Аня, Велико & бебе Александра


Велико седна плътно зад гърба ми – усещах ръцете му, гърдите му, на които можех да се облегна. Той беше моят гръб и моята подкрепа през цялото време. Аня

Годината е 2012. А ние, млади, зелени и несемейни младежи, сме в Пловдив на фестивал посветен на здравословен живот „Здравей, здраве“. Наместваме се в зала, където очакваме 30-минутна лекция за естественото раждане, което ще се проведе от жена с интересното име Олга Дукат, а аз подозирам в него близка славянска жилка. Лекцията се оказа кратка, но толкова въздействаща за мен, че веднага се свързвам с Олга в социалните мрежи, и посявам едно семенце, една мечта – някога, когато създам семейство, това да е жената, с която ще раждам.
Изтърколиха се цели 10 години и моментът настъпи – предстоеше ми първа консултация при Оля! Оказа се обаче, че от толкова чакане и възторг, че се намери за мен място в натоварения й график, по време на първата ни среща аз бях толкова неадекватна и ухилена, че предизвиках само лек шок с моя вопъл веднага от вратата: „Оля! Чакам тази среща 10 години!“ При което тя само разшири синия си поглед и произнесе: „Уау!“.

И така, среща след среща, раждането наближаваше. Чакахме със съпруга ми Александра да дойде на бял свят около 20 юли, но тя явно е имала друг план за нас и за света, и е решила да се роди като Лъвче през август, вместо юлското Раче. И както се полага на кралските особи, ни накара да тръпнем в очакване до последно.

Оля ми следеше тоновете всеки ден, а понякога даже два пъти на ден и изглеждаше, че бебето се чувства прекрасно вътре и не смята да ме напуска. Бях вече в 42 седмица и имах чувството, че моята бременност трае година…За щастие, бременността протече много леко. Така бях свикнала с корема, че можех да я нося още дълго. 

Но Оля каза: „Вече всички жени с термин юли са родили, ти си наред“ и ми предложи да започнем с много лека индукция под формата на цервикален гел, който да подготви шийката за предстоящото раждане. Ако гелът не помогнеше, щяхме да обсъдим други варианти на индукция. Гелът обаче подейства – към 20ч вечерта започнаха силни контракции. Винаги съм визуализирала контракциите като океан с прииждащи вълни, една след друга, първо по-спокойни, после все по-високи и бурни. Моите ме връхлетяха като цунами – внезапни и с продължителност около минута, с паузи от само минута и половина, през които паузи, не успявах нито да си почина, нито да стана от леглото. В тези кратки паузи, успявах едва да осъзная силата на контракциите и да овладея шока. Както си лежах на левия хълбок, Велико запали свещи и пусна нежен 8-часов запис на звуците на нощна гора, напомняше ми да дишам и изглеждаше радостен, спокоен и усмихнат. 

Моята дула Яница дойде в 23:30 – лъчезарна, топла, подкрепяща. Изкарахме заедно незабравими мигове – аз с непознати досега, свирепи болки, а тя неотлъчно до леглото ми. Чувах гласа й, чувствах ръката й, която стисках в пиковете и се вглеждах в нежните й очи – очи, които винаги ще помня. Спрях да засичам контракциите, защото те се сляха в една безкрайна сила, която ме завладя изцяло. Чувах, че се моля за упойка, а Яница ми повтаряше: „Можеш…можеш…“. Не зная, в колко часа се появиха напъните – бях на друга планета и помня само фрагменти. В следващия момент вече бях в родилната зала, оказа се, че имам пълно разкритие и Оля ме подкани да напъвам. 

Велико седна плътно зад гърба ми – усещах ръцете му, гърдите му, на които можех да се облегна. Той беше моят гръб и моята подкрепа през цялото време. Посрещнахме нашата дъщеря в 3:58 часа. Таткото бършеше щастливи сълзи, а малко по-късно преряза и пъпната връв. Около мен имаше само усмивки. С първата ни прегръдка усетих мокричкото, пулсиращо телце и не можех да повярвам, колко тежко и голямо бебенце е живяло в корема ми и как е излязло без да се стигне до нито един шев. Надуши самичка зърното ми, засука веднага и ме хвърли в поредния океан – вече безболезнен. 

Изведнъж се влюбих във всички присъстващи – всички, с които преживях тази чудовищна и свещена болка – раждане на необятната обич, раждане на любов.

фотограф Яница Карамаркова https://www.moiatadula.com/