Галя, Евгени и бебе Рада

Отне ми доста време да напиша този разказ, защото моето раждане беше едно огромно вдъхновение и физическо прераждане което трудно бих описала с думи. Историята ми щеше да бъде просто история за поредното секцио в страната, ако нямах шанса и късмета да се срещна с Олга и екипът на Ла Вита Нова. Бих била щастлива, ако този разказ послужи за вдъхновение за бъдещите майки, които ще го прочетат. Бих искала те да вярват в телата, интуицията и природата си.

И ето, нашата история започна точно на Бъдни вечер. Тогава все още не знаех, че съм бременна с нашето момиченце. Да, точно в навечерието на най-топлия и семеен презник аз научих за Олга Дукат. Моментът, в който видях прекрасните истории за естествено раждане знаех, че един ден искам да родя именно с нея. Не мина много време и на 6ти януари видяхме заветните две чертички на теста за бременност.

С огромна доза нетърпение писах на Олга още в 14-та седмица дали би поела раждането на нашето момиченце. Тогава с нейната фея помощница Траяна се разбрахме да им пиша отново, когато съм 32ра седмица, за да запишем час за консултация и да се срещнем с Олга.

Имах една прекрасна, лека и слънчева бременност, изпълнена с много пътувания и прекрасни моменти. Неусетно дойде времето за първата ни среща. Не мога да опиша вълнението, с което отидох на тази среща, чувствах се на точното място. А когато се запознах с Олга, вече в мен нямаше и грам съмнение, че това е най-правилният човек, който би могъл да ни дари с това да имаме едно истинско раждане с любов. Спокойствието, което излъчва тя е просто магнетично, кара те да се чувстваш истински спокоен, погрижен и в най-правилните ръце, а в момент като този това чувство е безценно. С нея и моя съпруг изготвихме подробен план за раждане и след това се разбрахме да започнем регулярни консултации със следене на тоновете на бебето от 36-та седмица, тъй като следях бременноста си до този момент при друг лекар.

Времето си минаваше, седмиците се нижеха една след друга, а нашето прекрасно момиче растеше голямо и здраво бебе. Терминът ми беше на 10-ти Септември, а Олга и д-р Паликов се очакваше да излязат за една седмица в отпуск до 3ти Септември. Шегувахме се с Олга, че аз и бебето обещаваме да ги изчакаме. Броях дните и говорех на бебето да изчака още седем, шест, пет… дни и то, като че ли ме разбра, та дори и реши да прескочи заветната дата на термина. Започнахме да ходим на прегледи и мерене на тонове почти всеки ден. След един от тях д-р Паликов констатира, че бебето е с драстично намалели води, почти липсващи, но може да се изчака още малко. Дните отминаваха по-бавно от години за нас, с всеки изминал притесненията ни се увеличаваха многократно, но вярвах на Олга и д-р Паликов с цялото си сърце, защото те наистина знаят какво правят.

Имах няколко познати и приятелки, които бяха родили със секцио, именно заради констатиране на намалели води. Страхувах се, че и при мен това ще се случи, притеснявах се за бебето дали е добре, хиляди мисли минаваха през главата ми. Не мога да опиша какво спокойствие и увереност ме заливаше всеки път, когато говорех с Олга такова, че след един по-подробен разговор, в който вече обмисляхме план, предвид ситуацията, тапата ми падна, буквално.

И така, на шестия ден след термина вече имаше надежда, че скоро ще видя нашето момиченце. Постепенно след падането на тапата започнаха нерегулярни и много слаби контракции няколко дни, докато не дойте нощта на истината. Беше вече девети ден след термина, когато в 2 през нощта ме събуди истински силна контракция. Сега в дистанцията на времето ми се струват смешни моите непрестанни въпроси към майка ми как ще разбера, че имам контракции, как ще усетя, че процесът започва. Тя винаги ми отговаряше с усмивка, че няма как да ги сбъркам и ще разбера. Е да, така си беше, няма бъркане. При мен контракциите бяха изключите силни и регулярни през 4-5 минути. Но бях уверена , защото бях чела книгата “Раждане с любов”, бях ходила на курса на Олга и знаех, че имам много, много време. Имах нужда да бъда сама в тъмната стая, запалих си свещи, пуснах си спокойна музика и започнах да чакам идването на всяка следваща и все по-силна контракция.

Към 5 сутринта мъжът ми се събуди, обсъдихме с него случващото се и решихме да изчакаме да дойде светлината на утрото. Вече към 8 сутринта болката беше изключително интензивна, писах на Олга и тръгнахме в час пик към болницата. Имах огромни притеснения как ще се чувствам в колата, но за щастие се почувствах много добре. От вибрациите контракциите ми се разредиха и болката намаля, дори се замислих дали изобщо искам да слизам от колата. След 20тина минути пристигнахме в болницата, където вече ни чакаше Олга. Направи ми преглед и установи невероятните 7 см разкритие, нямаше съмнение това беше денят, в който ще видим нашето малко момиченце.

Качихме се със съпруга ми в родилна зала. Нямах търпение вече да вляза в басейна с надеждата, че топлата вода ще отнеме малко от болката, но за съжаление трябваше още мъничко търпение докато достигна 8-9 см разкритие, защото водата както отнема от болката, така понякога забавя процеса. Е, не след дълго дойде и този дългоочакван момент. Влязох в басейна, мъжът ми ми обливаше кръста с топлата вода и наистина облекчението не закъсня, но за съжаление това доведе до не напредване на раждането и се наложи да изляза от водата. При пълно разкритие и никакво напредване след известно време Олга предложи да спука околоплодния мехур и по този начин да ускорим раждането. Разбира се се съгласих.

Най-голямото учудване дойде, когато се изля огромно количество бистри води, двете с Олга бяхме доста шокирани как така при липсващи на ехографа има толкова много. В този момент разбрах, че сме взели най-правилното решение, а именно да изчакаме бебето да излезе, когато е готово.

Въпреки спукването на мехура болезнените и продължителни контракции продължаваха една след друга, но напъните така и не идваха. Това наложи необходимостта да се подпомогне раждането като ми сложиха система с окситоцин. Не след дълго контракциите с напъни се появиха и така на 19.09 в 17:31 часа в басейна цопна нашата прекрасна дъщеря Рада. Олга веднага ми я подаде да я прегърна, а не след дълго Ани ми помогна бебето да засуче. Заедно с моя съпруг имахме възможността да изживеем най-невероятния миг на щастие. Само ние тримата, без излишни безкрайни върволици от непознати хора, без луминесцентни лампи, без суетене, само ние и нашето момиченце…

Благодарна съм на съдбата, че ме запозна с Олга. Тя ми дари щастието да имам избор как да протече моето раждане, да имам възможността да взимам решения и да бъда с ясното съзнание, че не някой друг, а аз самата водя процеса, че никой няма да вземе решение вместо мен. Благодарна съм, че моето първо раждане премина по този приказен начин. Пожелавам на всяка жена да има възможността да има подобно прекрасно раждане което ме научи колко неподозирана сила има във всяка жена. Благодарна съм!