Габриел, Божидар и бебе Авиа

Усетих първите контракции около седмица преди самото раждане. Въпреки, че бяха осезаеми и се появяваха денонощно, не бяха чак толкова силни и толкова начесто и можех да спя в промеждутъците от сериите, които обикновено през нощта се засилваха, а през деня се разреждаха. Облекчаваха се доста, почти напълно, с топли душове и в седнало положение на фитбол топката. Слузестата тапа падна около 5 дена преди деня на раждането.

През този период гледах да се движа колкото мога, но и да слушам тялото си, за да не прекалявам. Стараех се да пия много течности и да се храня добре с подходяща храна, за да имам сили, когато раждането съвсем наближи. Подхождах така, сякаш всяка дрямка и всяко ядене ми беше последното преди големия момент да настъпи активно.

Три дена преди самото раждане контракциите започнаха да ескалират като болка и честота. Усещаха се като пулсиращи болки ниско в кръста, около опашната кост. Все още обаче не бяха достатъчно чести, за да се ориентираме към болницата, съответно решихме да изчакаме до последно. Вече държах Олга информирана за това какво се случва и как се движа.

Още от преди имахме уговорен рутинен проследяващ преглед,на практика деня преди да родя. Беше понеделник следобед, към 16:30, когато установихме, че имам 5 см разкритие, но контракциите все още не бяха достатъчно силни и достатъчно начесто. Решихме да се приберем отново вкъщи и да подадем сигнал, когато зачестят на поне 4 минути.

Цяла нощ контракциите се засилваха като болка, удължаваха се, зачестяваха доста от време на време, но така и не можаха да задържат за дълго под 5-6 минути.

Вече беше вторник, 28 май, и рано сутринта д-р Паликов ни писа да ни провери как се движим. Уговорихме се в 7:00 да се чакаме в болницата. Установихме, че съм около 7.5-8 см разкритие (не можеше да се каже с точност, тъй като околоплодния мехур все още беше цял и нямаше ясно вцепенение), приеха ме вече в болницата. Заедно със съпруга ми, който беше неотлъчно до мен, ни настаниха в стаята, в която си останах в последствие и за престоя. Там контракциите продължиха точно в позата, в която си ги изкарвах и вкъщи – седнала в леглото. Нямах никакъв апетит, но пиех вода постоянно, между всяка контракция. А съпругът ми, Божидар, през цялото време беше до мен, правеше ми вятър с ветрилото и ме окуражаваше.

Малко след това Олга дойде и изкоментирахме различните възможности за раждането, тъй като първоначално исках да раждам в басейна. Контракциите ми обаче продължаваха да са основно силни болки ниско в кръста, без особено стягане в корема, затова вариантът за водното раждане беше да е в комбинация с окситоцин, за да избегнем риска от спиране/ отслабване на контракциите (поради отпускащия ефект на водата).

Другото, което решихме беше да спукаме околоплодния мехур, с цел подпомагане на прогреса, въпреки че отново нямахме гаранция дали ще напредна за минути или часове. Тъкмо го спукахме и в същата минута звъннаха на Олга, че приемат в основната зала за раждане друга жена, която всеки момент щеше да роди (трето дете). Оказа се, че тя наистина роди точно един час преди мен, като мен периодично минаваха да ме наглеждат, докато не приключиха с другото раждане. В последствие тази жена се оказа прекрасно запознанство и моя “съквартирантка” за следващите дни.

След като Олга и д-р Паликов слязоха при мен, с чувство за хумор и усмивки установиха, че напъните вече бяха започнали и бързо ме прехвърлиха във втората родилна зала за активната част. Все още имаше вариант да напълнят басейн, но решихме, че няма смисъл и ще се справя добре и така. Предложиха ми столче и други различни пози, но аз избрах да остана в позата, която чувствах най-сигурна и позната до онзи момент – полуседнало положение на леглото, под наклон.

Последваха още около 15-тина минути напъни, като съпругът ми беше от едната ми страна и поддържаше опора на единия ми крак, а Олга от другата на другия. Спокойните и насърчаващи думи на Олга бяха на точното място и в точното време. И тя, и д-р Паликов ме насърчаваха да усещам тялото си, да си почивам и да напъвам само, когато усещам, че имам позив. Направиха целия процес да изглежда толкова простичък, естествен и спокоен. Дори имаше време да усетя косичката й, когато се подаде!

И така, малко след това, на 28-ми май в 14:35 нашата прекрасна дъщеричка Авиа се роди! Олга я пое и моментално я постави върху мен за първите прегръдки и гушки с мама и тати! Толкова прекрасно беше… Най-любимият ми момент от цялото раждане! Малко след това съпругът ми преряза и пъпната връв, тъй като направихме отложено клампиране, а Авиа беше неотлъчно при нас, точно както искахме. Беше едно прекрасно естествено раждане, което съм благодарна, че имах възможността да изживея и усетя в пълнота. Определено ме вдъхнови за следващи в бъдеще!