Автор: Десислава Порязова

Няма да е кратко, преливам от емоции…
Одавна си мечтаех да пиша моята история за успешен VBAC и ето че се случи.
Секциото ми беше 2015 г. по познатите причини за тесен таз и голямо бебе. Та още от операционната си казах следващото нормално. Но не осъзнавах колко много го искам.
Четейки всяка история тук се чудех накъде да се насоча за раждането. Някак си попаднах на книгата Раждане с любов на Олга и от тогава всичко се промени, знаех с кого и къде искам да се случи, просто я почувствах, че тя е човека, който ми дава спокойствие без дори да я познавам, и то само с прочитането на тази книга.
Свързах се с нея и се разбрахме да се видим.
Записах се и на курса ѝ заедно с мъжа ми, за да може да се реши да бъде с мен на раждането и така и стана. Сам реши, че ще бъде до мен. Това беше най-важната подкрепа за мен.
И така екипа беше ясен Олга Дукат и д-р Дончева в св. Лазар.
Не съм от София и дойдох 2 седмици преди термина ми. Терминът ми беше 04.01
И така зачакахме.
На 29-ти сутринта ме събудиха леки контракции дори си мислех, че сънувам. Чух се с Оля сутринта и се разбрахме, когато контракциите станат на 5 мин. да ѝ се обадя. Но контракциите отшумяха, падна ми само тапата. И така до вечерта отново пак контракции цяла нощ, но нерегулярни. През деня бяха само няколко и нищо, вече взимах да се чудя кога ще се ражда. На нова година вечерта отново бях с контракции далеч по-силни и продължителни, но пак не бяха на 5мин. Беше запомняща се нова година. Хората празнуваха, фойерверки и наздравици, а аз се тресях от контракции и хич не ми беше до нова година.
Чухме се отново с Оля вечерта и каза да ѝ звъня по всяко време, а ако нищо не се случи да ида на тонове сутринта в болницата. Тя беше на смяна. И така беше безсънна нощ и никакви контракции на 5 мин. Чудех се още колко ще издържа, а знаех, че екшъна тепърва предстоеше. Устисках и сутринта на прегледа, тонове – чудесни и само една контракция за целия запис, но поне имах 3 см разкритие. Урааа след 3 денонощия контракции.
Тръгнахме си от болницата и Оля каза, че ще ни очаква да се върнем по обяд. След като се прибрахме, положението стана УАУ, болезнени контракции и много дълги. В един момент моя мъж ми каза тръгваме, но аз викам има още време не са под 5 всички. Бях си свалила приложение за да засичам контракциите. Изкъпах се и тръгнахме. Обадих се на Оля, че отиваме. Тя извика лекарката, която беше там и ме прегледаха, оказах се с 7 см разкритие. Изобщо не вярвах. Така се настаних в стаята и зачакахме. Бяхме си само двамата с моя мъж. Дойде и д-р Дончева, прегледа ме и ни остави сами. Движех се, седях където ми беше удобно, танцувах. Спукахме мехура, бебето се ориентира добре, тоновете бяха чудесни, въпреки леко зелените води. Нямаше притискане, никой не ме напъваше за нищо, бяха изключително спокойни и ме напътстваха през цялото време. След два часа близо напъни в 20:06 на 01.01.2020 се роди моят малък мъж Калоян – 3260,50см. Имах лека перинеотомия само 2 шева и никакви вътрешни разкъсвания.
Всичко беше сън, не вярвах какво съм преживяла. Та за това си мечтаех още от деня на секциото ми. Д-р Дончева изключително позитивен професионалист.
Благодаря ти от сърце Оля, че ми вдъхна такова спокойствие и увереност. Просто знаех, че ще се случи това, което искам. Ти сбъдваш мечти!