VBAC история

Мая, Ники и бебе Алек <3

Първото ми раждане беше секцио по спешност през 2017г. Беше напълно дирижирано. Всичко протече стандартно за този тип раждане – клизма, постоянен мониторинг на тоновете, което означава без възможност за ставане, поставяне на епидурална упойка и спукване на околоплодния мехур от лекаря. Последва падане на тоновете на бебето, 8 см разкритие и команди за напъване с допълнителен натиск върху корема. От тук – спешно секцио.

Всички знаем отрицателните чувства, които остават от този тип изживяване. Горчивината и въпросите от типа какво би станало, ако бях постъпила различно. Чувствах, че съм се лишила от нещо съществено за мен.

Още през 2016 г името на Олга и положителните истории с нея обикаляше интернет пространството. По това време практикуваше като дула.  Може да се каже, че проследих пътя до сформирането на прекрасния екип Ла Вита Нова. Подготвих се за втората си бременност с упражнения, йога, дишане и най-важното ментално. Важно е да се пребориш с тъгата от първото раждане и да дадеш всичко, което зависи от теб за следващото. Внимателно отсявах информацията, която четях и взех решение, че La Vita Nova са хората, на които мога да се доверя и ще помогнат да си сбъдна мечтата. Защото те наистина това правят – сбъдват мечти.

Проследявах бременността си при д-р Паликов и Олга. Имах им пълно доверие. Тернинът ми беше на 7 март и очаквахме дори малко да пренося.

На 1-ви март приключихме с ремонт (разбира се, че почти в последния момент). Планирах да изчистим и подредим на 2-ри и имах поне още 5 дни да се подготвя за раждане – да си стегна багажа, кола маска, маникюр, педикюр… но преди обяд, докато подреждахме, започнаха леки контракции. Не им обръщах много внимание, защото не бяха в плана, все пак щях да раждам след термин, а и сега имах задачи, които трябваше да свърша. Започнах да присядам от време на време, реших, че съм се претоварила. Но не отминаваха. Пропуснах обяда, никак не ми се ядеше. Реших да стегна набързо багаж, ей така, за всеки случай. Ники и Зойа, дъщеря ми, ми правеха компания през цялото време и се опитваха да помогнат с масажи, приятни разговори и вода. Около 14:30 часа  писах на Олга, за да знае, че нещо се случва, но нямах големи надежди, защото нито тапа видях да пада, нито води да са изтекли. Към 16:30 часа усещах контракциите все по-интензивни, на 5 минути и се разбрахме след час да се видим в болницата. Пристигнахме бързо и безпроблемно в болницата, беше почивен ден. Олга ме посрещна, прегледа, Ани помагаше и установиха 7см разкритие. Много се зарадвах, че не съм разкарвала хората напразно. Точно след прегледа ми изтекоха и водите. Настаниха ме в родилна зала. Ники и Зойа ме придружиха за кратко и към 18 часа ги изпратих да вечерят. Ники попита Олга кога да се върнат, тя погледна часовника и каза “след около два часа”. 

Започнах да изпитвам много странно чувство за напън и съществременно болка. Оказа се, че се сформира ръб, заради по-месеста шийка (или поне така си спомням, някои спомени вече избледняват). Олга предложи медикамент, който ще помогне на шийката. Съгласих се, постави ми го и предложи да се кача на леглото, на четири крака, с глава ниско долу и да изчакаме да подейства. Чудех се дали ще издържа, защото не знаех колко време ще продължи, а не беше особено приятно. 

Д-р Паликов и Олга стояха тихо и спокойно край мен и чакаха търпеливо. Олга ми даваше вода, правеше ми топли компреси, масаж и контранатиск. В един момент ми казаха, че мога да се обърна и да напъвам. Хванах се за дръжките, подпрях краката, заръмжах и напъвах. Максимално се бях обърнала навътре в себе си и потопила в процеса. Чувах само окуражаващите думи на екипа. 

В 20:11 часа се появи Алек. Веднага ми го дадоха. Беше малък и прекрасен. Извиках Ники и Зойа да му се порадват. Не мога да кажа колко време постояха, но не беше малко. Изпратих ги да си лягат. Екипът преряза пъпната връв като спря да пулсира, родих плацентата и д-р Паликов ми направи 3 външни шева. Настаниха ни с Алек в стаята, където ме чакаше вечеря.

Безкрайно съм благодарна на целият екип. Думите са слаби и банални, за да опишат колко съм им признателна. Получих преживяването, за което мечтаех. И беше лесно. С такъв екип е лесно. Страхотни сте! Благодаря ви!