Още преди да забременея, вече знаех, че искам да родя с помощта на Олга и екипа ѝ. Бях чула много позитивни отзиви, а и държах да родя по възможно най-естествения начин. Следях бременността си при нея и бях спокойна. Подготвях се за раждането, четейки книги и гледайки онлайн курса ѝ, който се оказа абсолютно безценен за мен и силно го препоръчвам на всеки, без значение къде ще ражда.
Подготвях се за раждането, като си бях направила плейлист с любими песни, дифузирах си ароматни масла, правих медитации, йога за бременни и гледах видеа за хипнораждане. Опитвах се да се настроя позитивно и честно казано, повече ме беше страх от кърменето, отколкото от самото раждане.
Две седмици преди термина ми (16.09.23), бях малко на тръни, защото Олга и д-р Паликов бяха в отпуск и се надявах бебката да не реши да подрани. За щастие, изчака и притесненията ми изчезнаха. На 14.09 в 5:00 сутринта започнаха контракциите. Бяха през 15-30мин и не много силни. Знаех, че щом почнат, трябва да си почивам и да спя максимално много, за да събера сили. Това и направих. Лежах и чаках. По обяд ми падна тапата. На следващата вечер в 2:00 започнаха отново и този път бяха доста по-силни и на под 5 мин. Звъннахме на Олга сутринта и се разбрахме да тръгнем към болницата. Та точно на 15.09 в 8:30 запалихме колата. Представяхме си, че пътуването ще отнеме векове до там заради ремонта на Симеоновско шосе и час пик трафика в първия учебен ден, но всъщност стигнахме най-бързо от когато и да било преди. Даже в наша чест ремонтът беше завършен точно в този ден. Приехме това като добър знак, но…
Д-р Паликов ме прегледа и установи само 1 см разкритие. Бях меко казано разочарована и невярваща. Той ни посъветва да си отидем вкъщи и да изчакаме да станат по-силни. Беше ми първо раждане и нямах представа колко по-силни от това можеха да бъдат.
Прибрахме се вкъщи. Марто излезе за малко от нас и след минути се появи отново с роза в ръка, за да ме окуражи за усилията и търпението. Беше наистина много мило. После цял ден бях със силни контракции, но вечерта се усилиха доста повече. Марто притискаше силно длани в таза ми при всяка контракция. Това най-много ми помагаше. Милият остана без ръце, защото това упражнение се повтаряше на всеки 2 минути. Дори извикахме и майка му вечерта, за да го отменя в натискането.
Към 1:00 часа посред нощ на 16.09 вече не издържах на болката. Чухме се с д-р Паликов и се насочихме към болницата. Едвам издържах пътя до там в колата. Марто караше бясно, а аз умирах от болка на задната седалка, докато свекърва ми ме натискаше при контракциите. Този път бях сигурна, че разкритието е вече почти пълно и даже си мислех, че бебето може да почне да излиза. Но уви. Имах само 4 см разкритие. Не можах да повярвам. Как така само 4 см? Този път обаче ме приеха в болницата и с Марто се настанихме в родилната зала. На сутринта Олга дойде и ме прегледа. За 7 часа разкритието беше станало само 5см. Водите ми още не бяха изтекли, затова тя ги спука. Подскачах постоянно на топката в стремежа ми да ускоря разкритието, четях позитивните надписи по стената, взех си горещ душ, който имаше лек обезболяващ ефект, но вече бях тотално изтощена и недоспала. Марто също едвам гледаше. При следващия преглед след няколко часа пак нямаше напредък. Олга ми каза, че ще отнеме поне още 6 часа до пълно разкритие. 6 часа!!! Ама как така? Не можех да издържа още толкова време и въпреки, че бях решена да родя в басейн, без упойка и окситоцин, размислих. Това беше единственият начин да ускоря процеса.
Биха ми упойка, болките изведнъж изчезнаха като с магическа пръчка и заспах. Бях като в безсъзнание. Спах към час и половина и така събрах сили. След като се събудих, ефектът от упойката почна да намалява и в един момент вече пак усещах болка и то дори още по-силна. Бях вече с 8 см, но скоро усетих напъни и в 14:00 раждането започна. Седнах на едно трикрако столче. Марто ме държеше отзад, а Олга ми даваше насоки как да дишам и кога да напъвам. Наблюдаваше процеса с едно огледало под столчето. Бях толкова амбицирана да родя възможно най-скоро и напъвах с всички сили, които бях събрала при краткия ми сън. Само за 30 минути успях да родя. Това беше най-лесната част от целия процес. Имах леки разкъсвания, но не ме притесняваха.
И ето в 14:33 тя се роди – прекрасната Лора. Беше цели 4,03кг, 51см. Роди се точно на термин, а казват, че това се случва само при 5% от бебетата. Моето малко чудо. Легнах на кушетката, Ани я постави върху мен и тя засука. Гушках я известно време и я приветствах с мили думи. После Марто обяви бебето за открито и преряза пъпната връв. Много му се възхищавам за смелостта и за това, че издържа и ме подкрепяше през целия този процес. Мъж мечта!!! Ако не беше той, просто не знам как бих се справила.
В момента, в който Лора се появи, Марто пуска една африканска песен – „Jambo bwana”, с която да приветстваме бебенцето ни. Аз ѝ я пеех всеки ден, докато бях бременна. След това д-р Паликов пусна две други песни – поздрав за бебето и за мен, каквато е традицията в La Vita Nova. Не можах да спра сълзите ми. Всичко, което се беше случило през тези 3 дни, беше велико. Бях се родила като майка и преминах успешно отвъд болката.
Благодаря на Олга, д-р Паликов и Ани, че бяха мои спътници в това невероятно приключение!
