Много дълго време се чудех дали да споделя тази история, защото секциото се е превърнало в новото нормално и много често трябва едва ли не да се оправдаваме защо сме дали шанс за естествено раждане. И все пак реших да пиша, защото според мен е важно да се споделя по-различен опит и гледна точка и да има дискусия (надявам се конструктивна) за това кое е безопасно и кое не, както и за правото на жените на информиран избор по време на раждане.
И така.
Раждането на близнаци предполага повишен риск. Което на свой ред предполага повече подготовка, анализи, включително и повече експертни мнения. В случая на Цвета, освен мнението на д-р Паликов, който води раждането, получихме становище от още трима опитни и уважавани лекари, че няма категорични индикации за секцио.
Подготвихме екипа – лекари, анестиозолог, неонатология и т.н. , с готовност за спешни мерки.
Почти очаквано – не всичко беше гладко. Контракциите тръгнаха много рано и се наложи да бъде приета в голяма болница за задържане и кортикостероидна профилактика. В крайна сметка раждането се случи в 36+2 гс – добър срок за близнаци и достатъчно, за да бъде поето в нашата болница.
Имаше и разминаване в теглото на бебета, както се случва понякога. Според измерванията на няколко лекари се очакваше двете бебета да са с тегло около 2500-2700 гр. При раждането се оказа, че теглото на първото бебе Йоан е по-малко от очакваното – 1900 гр., на фона на сестричката му Мика – 2820 гр. За щастие нямаше усложнения, но се наложи Йоан да остане няколко дни по-дълго в болницата. Двете бебета бяха дадени при първа възможност на майката и до ден днешен са изцяло на кърма.
Имаше и по-сериозна кръвозагуба при Цвета след раждането. Справихме се с всички тези предизвикателства с помощта на д-р Николов, д-р Тодоров, д-р Божинова, цялото неонатологично отделение и целия екип на Свети Лазар, за което безкрайно благодарим.
Въпреки всички трудности, смея да твърдя, че си заслужаваше, защото раждане чрез секцио нямаше да предотврати нито един от тези проблеми. Цвета имаше огромно желание и мотивация да роди нормално и беше напълно наясно с възможните рискове. И ето как се чувства самата тя сега:
„Моето раждане с любов започна със спонтанно забременяване с близнаци, бяхме изненадани, но и безкрайно щастливи. Продължи с проследяваща грижа, даваща ми пълно спокойствие, водена от изключителния д-р Сигридов, който в началото на 7-ми месец каза това, което чаках с надежда: „Нямаш предпоставки за секцио, само трябва да намериш кой да се съгласи за естествено раждане.“ Трудна задача. Тогава започнах търсене по ред на номерата, без предпочитания. След няколко отказа тип ”първо раждане и то с близнаци – няма шанс”; ”аз съм за естественото раждане, но при теб няма как“… чух обнадеждаващите думи „Това че си с близнаци, не означава, че ще откажем естествено раждане“, казани от вълшебницата Олга Дукат. Така намерих пълноценно продължение на грижите за мен и децата до и след раждането им.
Ясни признаци за раждане започнаха 10 дни по-рано с регулярни контракции. Имах силни болки в кръста, които отдавах на тежестта и неудобната позиция при лежане, но при преглед за тоновете разбрах, че това са контракции и то не подготвителни, а родилни. Преминахме през доста интересни моменти, за който няма да разказвам, само ще спомена, че Олга беше неотлъчно до мен по телефона, независимо от часа.
Успяхме да забавим процеса и да стигнем до 36+2 1-ви юни, когато водите на първи близнак Йоан, изтекоха в 12ч на обяд. Веднага звъннах на Олга, след големи перипетии, неотлъчно с мен на телефона, пристигнах в болницата малко след 15 ч с 3-4 см разкритие. И там попаднах в друго измерение, в стая изпълнена със спокойствие и уют, посрещната от човек, на когото се доверявах напълно за всяко следващо действие. След леко окуражаване от страна на Олга, приятелят ми стана част от раждането.
Настанихме се в стаята за раждане, с приятна музика за фон, дифузер с аромат на лавандула. Доктор Паликов дойде и се събра целия екип. Контракциите бяха регулярни и бях ту на топката, подпирайки се на приятеля ми, ту на леглото. Напредвах с 1 см на 2 часа, което според думите на д-р Паликов е нормално, особено за първо раждане. Отказах упойка, учтиво казахме на анестезиолога: „Справяме се… за сега“.
Пълно разкритие получих някъде към 23:00 часа или малко след това. Шегувахме се, че децата не искат да се родят на 1-ви юни. Чаках момента, за който всички говореха, когато си казваш „ Не мога повече“, но той не дойде, само помня че около 7-8 см разкритие си казах : „Разбирам защо някои жени предпочитат секцио“. Помня че ми беше гузно, че всички стоят и будуват толкова дълго заради мен. Около полунощ започнаха напъните и Олга ми даваше напътствия как да дишам и напъвам. Точно преди да излезе Йоан – първи близнак, се преместихме в родилна зала и след няколко напъна на 2-ри юни в 3:31 ч. се появи нашето момче Йоан, 10 мин след него в 3:41ч. Се роди дъщеря ни Мика. Като прекрасен завършек плацентите излязоха заедно, съединени във формата на сърце.
Раждането с любов, благодарение на Олга и д-р Паликов, ме увери, че ако човек желае нещо, трябва да си го изисква, да не се примирява и да търси правилните хора, които да го подкрепят. Защото те са там, необещаващи всичко, но даващи надежда и шанс. Вярвам, че промяната вече е дошла и жените имат право на избор и да родят спокойно, обградени от любов.“