Мария, Камен и бебе Божидара

За Олга получих препоръка от приятелка, тогава беше дула. Бях бременна с първата ми дъщеря. Тъй като не бях добре запозната, потърсих съвет от проследяващия бременността лекар (раждах в голяма частна болница). Бях посъветвана, че такива услуги ще са ми абсолютно ненужни, че тя ще бъде до мен през цялото време и раждането ще протече както аз желая.

Разбира се, нищо от обещаното не бе спазено. Исках напълно естествено раждане, без упойка, окситоцин или епизиотомия и да гушна детето си след раждането. Няма нужда да споменавам, че когато стигнах в болницата, ми беше сложен окситоцин веднага, въпреки моите възражения, като ми беше казано, че това е рутинна процедура и не може да се избегне. След като достигнах пълно разкритие, лекарят ме прегледа и каза, че е време да отиваме в родилната зала и че според нея няма да имам никакви разкъсвания.

Започнаха напъните и влезе втори лекар, който без дори да ме погледне каза: „Режи, бее, да не се мъчи момичето!” и докато си отворя устата, вече имах и разрез. Както и да е, бебето излезе живо и здраво. Веднага я взеха. Помолих ги да ми я дадат, но неонатоложката само ми я показа и в това време ми биха пълна упойка, за да ме зашият. Дадоха ми бебето 6 часа по-късно, захранено с адаптирано мляко и с биба в устата.

Доста гняв таях в продължение на много време..,докато не забременях отново и не се срещнах с Олга.

Когато бях в шеста гестационна седмица същата тази приятелка ми сподели, че Олга вече е акушерка. Прочетох книгата ѝ „Раждане с любов”, запознах се с нейните виждания за раждането и историите на пациентките ѝ и бях много обнадеждена, че това раждане може да бъде по-различно. Обадих се да си запазя час при нея и д-р Паликов. Прегледаха ме, изслушаха историята на предишното ми раждане и ми обясниха как протича проследяването при тях. Още от първата среща с Олга знаех, че тя е нашият човек. Прегледите при нея по време на бременноста минаваха толкова спокойно, без чакане с часове пред кабинета. Отделяше ми много внимание и отговаряше на всеки мой въпрос изчерпателно. Случвало се е да имам притеснения, заради ранни контракции и да идва в болницата специално заради мен. Беше до мен през цялата бременност.

Към финалните седмици направихме подробен план за раждане и оправихме административната документация, което страшно много ме впечатли – поисках, ако разбира се ситуацията го позволява, да не се използват медикаменти за обезболяване, да не ми се влива окситоцин, да не се прави епизиотомия, да имам първи контакт с бебето възможно най-рано, да го закърмя и то да бъде в стаята с мен по време на престоя. Абсолютно всяко едно от моите желания беше изпълнено!
Също така реших, че този път ще имам и дула до себе си – избрах Яница от екипа на Олга да бъде до мен (едно от най-добрите решения, които съм взимала :))

И така два дни след термин – на 18/11/22 в 23:00 часа ми падна слузестата запушалка и след около 10-15 минути започнаха и контракциите. Съпругът ми Камен беше до мен през цялото време и ме подкрепяше и успокояваше. Всичко се случи доста бързо и към 2:00 часа сутринта звъннах на Яни, за да я предупредя, че раждам и този път нещата се развиват скоростно. Тя слушаше как протичат контракциите ми, докато говорехме по телефона и прецени кога да тръгне към вкъщи. В 3:45 часа беше пред вратата. Контракциите бяха вече много силни и много продължителни. Яни ми даваше съвети с дишането, правеше ми масажи, окуражаваше ме и дори ме разсейваше и разсмиваше като за момент забравях за болката. Обадихме се на Олга, за да я предупредим, че скоро раждането ще започне. Изведнъж усетих, че започват напъни. Качихме се в колата с Яни и Камен. Яница ми показваше техники за дишане и успокояване през цялото време.

Стигнахме пред Св. Лазар по едно и също време с Олга. Веднага ме настаниха в родилната зала, която беше толкова уютна, с приглушена светлина и сякаш там се почувствах у дома. Оля чу тоновете на бебето, за да се увери, че всичко е наред. След това просто се отдръпна леко встрани. Лицето ѝ излъчваше такова спокойствие и увереност, че успя да заличи всяка капка притеснение, която таях. До мен бяха Камен и Яни, които ме държаха за ръце и ме окуражаваха. Усетих, че вече бебето излиза, инстинктивно застанах на леглото на колене, гушнала облегалката. Олга беше зад мен и само ме насочваше, когато имах нужда. Общо взето с една контракция, три напъна и без никакви разкъсвания на бял свят в 04:51часа на 19/11/22 се появи втората ни дъщеря – Божидара. Олга я пое и веднага ми я подаде. Първият контакт с бебето беше нещо абсолютно невероятно, със съпруга ми бяхме на седмото небе от щастие, че сме заедно в този момент!
Олга остави пъпната връв да спре да пулсира напълно и позволи на Камен да я пререже след като плацентата се отдели сама. И за да направи този момент още по-хубав, Олга ми пусна музика, специално за мен, а за награда получих и близалка! :))

Искам също така да отбележа, че наред с всичко останало, моята дула Яница ни правеше и снимки, успяла е да улови в уникални кадри раждането на детето ми, за което съм безкрайно благодарна, защото е безценно!

По време на престоя в болницата Олга и д-р Паликов идваха всеки ден. Дори след като ни изписаха, се чувах с Олга, която ми даваше съвети за бебето.

Никога не се бях чувствала толкова силна и горда със себе си и никога не съм била толкова благодарна, колкото съм на Олга и екипа, затова че направиха раждането на Дара един невероятно вълшебен спомен, позволиха съпругът ми да бъде плътно до мен през цялото време и заличиха гнева, който бях натрупала от предишното раждане.

Олга, д-р Паликов, Яница, вие сте уникални! Благодаря, че бяхте до мен през цялата бременност и че сбъднахте мечтата ми за естествено раждане!

фотограф Яница Карамаркова