Цветелина и Лусиана Мария

Годината е 2015. 

С първата си бременност се свързах с Олга в 34 г.с., помолих я да ми бъде дула. Наложи се да лежа в Майчин дом с бъбречна криза и силни болки. Имах 4 см и се притеснявах да не тръгне раждането по-рано. Олга препоръча д-р Киров, а майка ми познава акушерка от Тина Киркова и така екипът беше ясен. Д-р Киров ме успокои, че щом нямам контракции най-вероятно ще мога да донося бебето. След 37 г.с. вече нямах търпение и наистина бебето не закъсня.

Терминът беше на 15-ти август, а тя се роди на 30-ти юли. В 11 сутринта започнаха контракции и се обадих на Олга. Започнаха да се засилват много бързо и когато тя стигна у нас около 12:30 часа, вече усещах напъни и имах чувството, че бебето ще се роди вкъщи. Тръгнахме по най-бързия начин към Тина Киркова. Д-р Киров беше на смяна, а акушерката пътуваше към болницата.

През целия път имах напъни и казвах на мъжа ми да натиска клаксона и да кара по-бързо, но той запази спокойствие. Олга беше взела две хавлии за всеки случай и ме успокои, че в крайна сметка ако е толкова бързо и бебето се роди в колата, няма нищо фатално и е добре дошло. Тези думи ми подействаха много отпускащо и осъзнаващо.

Пристигнахме в болницата, където всичко се разви за минути. 

Първи напън – главата на бебето излезе. 

Втори напън – и раменете излязоха.

И вече нямаше нужда да напъвам повече. Това беше момента, в който се роди Лусиана Мария. Роди се в 13:22 часа, 12 минути след като влязохме в болницата. 

След раждането на Луси, имахме изискване да не я взимат за тоалет и други процедури. Аз бях подготвена, знаех как да се справя с бебето си, знаех, че никой не може да се грижи по-добре за това човече от мен. 

Оказа се, че за да се случи, трябваше да го заявим по непреклонен начин и дори се разрази спор с медицинския персонал. Люк, мъжът ми, застана на вратата и не позволи да отведат бебето. Каза ”бебето няма да излезе от тази стая и няма да се раздели с майка си. Който иска да види бебето, ще е само в присъствието на майката или в мое присъствие, ако искате аз ще дойда с Вас, където и да водите бебето или докторите да дойдат тук в родилна зала, за да извършват процедурите”.

По-късно разбрах, че е имало и други родители, които са искали бебето да не се разделя от майката и това, че ние го направихме и постигнахме съгласие, в крайна сметка, е улеснило следващите семейства. Това беше първата малка стъпка към промяна в една по-позитивна посока – да не се разделяме с бебето след раждането му.

История 1 от 3. Очаквайте продължение….