“Всички жени имат право на на позитивно преживяване при раждане.”  Световна Здравна Организация

Какво значи това всъщност? СЗО го дефинира като:

– преживяване, което да съответства на личните и социокултурни възприятия и очаквания на жената

– което да се случва в клинично и психолологически безопасна среда за родилката

– с продължителната физическа и емоционална подкрепа от придружител (или придружители) по избор на родилката 

– с помощта на любезен и компетентен медицински екип

Тази дефиниция е част от обновените препоръки на СЗО за интрапартум грижа (грижа по време на родилния процес), които бяха публикувани още през 2018 година. Препоръките съдържат 56 насоки, базирани на доказателства, като целта им е да се възприеме нов подход в родилната грижа. Подход, който е базиран на идеята за избягването на неефективни и потенциалнo опасни практики, които възпрепятстват собствените способности на жената по време на родилния процес. И който подкрепя ефективните практики за подкрепа на родилката, благодарение, на които жените ще могат да постигнат желаното от тях позитивно раждане.

В този документ се акцентира на това, че за да се нормализира раждането, то трябва да се гледа на него като на индивидуален процес, а моделът на грижа трябва да е ориентиран към жената и нейните индивидуални нужди. И една от важните препоръки е, че се препоръчва всяка жена да има свой придружител или придружители по неин избор и то през целия период на родилния процес.

Подкрепата от придружител е практика, която лесно може да бъде въведена в протокола на работа, но въпреки това не представлява приоритет за много родилни отделения. 

Всъщност, въвеждането на подобни неклинични практики, които осигуряват емоционална подкрепа на родилката като:

– присъствието на придружител

– ефективна комуникация

– уважаване на личния избор

– уважаване на плана за раждане

– предоставяне на информиран избор

са лесни за въвеждане промени в протоколите на родилните отделения, защото не изискват бюджет и могат да подпомогнат натовареността на медицинските специалисти да намалее, а качеството на медицинската грижа да се подобри.

В нашето общество е все още рядко срещана практика да се позволи присъствието на партньора или друг придружител на родилката в родилна зала. Битуват множество митове сред бъдещите родители, както и сред медицинските специалисти относно присъствието на придружител. Но какви са научните факти и защо е толкова важно родилката да не бъде сама?

Раждането не е и никога не е било, в исторически план, самотно занимание, а точно обратното. Раждащата жена е разполагала с подкрепата на други жени, които са се грижили за нея по време на родилния процес. Това днес наричаме продължителна подкрепа. Наложената повсеместно практика в родилните отделения обаче е различна и продължителната подкрепа от придружител е не нормата, а изключението. Жената е обикновено сама, заобиколена от непознати медицински лица, не от близките си.

А този факт влияе на протичането на раждането. Защото раждането е физиологичен процес и като такъв се диктува от хормоните в нашето тяло.

Когато се говори за раждане, обикновено се набляга на ролята на хормона окситоцин. Хормонът на любовта, който спомага да се случва свиването и отпускането на гладката мускулатура на матката или иначе казано – отговорен е за конктракциите и за напредването на родилния процес. Вероятно повечето от вас са чували и за прилагането на синтетичен окситоцин като средство за стимулиране или забързване на родовата дейност. Но какво се случва ако окситоцинът бъде блокиран? Какво може да попречи на секрецията на окситоцин?

В природата, когато животно, започнало да ражда, се почувства уплашено или застрашено от хищник или друга опасност, хормонът на стреса катехоламин спира родилния процес. Така животното успява да се придвижи до безопасно място, преди процесът да се възобнови. По този начин временното спиране на раждането се явява предпазен мехамизъм за животното и малките му. Когато обаче процесът е напреднал значително и малкото ще се роди скоро, увеличените нива на кателохамини действат по друг начин – феталният рефлекс за изтласкване се активира и бебето бива изтласкано неволево (т.е. тялото напъва само) навън от тялото. В природата в подобни моменти на опасност е важно бебето да се роди бързо, за да може майката да се придвижи  до безопасно място преди хищника да я надуши и нападне.

При хората е аналогично. В ранна фаза нa раждане, увеличени нива на кателохамините могат да спрат родилния процес. Контракциите стават или много силни и трудни за понасяне или в по-честия случай – по-слаби. Като резултат и в двата случая имаме неефективни контракции и липса на прогрес на раждането. Ако това се случи, обикновено се предприемат медикаментозни методи за стимулиране на родовата дейност. Има изследвания, които показват, че при намеса в нормалния физиологичен процес на раждането чрез медикаменти, има риск феталният рефлекс за изтласкване на плода да не се появи, т.е. да не се усещат напъни.

Но защо говорим за хормони на стреса и спиране на родовия процес? Нима жените не избират болниците като възможно най-безопасните пространства, където да родят децата си? 

Да, всяка жена иска да осигури възможно най-добри условия за раждането на детето си, най-безопасната среда, с най-добрата апаратура, с най-добрите специалисти, които да помогнат, ако възникне проблем. Но всъщност самата болнична обстановка предизвиква, дори на чисто несъзнателно ниво, цяла каскада от физиологични реакции, които се случват именно, когато сме уплашени и под стрес.

В типичната болнична среда спокойствието на родилката бива нарушавано постоянно – звуци от медицинската техника, влизане в стаята от медицинския персонал без предупреждение, непознати лица (дори при избран екип за раждане ще има санитари, акушерки и дежурни лекари на смяна, които влизат и излизат), шумът от други стаи, понякога дори от родилната зала, чести прегледи, чести рутинни манипулации, реплики и отношение на персонала (понякога реплики като “това още нищо не е”, “ще те боли все едно умираш” и други подобни нетактични и негативни вмятания). Всичко тези фактори на физиологично ниво карат раждащата жена да преживява стрес, страх, напрежение, отделят се стресови хормони и тялото й реагира също както това на животното при опасност от хищник. 

Как тогава да се справим с този стрес, който болничната среда предизвиква? Има ли начин да се справим, без това да изключва раждане в болницата?

Да, има начин. Защото независимо къде се намираме, ако до себе си имаме подкрепата на любими познати хора, тогава нивата ни на стрес ще са много по-ниски и ще се чувстваме в безопасност и защитени. 

Когато жената получава продължителна емоционална подкрепа в хода на раждането, тя преживява процеса много по-спокойно. Присъствието на придружител създава усещането за собствено интимно пространство, в което родилката да се чувства защитена и обгрижена.

Придружителят може да помогне не само емоционално, той може да води общуването с медицинския екип, така спокойствието на жената ще бъде нарушавано по-рядко и без излишна нужда и тя ще може да се съсредоточи в процеса.

Придружителят може да отстоява желанията на жената според плана й за раждане, в момент, когато тя вече не е способна да води диалог поради интензитета на контракциите.

Може да й помага с техники за обезболяване като масаж, топли компреси, акупресура, може да й помага да смени позиции, да я поддържа в банята.

Придружителят може  да я окуражава, да й държи ръката, да я информира за прогреса на раждането. Всичко това подпомага раждането да се случи максимално естествено. Или както Мишел Оден (известен френски акушер-гинеколог и активен защитник на естественото раждане) казва, не може активно да се помага на една жена да роди, целта е да се избягва да бъде ненужно безпокоена.

Научните изследвания показват, че присъствието на придружител по време на раждането подобрява цялостното преживяване на родилния процес. Жени, които получават продължителна подкрепа по време на раждане, имат по-къси като времетраене раждания, успяват да се справят с болката по-лесно, имат по-рядко нужда от медицински интервенции и упойка, процентът на Цезарови сечения при тях е по-нисък, процентът на ниска оценка по Апгар за новороденото е по-нисък. Жените, които са получили продължителна подкрепа от придружители, по-рядко изпитват негативни чувства относно раждането. Няма доказателства, че наличието на подкрепа за родилката по време на раждане може да носи негативи или рискове. 

Можем да заключим, че продължителната подкрепа може да подобри процеса на раждане, както за майката, така и за бебето и е от съществено значение за успешното протичане на естественото раждане.Тази подкрепа може да бъде оказана от човек, специално обучен да предоставя подкрепа по време на раждане например дула, може да е от партньора, може да е друг близък член на семейството – майка, сестра, баба, дядо и др., може да е от близък приятел. В нашата практика ние вярваме, че всяка жена заслужава да бъде обградена от любов и подкрепа по време на раждането си и да е в среда, близка до уюта и спокойствието на дома, в която да се чувства в безопасност и да има своето интимно пространство. Окуражаваме присъствието на придружител по желание на жената и осигуряваме подкрепа на дула, част от екипа ни. 

Източници:

Bohren M. , Hofmeyr J., Sakala C., Fukuzawa R., Cuthbert. Continuous Support for Women During Childbirth. Cochrane Database of Systematic Reviews.(2017). https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28681500/

Lothian J.,Do Not Disturb: The Importance of Privacy in Labor.(2004). Do Not Disturb: The Importance of Privacy in Labor – PMC (nih.gov)

World Health Organization. Counselling for Maternal and Newborn Health Care. (2013). SUPPORT DURING LABOUR AND CHILDBIRTH – Counselling for Maternal and Newborn Health Care – NCBI Bookshelf (nih.gov)

Oladapo O,, Tunçalp Ö., Bonet M.,Lawrie TA, Portela A., Downe A., Gülmezoglu AM. WHO model of intrapartum care for a positive childbirth experience: transforming care of women and babies for improved health and wellbeing. (2018). https://obgyn.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/1471-0528.15237

World Health Organization. WHO Recommendations. Intrapartum care for a positive childbirth experience. (2018). https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/260178/9789241550215-eng.pdf