Камелия, Благомир и бебе Никола
През цялата бременност събирах информация за начините за раждане и проучвах различни медицински заведения и екипи. Аз съм с диагноза аденомиоза. Заради тази диагноза някои гинеколози, с които се консултирах за раждане ме бяха поуплашили, че може да нямам пълноценни контракции, че може да има твърде обилно кървене и да се наложи кръвопреливане и съответно може би е по-добре да раждам в голяма болница с кръвен център и голям хирургичен екип…Въпреки всички препоръки от лекари и познати, и вече раждали жени – да родя задължително с упойка и вливане на окситоцин или секцио без медицински показания, аз избрах екипа, който вярвах, че ще ми позволи да родя нормално, а именно д-р Паликов и Олга.
Два дни преди термина ми, на 12.2 сутринта се събудих с контракция, каквато не бях усещала до момента. Бяхме вкъщи с мъжа ми и домашните ни любимци – 2 кучета и котка. Той много се развълнува и започнахме да засичаме контракциите в продължение на 1 час. След което се обади на моята дула Мира. Тъй като контракциите бяха регулярни през 3-4 минути за 1 час, Мира ни посъветва да тръгнем към болницата, където щеше да ни чака.
От други разкази знаех, че пътуването на задните седалки на 4 крака е поносимо. За мен позата беше на колене, облегната на гърба на седалката с поглед към багажника на автомобила. Когато тръгнахме Благо забрави нещо (нямам представа какво) и ме остави в колата пред един гараж. Върна се до вкъщи. През това време аз посрещам следващите контракции през 3 мин средно с лице опряно в облегалката на седалката. Появява се собственика на гаража. Не ме вижда на задните седалки и започва да клати колата в опит да задейства алармата. Аз обаче не го виждам и решавам, че ми се вие свят. След няколко разклащания все пак вдигнах глава и го видях. Отворих вратата и му казах “ами аз раждам, мъжа ми сега ще дойде… извинявайте”. Съветвам да се избягват маршрути по павирани улици. Мира ни очакваше пред болницата. Изчака да премина през поредната контракция и ми помогна да изляза от колата и да вляза в сградата.
Контракциите идваха на все по-кратки интервали. С техники за дишане и контранатиск успявах да премина спокойно и през тях. Като в един момент дори си казах: “Добрее, ако това е всичко, аз съм ок. Мога да се справя”. Знаех, че ще боли. Знаех, че е нормално и не означава, че нещо не е наред. Мира беше плътно до мен и ме държеше за ръка. Това беше много успокояващо.
Когато усетих първият напън това беше най-интензивното усещане, което някога съм преживявала. Беше страшно, неочаквано и объркващо. Не бях подготвена. До този момент бяхме в моята стая. Тогава Олга каза, че тръгваме веднага към родилна зала, а аз и отвърнах, че това е невъзможно. С помощ от нея, Мира и моя любим успях да стигна. Нямах представа на кой етаж съм и в каква посока се движа.
Познавах пространството на родилната зала от снимки. Светлината беше приглушена. Нищо не напомняше за студената и плашеща атмосфера в родилните зали на повечето болници. Това, че не съм сама, че моят мъж и дулата ми са до мен, че има кой да се погрижи за мен – ми даваше спокойствие и сила да издържа.
В басейна влязох вече с напъни. Още с първото докосване на топлата вода усетих облекчение и леко отпускане. Вокализирах, дори не мога да го опиша точно. Бяха звуци, които никога досега не съм издавала. Сякаш бяха част от дишането ми и ми помагаха да владея напъните. Усещах как бебето се придвижва, като след всеки напън се връщаше леко назад. Но можех да кажа, просто знаех, че остава малко до момента, в който ще го държа в ръцете си. Тогава започна и да кънти името му в главата ми, преди това не бяхме решили как ще се казва. Трябваше само да събера сили и да го изчакам.
След 3-4 напъна се роди Никола, 3340кг. и 49см. Веднага гушнах бебето си, таткото преряза пъпната връв след като спря да пулсира. Имах прекрасно раждане, случи се бързо, без усложнения, с хора, които се погрижиха да направя своя информиран избор и всичко да се случи максимално близо до това, което съм си представяла.
И относно диагнозата ми. Може би съм имала късмет, а може би съм била хипердиагностицирана както се случва често в днешно време. Но имах прекрасни контракции и напъни. Имаше по-обилно кървене, но д-р Паликов и Олга бяха подготвени и действаха напълно адекватно. Д-р Паликов взе решение да направи ревизия на матката веднага след раждането с оглед на по-обилното кървене и да изчисти кръвните съсиреци, които бяха останали. Бяха чудесен екип – подкрепящи и ненатрапчиви. Дадоха ми възможност раждането да се случи по максимално естествен начин, като същевременно бяха готови да откликнат на нуждите ми и да се притекат на помощ. Благодаря Ви!
Фотограф: https://www.facebook.com/o.yoni.do
