Естествено раждане след серклаж и 8 дни след термин

Веселина, Теодор и бебе Самуил

Когато избирах екипа си за раждане държах да е частна болница, да може да присъства придружител, да не отделят бебето от майката, да има отложено клампиране и не на последно място исках да пробвам водното раждане, което е предпочитано в чужбина. Така разбрах за екипа на Ла Вита Нова.

Преносвах вече 8 дни, с подготвителни контракции, които идваха и си отиваха, и носеха обърканост и страх. Притеснявах се да изчакам 14-те дни за преносване, поради преживяното в по-ранен етап от бременността, а именно тръгнало преждевременно раждане с фунизация на шийката и поставен серклаж с преживян пълен ужас в държавна болница, затова взехме решение за предизвикване с окситоцин и да видим вече на бял свят малкото човече.

Постъпих с 4 см разкритие и нагласата, че ще издържа без упойка и ще използвам басейна за облекчение. Така и стана. Болката от контракциите беше много силна, продължи около 4 часа. За облекчение ми помагаше само да седя седнала и да не мърдам с топъл компрес на кръста държан от мъжа ми. И така, докато не започнах вече хич да не издържам на болка и попитах дали е дошъл момента за басейна. След проверката на разкритие се установи, че е да. Олга ми спука водите и се преместих в басейна. Оказа се, че стандартната поза за раждане хич не е удобна и е много по-болезнена. Та Олга ми каза, да се обърна и хвана за басейна и ще е по-безболезнено и удобно. Позата и водата помогнаха за намаляване на болката драстично.

Последните контракции бяха доста силни и нетърпими, и се молих на Ани за секцио, като знаех, че това няма как да се случи, но това ми даваше някакво успокоение като го повтарям…При едното ми изказване “Ани, не мога повече”, тя отговори “Можеш, правиш го!” и шеговития изказ на д-р Паликов “Спокойно, до довечера си родила! След ще малко мрънкане и крещене, се стигна до напъните. Това беше най-лесната част от тези 4 часа и половина.

Слушах спокойният глас на Олга и след няколко напъна главичката беше излязла и тогава започнах да давам всичко от себе си да стане по-бързо. След минута – две се чу и най-съкровеният плач, който не продължи повече от 5 секунди, но обърна изцяло живота ми! Забравих и за болката, мъките и всичко! Даже излазох без помощ от басейна с бебето в ръце.

Таткото беше до мен през цялото време, видя всичко, помогна ми с много подкрепа, сила и успокоение. Сама нямаше да се справя. С което искам да кажа на всички мъже – бъдете до жените си в тези моменти, защото не знаете каква сила и подкрепа им давате в този труден момент!

Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и той я преряза, докато аз си гушках все още бебето. Ани взе бебчо за претегляне и преглед, докато д-р Паликов заши три външни шева. Ако бях в друга болница щях да имам със сигурност епизиотомия с бебе 3570гр. и щях да се възстановявам много повече, с което мисля, че басейна помогна много да се размина с малко шевове, а и никой нямаше да ми позволява да пия вода, а екипа позволяваше да пия през цялото време. След около час вече си бяхме тримата в стаята гушнати и щастливи! А аз бях повече изтощена, отколкото да усещам някаква болка.

Два месеца след раждането си, след две тежки кризи се оказа, че имам камък в жлъчката и се наложи спешна операция. Възстановяването ми в момента е по-бавно, а операцията беше лапароскопска. Раните ми две седмици не искаха да заздравеят и забавиха нещата с възстановяването и махането на конците. С това осъзнах, че ако някой се беше съгласил на секцио щеше да бъде най-голямата ми грешка. А и щях да имам две операции за два месеца…

Затова бъдещи мами, колкото и да си мислите, че няма да издържите на болката, ще издържите и след това ще си казвате, че може да направите всичко, щом сте направили това!

Благодарим на целия екип и в бъдеще пак ще изберем Вас!