Ника, Сашо и бебе Алеко
През 2020 година родих първото си дете с Оля и екипа й. Имам прекрасни спомени от първото раждане, което макар дълго и изморително, беше идеално – естествено раждане без упойки и медикаментим водено единствено от моите усещания и желания. Бих го определила като физически леко, дори без болка.
Тогава синът ми Матей не се роди в самия басейн, а на леглото, напъните се проточиха и сменяхме постоянно позите – във водата, на леглото, на столче, на четири крака. Този път много ми се искаше да се роди във водата. Изобщо не стоеше въпросът къде и с кого ще раждам и този път, три години по-късно. Няма човек, на когото да се доверя повече отколкото на Олга.
Терминът ми беше на 14 юни. В седмицата преди това все повече използвах йога топката, правих движения на нея и слушах медитации за предстоящото раждане. Така вечерта, точно на 14-ти, при ставането от топката водите ми започнаха да текат. За разлика от първото раждане, където се изляха като кофа с вода под краката ми, точно като по филмите, този път изтекоха на струйки, но без съмнение бяха води и страшно се зарадвах, че раждането наближава!
Беше 20:30 часа вечерта, писах на Олга и решихме да изчакаме, като държим връзка и както аз ,така и тя да имаме възможност поне малко да поспим. До 24:00 часа нищо почти не се случваше. Водите си изтичаха по малко, взех си топъл душ, вечеряхме и гледахме филм със съпруга ми.
Към полунощ започнаха контракциите. Бяха през 4-5 минути и ставаха все по-силни с всяка нова вълна. За разлика от предния път, когато нещата станаха постепенно и плавно, с часове, сега всичко се развиваше много бързо. След час и нещо вече станаха доста силни и решихме да тръгнем към болницата. Изчакахме да дойде баща ми за да остане вкъщи с детето, което блаженото си спинкаше и не подозираше какво става и тръгнахме.
Звъннахме на Оля и тя да потегля към болницата и към 2:00 бяхме там. Измерихме тоновете, провериха разкритието – 7см и се качихме в родилната зала с басейна. По пътя към асансьора вече минавах контракциите на четири крака, ставаха все по-интензивни и чести.
Влизайки в басейна определено почувствах облекчение, но за разлика от първото раждане, където нещата се развиваха постепенно и имах сякаш времето да се съсредоточа и мобилизирам между контракциите, то сега идваха една след друга. Стягането беше много по-силно и интензивно. Стисках ръцете на съпруга ми и издавах някакви странни звуци, сякаш не идваха от мен. Бях в пълен транс. Визуализирах си как бебето слиза и усещах всеки процес в тялото ми. В един момент контракциите се сляха с напъните и след 3-4 силни изтласквания – главичката излезе.
Усещането е сюрреалистично – знаеш, че със следващия напън ще се роди твоето бебе. След по-малко от минута той изплува като рибка в ръцете на Оля, която ми го подаде да си го гушна на гърдите. Беше невероятно! Роди се Алеко! Малко над 4кг, 51см.
Изчакахме пъпната връв, практически нямах разкъсвания, но ми направиха два малки шева и ни оставиха тримата сами на приглушена светлина да се насладим на този магически миг.
Както и след първото ми раждане, така и сега си казах: това е феноменално, на какво е способно женското тяло и колко е вълшебно всичко. Роди се една нова душа, моето дете. Искам пак!
