Марина, Любомир и бебе Андрей
Винаги съм мечтала да си спомням деня на раждането с усмивка. Чела съм много подобни истории и ето, че дойде ред да напиша своята.
Знаех, че искам да родя естествено, в обстановка, близка до домашната и с присъствие на партньора. Когато четях книгата „Раждане с любов“ добих още по-ясна представа как да се случи това, а запознанството с Олга ми подсказа, че съм на прав път.
Бременността ми премина леко и безпроблемно. Терминът беше 6.12.2022 г., като незнайно защо смятах, че ще родя по-късно. Андрей обаче беше решил друго. На 26.11 към 4 часа сутринта започнаха да ми изтичат водите. Не след дълго се появиха и контракции, които за мое учудване още в началото бяха интензивни и през кратки интервали. Леко се притесних, защото знаех, че целият процес може да отнеме много часове, дори дни, още повече при първо раждане. Бях се настроила за дълго такова и си мислех „ако сега съм в началната фаза, а контракциите са толкова силни, как ли ще издържа докрай?“.
Все пак запазих самообладание. Свързах се с Олга в 8 часа сутринта и се разбрахме след 2 часа да отидем в болницата. Очаквах след прегледа да се прибера вкъщи и да отида на следващия ден. За моя изненада, тя установи 4 см разкритие и ме приеха. Багажът ми все още не беше готов, затова мъжът ми се прибра и подготви всичко необходимо. Когато се върна, бяхме само двамата в стаята.
Контракциите ставаха все по-завладяващи, но все пак търпими. Между тях си говорехме, смеехме се, а понякога се унасях и дори заспивах. Това продължи около 5-6 часа, докато от един момент болката от контракциите постепенно даваше път на чувството за напън. Първоначално мислех, че си внушавам и едва ли съм толкова близо до същинската част, но когато Олга провери, разкритието вече беше пълно. Заедно с д-р Паликов се насочихме към родилната зала.
Там светлината беше приглушена и звучеше приятна музика. Катя – един прекрасен фотограф и още по-прекрасен човек, също беше там, за да заснеме раждането.
Много се радвах, че имах възможността да се движа свободно и да избирам най-удобните за мен пози. Първоначално бях на клекналото столче, като мъжът ми ме пръдържаше отзад. Олга ме напътстваше и ми даваше насоки как да дишам и кога да напъвам. Мъжът ми ме прегръщаше, целуваше и окуражаваше. Бяхме все по-близо до срещата със сина ни. Въпреки че не виждах лицето му, усещах как очите му се насълзяват от вълнение. Не знам колко дълго бяхме в тази поза, но по едно време Олга предложи да опитам клекнала. Не издържах много, защото изтощението от напъните определено си казваше думата – краката не ме държаха, трепереха. Хубавото беше, че болка вече почти не се усещаше, напъните ме бяха завладяли изцяло, а между тях беше време за заслужена почивка.
Последната поза, която пробвах и противно на всичките ми очаквания се оказа печеливша, беше по гръб. На родилното легло имаше две дръжки, за които се хващах и при всеки напън ги дърпах с всичка сила. Освен думите на Олга и мъжа ми, най-мотивиращото нещо беше гледката в огледалото – подаващата се главичка. С всеки напън се подаваше все повече и повече, до момента, в който цялата беше навън. Бебето проплака още тогава. Със следващия напън, на фона на песента „Blessed” на Елтън Джон, в 17:44 ч. се роди Андрей – 3680 гр, 50 см.
Веднага го сложиха върху мен, а след като спря да пулсира, мъжът ми преряза пъпната връв. Така прекарахме следващия час. Времето беше спряло. Чувството да видиш детето ти за прът път е наистина неописуемо и въпреки изтощението, бях най-щастливата жена на света.
Поглеждайки назад, си спомням за раждането с усмивка. С усмивка и благодарност. Благодарност към Олга затова, че през цялото време ме караше да се чувствам спокойна и уверена. Благодарност към целия екип, с който знаех, че съм в добри ръце. С цялото си сърце благодаря и на Катя за запечатването на този неповторим ден. Тя ни дари с най-скъпите спомени за цял живот. И не на последно място, едно огромно благодаря за безценната подкрепа от страна на мъжа ми, който беше неотлъчно до мен. Без него целият процес нямаше да е това, което беше, а именно раждане с любов.
