Филисия, Асен и бебе Филип

Научих за Олга още по време на първата ми бременност преди почти 4г. И двамата с мъжа ми държим на здравословен начин на живот и спорт. Знаех, че бременността и раждането няма да променят това. Обичам да съм информирана и подготвена. Търсейки информация, попаднах на сайта Естествени идеи и книгата Раждане с любов. Историята на Олга веднага ме вдъхнови. Всичко отговаряше на моята същност и следваше своята естествена логика– естествено раждане, кърмене, бебеносене. Олга връща доверието в нашата женска сила и инстинкти, които са заложени в гените ни хилядолетия назад. Мисълта за коремна операция и всички последствия ме ужасяваше. Това не беше вариант за мен.

Чувствах се спокойна, уверена и подготвена. Знаех какво искам. Оставаше само да намеря лекарски екип, който да подкрепя активно естествено раждане, а това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Не съм от София и всеки път пътувах, което допълнително усложняваше ситуацията. В крайна сметка се спрях на лекарка, с добра репутация в частна клиника. Тя държеше на термин да съм вече в болницата, въпреки че нямах никакви признаци за раждане. Бях объркана, притеснена и й се доверих. В крайна сметка всичко завърши със секцио 4 дни след термин. Бях съкрушена. Нищо не се случи така, както исках. Въпреки че имах план за раждане, никой не се съобрази с него. Нямахме първи контакт, бебето беше отделено и хранено с АМ.

С втората ми бременност изборът на екип вече беше много по-лесен. Още преди да забременея дори, знаех, че мога да се доверя напълно само на Олга за моето ВБАК раждане. С нея дори да се наложеше секцио, щях да съм спокойна, че наистина това е било най-доброто решение и нямаше да ме разкъсват съмнения и чувство на вина защо така е станало и дали е могло да се избегне, както с първото раждане.

С Олга се свързах около 20 г.с. Консултацията мина спокойно в разговор и опознаване. Нямаше чакане, опашки, стрес и бързане, както с предишната бременност. Разбрахме се за следващ преглед и какви са възможностите за раждане с нейния екип. Беше честна и открита. Бях запозната с рисковете. Не ми е обещала, че ще се случи, а че ще ме подкрепят в опита ми. Запознах се и с д-р Паликов, който щеше да направи секцио, ако се наложи. Разбрах, че в екипа на Ла Вита Нова има включена и дула, което много ме зарадва. Доближавах се до мечтаното раждане.

Женската консултация следях в родния си град. Терминът ми беше изчислен 16.10. Като както с първата бременност, имах усещането, че не това е датата. Бях на прегледи при различни специалисти и всички щом видеха, че имам белег, казваха, „Сега знаеш, че пак ще е секцио, нали?“. Но това и за миг не ме разпоколеба, защото знаех, че не е истина. За фетална морфология отивах в МК „Д-р Щерев“. Там и д-р Василев, и д-р Чавеева ми потвърдиха, че няма абсолютна индикация да не мога родя естествено след секцио. Също така преизчислиха, че по-вероятен термин е 22.10.

На следващ преглед с Олга отделихме час само за обсъждане на плана за раждане. Това силно ме впечатли. Желанията ми бяха да не се използват медикаменти, освен при необходимост и по преценка на екипа. Да имаме първи контакт с бебето, то да бъде с мен в стаята и да го кърмя. Да имам свобода на движенията и да използвам немедикаментозни методи за обезболяване като топъл душ, топка, басейн, масажи. Да имам дула. Мъжът ми да може да бъде с мен, като се бяхме разбрали, че има свободата да влиза/излиза, когато иска. Исках да имам и снимки. Исках вълшебното раждане, което бях чела в историите на Олга. Щях да имам и фотограф – Катя.

По време на първата бременност отделях много време за подготовка, но сега беше различно. Времето ми беше изцяло отдадено на първото дете. Чувствах се много уморена. Нямах толкова време за визуализации, йога, време за себе си. От време на време се прокрадваха мисли дали всъщност съм готова за предстоящото, дали ще се справя?

Терминът ми наближаваше, а чантата беше отдавна готова. С първата бременност преносих и нямах никакви признаци за раждане. Притеснявах се да не се повтори отново този сценарий. Терминът мина и започна чакането. При срещата с Олга и д-р Паликов, те излъчваха цялото спокойствие на света. Казаха, че нормалната бременност продължава 42 г.с., така че няма повод за тревога, наблюдаваме плода и чакаме. Отивахме 3 пъти на преглед, готови с багаж за настаняване в болницата и докторът, усмихвайки се, спокойно казваше:“ Ааа не виждам скоро да родиш, може да си тръгвате вкъщи.“ И така пътувахме до София и обратно, потънали в мисли и очакване. Тук е момента да благодаря и на мъжа си, който прояви страхотно търпение, подкрепа и вяра в мен. Накрая вече и двамата бяхме много притеснени дали ще успея и дали всичко с бебето е наред. Почвах да мисля, че може би моето тяло не е способно да роди и най-вероятно пак ще бъде секцио. Прокрадваха се страхове и съмнения. Вече бях много след термин и избягвах да говоря с близки и приятели, защото аз самата не знаех какво и кога ще се случи. За запис на тонове отивах в близка болница, където ми казаха директно, че това, което правя е рисково за бебето и че такова раждане не е възможно.

Аз се стараех да съм спокойна, защото знаех, че съм в най-добрите ръце за подобно раждане. Все пак Олга е успяла след два пъти секцио, значи и аз мога. „Преговорих“ си книгата й. Гледах видеа за раждане, дишане. Четох вдъхновяващи истории. Работех върху психическата нагласа.

С екипа имахме уговорка да чакаме раждането да тръгне спонтанно. Нямаше да бързаме да ме приемат в болницата. Щяхме да отседнем в хотел. Тъй като шеще да е като първо раждане за мен, Олга нямаше притеснение, че сме на около 2 и половина часа път от болница, ако случайно бебето ни изненада. С Олга и д-р Паликов вече обсъждахме варианти за индукция, като решихме първо да пробваме с гел с простагландини, като нямаше гаранция, че ще даде резултат.

На 13-тия ден след термин, 4-ти ноември, около 8 и 20 ч поставиха гелчето и след това ме включиха на апарат за запис на тонове. Веднага започнах да се усещам различно, но не можех да повярвам, че раждането се случва! Усещането беше като менструална болка ниско в корема и таза. Това, че бях легнала за запис, ме караше да се чувствам дискомфортно, нямах търпение да стана и да се раздвижа. Когато Олга и д-р Паликов дойдоха, също бяха приятно изненадани, че толкова бързо има ефект. Настаниха ме в самостоятелна стая. Мъжът ми беше с мен, но му казах да дойде по-късно, тъй като усещах, че има още доста време. Предпочитах да съм сама и да опитам да спя. Чувствах болките точно като преди цикъл, исках да лежа и да се свия на кълбо. Още не бяха регулярни контракции. До към 12ч на обяд бях в леглото, с идеята да събирам сили за предстоящото. Тогава вече почнаха контракции на приливи и отливи. Не бяха много болезнени, но не можех повече да лежа. Тялото ми подсказваше, че има нужда от движение. Използвах топката. Опитвах се да дишам така, както съм гледала в лекциите. Ползвах топъл душ. Това определно ми помагаше. Към 15 дойде мъжът ми,а малко след това Яница, моята дула. Тя ми помагаше с топъл компрес, масаж, коригираше дишането ми, когато усетеше, че се стягам и задържам дъха си. Инстинктивно се стягаме, когато ни боли, но това увеличава усещането за болка и удължава процеса. Стараех се да съм максимално отпусната. Да „издишам“ бебето си, да му помогна по пътя надолу. Аз водех раждането си. Яни ме подкрепяше с тихо присъствие и мотивиращи думи. “ Болката не е вечна. Когато я усещаш най-силно, тогава почва да намалява. Пусни я. Тя те доближава до мечтата ти. “ И точно така беше. Между контракциите не усещах нищо. Събирах сили. Болката идваше като вълна, следваше нейния пик, и отминаваше… и отново, и отново. Приливи и отливи. Усещах се под контрол. Към 16ч дойде Олга, за да ме провери за разкритие и неочаквано за мен каза, че е 8см! Не можех да повярвам… Вече можеше да отидем към родилна зала! Бях се подготвила за дълго, болезнено раждане, а се оказа, че се развива по-леко и бързо, отколкото съм очаквала. Тук е момента да кажа, че не съм използвала никакви медикаменти, упойка, нямах дори абокат. Имах напълно естествено раждане!

Пожелах да напълнят басейна. Докато го пълнеха, разглеждах родилната зала. Лампичките над водата създаваха уютна и спокойна атмосфера. А на стената имаше постери с положителни утвърждения, които сякаш вляха в мен нова доза сили. Повтарях си ги на ум. Влязох в басейна и се вглъбих в себе си и усещанията на тялото си….

„Просто дишай! Всяка контракция е вълна, която носи бебето ми по-близо! От другата страна на болката е бебето ми! Вярвам в тялото си!“

Усетих, че ми стана много студено. Болките се засилиха, до този момент не бях вокализирала, но вече усещах нужда. Яни каза, че съм много близо. Транцизията беше минала. Това ме окуражи. Най-трудното беше минало. Тя ме поливаше с топла вода, просто стоеше до мен и ме подкрепяше. В този момент тези малки неща значат наистина много.

Попита ме дали усещам напъни, но не бях сигурна. В един момент вече нямах съмнение. Олга дойде. Окуражаваха ме да напъвам, а в паузата между напъните да събирам сили. Чух думите на Олга, че се справям страхотно. Бебето се раждаше с околоплодния мехур, който се спука спонтанно при един от напъните. Яни ми каза “ Мечтата ти се сбъдва, ще трябва да намислиш нова!“ Когато се показа главичката, Олга ме окуражи да я пипна. „Ето, ражда се. Скоро ще прегърнеш бебето си“. Не можех да повярвам, че това е реалност и се случва на мен. Още два напъна и усетих как излезе, чувството е неописуемо. Филип беше в прегръдката ми, а пред мен дулата ми, Олга, мъжът ми Асен, д-р Паликов неусетно кога също беше дошъл и всички се усмихваха и ме снимаха. Чувствах се истински герой!

Филип се роди 3530гр в 18:35 часа, точно за 10 часа и почти без разкъсвания. Въпреки раждането след термин, бебето нямаше никакви признаци за преносеност. Роди се с много верникс. Помогнаха ми да легна, бебето веднага беше сложено на гърдите ми и осъществихме така мечтания първи контакт. Мъжът ми беше до мен и успя да прегърне сина ни веднага след раждането, точно както си го представях и мечтаех.

Думите са малко да опиша колко съм признателна и благодарна на целия екип на Ла Вита Нова! Вие сте истински професионалисти, които пламенно и безрезервно вярват в женската сила. Вие вярвахте в мен през цялото време. Вдъхвахте ми спокойствие и сила. Това нямаше да е възможно без вас! Благодаря и на Катя за това, че е запаметила този важен момент от живота ми по най-нежния и красив начин!

Продължавайте да доказвате, че раждането може да бъде красиво и позитивно преживяване, когато жената има нужната подготовка и подкрепа!