се изпитва, само щеше да ме натоварва допълнително, че той ще й е свидетел, но няма как да ми облекчи силните болки, а само да ми вдъхва кураж; сама бях по-спокойна и по-мобилизирана.
Прекалено активен баща, който пречи
Ако той има собствена визия за нещата и не се вслушва в нуждите на майката тогава също може да повлияе негативно на процеса. Например говори прекалено много и пречи на жената да се концентрира върху раждането, непрекъснато я докосва, гали и масажира, дава инструкции как да диша и какво да прави.
Има много заблуди за това какво точно да прави мъжът по време на раждането. Има и много различни мъже: някои могат да останат тихи и незабележими, докато жената ражда, други се държат като наблюдатели, трети като защитници, четвърти като инструктори.
Той не може да играе ролята на коуч, защото самият той има нужда от подкрепа. Не е добре да дава инструкции на жената как да диша, как да напъва – не би могъл да го усети и няма да му е комфортно в тази роля, както и на нея, защото ще й пречи да се концентрира върху нейните усещания. Най-добре е да играе естествената си роля на любящ партньор и да я обича.
По време на раждането жената има нужда да намали активността на интелекта си (неокортекса – новата кора на мозъка) и да „отиде на другата планета”. В този момент обаче много мъже не могат да спрат да бъдат рационални. Някои изглеждат смели, но отделят високи нива на адреналин, което е заразно. [1]
Да присъства или не?
Какво вече казах, универсални решения няма. Много зависи от двамата партньори и отношенията в двойката. Ако единият от двамата е настроен отрицателно към идеята за партньорско раждане, тогава другият трябва да уважи неговото решение, след като се увери, че това не е първосигнална реакция. Не бива да му натрапва своето мнение.
Ако единият или и двамата се съмняват – трябва да се ръководят от чувствата си. Ако връзката е емоционална, ако те се доверяват един на друг, общуват, ако са свикнали да споделят чувствата си, проблемите, съмненията един на друг, тогава присъствието на мъжа в този отговорен момент най-вероятно ще ги сближи още повече. Мъжът ще се чувства съпричастен и това ще го накара още повече да обича и уважава жена си, защото вече ще знае какви усилия изисква едно раждане.
Ако отношенията им са по-скоро рационални, а чувствата не толкова силни, тогава присъствието на мъжа може да доведе до по-нататъшното им отдалечаване един от друг. Мъжът може да изпитва вина, че гледайки страданията на жена си, не може да ги облекчи физически, а емоционалната им връзка не е достатъчно силна.
Подготовка на бащата за раждането
Предварителната подготовка е изключително важна. Ако мъжът е неподготвен, просто застава в ъгъла, всичко го плаши, няма как да помогне.
Проучванията показват, че:
– Добре подготвеният баща има позитивен ефект върху преживяването на раждането от жена му, също добрата подготовка намалява страха от това да гледа нейната болка. (Wockel et al 2007).
– Бащите, които са били добре подготвени, са склонни да участват по-активно в процеса, а опитът на техните партньорки е по-позитивен (Diemer, 1997)
– Дори когато бащите са били минимално подготвени, проучванията показват високи нива на удовлетворение след раждането както при майките, така и при бащите. (Chan & Paterson-Brown, 2002).
– Да се обучават мъжете на техники за масаж и релаксация, за да могат ефективно да помагат на жените си води до повече удовлетворение и намалява депресивните симптоми (Latifses et al, 2005), както и психологическата подкрепа за жените. (Chang et al, 2002). [2]
С подготовката се справят курсовете за бременни, на който родителите идват заедно. Първият етап е информационен. Да знае какво точно се случва, какви са периодите на раждането, колко дълго продължава, какви са медицинските процедури и интервенции, които могат да се наложат и защо, с какво може да помогне. Следват практически занимания за дишане, масаж, пози и други техники за облекчаване на болката. По време на раждането заедно ще си ги припомнят тези неща. Освен информацията курса за подготовка за раждането ще получи възможност да общува с други бъдещи бащи. Общуването с мъже, които вече са присъствали на раждане също е много полезно.
Би било добре да прочете поне една книга за раждането – сред подходящите са The birth parthner на Penny Simpkin и Fathers at birth на Rose St John. Гледането на филми също е подходящо. Когато жената и мъжът ги гледат заедно могат да обсъдят как се чувства той, когато гледа самото раждане, как се чувства по принцип когато вижда кръв и други. Добре е да отидат до родилния дом, да се запознаят с обстановката, с лекаря, акушерките, стаите, в които се настаняват майките и бебетата. Да са спокойни, да не изпитват страх, да им се обясни какво трябва да правят.
Мъжете по принцип са по-рационални от жените и е много важно за тях да имат конкретни задачи, да знаят какво точно да правят, да имат мисия. Думата „подкрепа” може да означава всичко за една жена, докато за мъжа това не означава нищо. Когато мъжът не знае какво да прави, той се чувства безполезен, а това е изключително стресиращо за него. Той трябва да е наясно какво да очаква и в какво се състои неговата роля. Жената трябва да може достатъчно конкретно и ясно да му покаже как може да й помогне, а не да разчита, че той разбира от намеци.
Също така той трябва да е наясно, че по време на раждането дори тиха и притеснителна жена може да стане много директна. Може да стане раздразнителна и избухлива на моменти. Той трябва да е готов за тези емоционални изблици и да не го приема лично. За бащите е много трудно да гледат как тя изпитва болка, трябва да им се обясни, че това е естествен процес, че контракциите помагат на бебето да се роди. Важно е мъжът да намери това, което е комфортно за него. Сам да усети доколко активно да участва.
Не бива да се взимат на раждането психически нестабилни, конфликтни, агресивни мъже. Мъжът трябва да бъде внимателен, търпелив, спокоен, да бъде готов да жертва себе си, да се концентрира изцяло върху жената през това време. Жената трябва да е убедена, че ще се чувства сигурно и в безопасност в негово присъствие, че ще й действа успокояващо и няма да се притеснява как се чувства той, че ще може да се държи максимално свободно в негово присъствие. И ако изпитва съмнения по тези въпроси, може да не е желателно точно този конкретен мъж да присъства.
Ролята на бащата по време на раждането
По време на първия период на раждането мъжът може да оказва емоционална подкрепа на жената и да облекчи болките с помощта на масаж, топли компреси, смяна на позициите и други. Напомня й как да диша правилно и я успокоява. Грижи се за нея – подава й вода, държи й ръката, поддържа я в удобна поза и т.н.
По време на втория период на раждането, когато бебето се излиза е най-подходящо да застане до главата на жената, за да си спести съвсем естествената, но шокираща за неподготвения човек гледка на излизането на бебето. Може да продължи да окуражава жената с фрази като „Справяш се чудесно” и „Още малко остава”, да стане свидетел на раждането на своето дете и с помощта на акушерката да пререже пъпната връв. Ако не му е комфортно, може да излезе от залата по време на втория период на раждането.
Раждането може да бъде изключително натоварващо както физически, така и психически. По време на целия процес мъжът не бива да забравя и за своите собствени нужди от храна, вода, сън, почивка. Трябва да се чувства свободен да излезе във всеки един момент, ако случващото се е прекалено стресиращо за него.
Резултати от анкетата
В анкетата, която проведох в социалните мрежи, се включиха 36 човека: 29 жени и 7 мъже на възраст от 28 до 45 години, всичките с висше образование. 31 жени са родили естествено, 5 – с цезарово сечение. 27 жени са родили едно дете, 9 жени са родили две или повече деца в присъствието на партньора си. Участниците бяха основно от София, имаше и няколко човека от Варна, Пловдив и българи, които живеят в чужбина.
От 36 анкетирани двама споделиха, че не са били подготвени, а останалите са се подготвили с посещение на курсове, четене на книги, разговори с опитни хора.
Само една жена сподели, че мъжът й не е успял да отговори на нейните нужди по време на раждането. Останалите жени споделиха, че благодарение на присъствието на партньора са се чувствали по-спокойни, по-уверени, защитени и обичани и съответно смятат, че съвместното преживяване ги е сплотило още повече.
От всички участници само две жени споделиха, че присъствието на бащата на раждането се е отразило по-скоро негативно на сексуалните им отношения, 7 човека споделиха, че това е имало положително влияние, всички останали твърдят, че сексуалните им отношения не са се променили.
Мъжете, които са се включили в анкетата твърдят, че присъствието им на раждането се е отразило положително върху връзката им с децата, както и че са изпитали още повече любов и уважение към жените си.
Като цяло с много малко изключения, двойките, които са се включили в анкетата са много щастливи от решението си да раждат заедно. Смятам, че това е така, защото всички те са го искали и са се подготвили предварително за преживяването.
Какво мислят мъжете?
А.Щ, 30 г, мениджър локации, София
Като цяло бих определил изживяването като леко притеснение, заради новото изживяване, но не и заради самия процес.
По отношение на промяна в нашите отношения след раждането, считам че присъствието ми беше полезно и за двама ни, определено връзката ни е по-силна от преди, а чувството на привързаност към детето според мен е доста по-силна, отколкото ако не си бил свидетел на целия процес. Знаейки през какви трудности минава малкото човече и виждайки как се появява в непознатия за него свят се чувстваш ангажиран много повече с бъдещото му развитие, отколкото ако просто те информират, че след n-часа жена ти е родила и всичко е наред.
По отношение на сексуалните отношения не виждам връзка между раждането и тях, като изключим чисто физиологичните и хормонални промени, които настъпват в женския организъм. От психологическа гледна точка нищо не се е променило. Естествено, чувствам се много по-привързан към жена ми от преди раждането на малката.
А.М, 34 години, програмист, Варна
Имах желание да присъствам още на първото раждане, но поради объркване в плана се наложи секцио. Присъствах на следващите две и съм много щастлив от това. Това ми помогна да започна да обичам и уважавам жена си още повече. От там, естествено, и сексът стана още по-добър. Уважението и признателността към майка ми също се възвърнаха.
С децата съм изключително близък и съм щастлив, че при две от тях съм първият образ, който са видели и помирисали на този свят.
Какво мислят жените?
Лора, висше образование, София
Моят мъж присъства. За мен беше важно да е там по две причини: първо, вярвам, че неговото присъствие предотврати още по-грубо отношение, второ, имам усещането, че това той да види как се ражда детето му, го накара по-силно и от самия момент на раждането да го заобича.
При на самото раждане му бяха позволили да стои до главата ми и да я придържа по време на напъните и това мисля за него беше много важно, защото го накара да се почувства като участник в този важен момент.
Как се е отразило на сексуалните отношения – положително. И въобще съм убедена, че при едни нормални партньорски отношения, колкото по-активно участва бащата в раждането, толкова по-добре се отразява това на сексуалните отношения, защото се увеличава зарядът любов между двамата, а любовта е в основата на секса.
Й, 30 г, София
Съпругът ми присъства на раждането на първото ни дете! Справи се блестящо, помагаше ми много дори само да ми държи ръката. Още, когато разбрах, че съм бременна му казах, че няма да раждам сама. Родих в Бостън, САЩ, а както знаете повечето мъже присъстват там.
Единственият проблем беше, че по едно време той погледна отдолу. Смея да твърдя, че сексуалният ни живот беше пълен провал след това за около 1 година, не искаше да ме докосва около 5-6 месеца, при положение, че правихме секс до края на бременността ми.
Интересното обаче е, че след това всичко се върна към нормално. Искаше да присъства и на второто раждане, но беше с големия син и просто нямаше как. А, за третото нямаше време да влезе в родилното. Добре, че не беше, защото всичко се обърка и родих със секцио. Той е твърдо за това бащите да са до жените си по време на раждането!
К.М, София
Не мога да си представя да мина през най-важния момент от живота ми без моя най-добър приятел – мъжа ми. Естествено той присъстваше на раждането ми и ползите за мен не бяха само емоционални – без неговия масаж на таза ми щеше да ме боли около 40% повече. Знам, защото на моменти се забавях със сигнала ми, че е дошла контракция и усещах всъщност колко боли без неговата помощ.
И.Н, София
Ние съвсем буквално раждахме заедно с таткото.Той беше не просто емоционална подкрепа,а подпомагаше раждането съвсем физически-вдигаше ме от леглото,помагаше ми да сменям позата си, ако съм клекнала се отпусках изцяло на него след всеки напън,и много други приложения му намерих, за които не може да се използва персонала. За него раждането е от най-прекрасните му преживявания. Сексуалните ни отношения не са повлияни по никакъв начин от раждането, и мъжа ми никога не е правил паралел между двете.
Румяна, София
Според мен всичко при мъжете зависи от психиката им – за щастие, моят няма никакви проблеми с присъствието си на раждането, но знаехме още преди това, че няма да се притесни. За него единственото важно беше появата на детето му и подкрепата към мен, а не как изглеждам аз. За мен обаче неговото присъствие промени много нещата – ако преди съм имала задръжки някакви, притеснения, свързани с тялото си и т.н, след споделеното раждане вече нямам никакви такива проблеми. Така че от моя страна има много положителна промяна!
В разговори с приятели в последствие се съгласихме, че и за двамата преживяването би могло да бъде описано като най-романтичния момент, който сме споделяли – нито годеж, нито сватба, нито цветя и диаманти могат да се сравнят със сближаващия ефект, който раждането имаше върху нас.
Заключение
Потвърдено е от научните изследвания, че за благополучния завършек на раждането е важно жената да получава подкрепа – психологическа, морална, физическа. Доказано е, че тогава раждането протича по-бързо, с по-малко болка и усложнения. Никакви технически постижения не са способни да заменят човешката топлина, помощ и любов.
Въпросът дали бащата да присъства на раждането е комплексен. Важно какви са отношенията в двойката, която идва да ражда. Ако в отношенията цари любов и взаимно разбиране, бебето е очаквано, тогава е съвсем естествено за таткото да подкрепи жената и да проконтролира, че всичко ще протече гладко. След това преживяването не се отразява негативно на сексуалния живот на двойката, напротив, още повече ги сближава. Ако двойката има проблеми във връзката си или ако бащата не е подготвен за раждането, присъствието му би могло да доведе до проблеми, включително и в сексуален аспект.
За повечето семейства животът в първата година след раждането става достатъчно тежък. Почти никой не е готов за това натоварване, което възниква след раждането на бебето – безсънните нощи и хроничната умора. Ако отношенията в семейството не са достатъчно близки, двойката го понася тежко – често има разводи и раздели, негативно влияние върху сексуалния живот. Някои не разбират каква е истинската причина и го приписват на стреса на бащата от самото раждане. Хармоничните двойки, които се обичат заедно преминават през този труден период.
В много болници в България е възможно бащата да присъства на раждането и тази тенденция постепенно набира популярност. Отношението на медицинския персонал към присъствието на бащата не винаги е позитивно. Често за тях това е човек, който не може да помогне с нищо, само се пречка. Но трябва да осъзнаят простия факт, че когато жената е по-спокойна, процесът протича по-добре. Вместо да се опитват да разубеждават двойките от присъствието на бащата, те трябва да уважат техния избор и да им помогнат да се подготвят така, че да бъдат спокойни и да знаят какво да правят. Ако двете страни в този процес си сътрудничат и си помагат взаимно, събитието ще мине максимално гладко за всички, а майката и бащата ще запазят прекрасни спомени.
Смятам, че двойките не бива да се поддават на модата, а внимателно да преценят кое е най-доброто за тяхното семейство. И ако са решили бащата да присъства, наистина добре да се подготвят за този важен момент.
Източници:
- http://www.midwiferytoday.com/articles/fatherpart.asp Is the Participation of the Father at Birth Dangerous? by Michel Odent, MD
- Research summary: Fathers at the birth http://www.fatherhoodinstitute.org/2014/fi-research-summary-fathers-at-the-birth/
- The birth book, Willam Sears и Martha Sears
- The birth parthner, Penny Simpkin
- Fathers at birth, Rose St John
- Стоит ли мужчине присутствовать на родах? http://lady.tsn.ua/zdorovye/ginekologiya/stoit-li-muzhchine-prisutstvovat-na-rodah-289680.html
- Men should stay away from childbirth http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2009/oct/18/men-birth-labour-baby
- Рожаем вдвоем? Партньорские роды глазами участников и специалистов. http://www.9months.ru/vidyrodov/1176/rozhaem…vdvom
- Други статии в интернет
