Камелия, Иван и бебе Калоян

Това беше първата ми бременност. Когато разбрах, че съм бременна в мен имаше буря от емоции. Усещах, че съм бременна, затова не си направих тест, а директно отидох на лекар. И да, беше установена бременността, но още не се чуваше пулс, бях в пета седмица и реално беше рано, казаха ми да се върна след две седмици. Тези две седмици бяха много трудни за нас. Когато минаха, отидох с надежда да чуя пулс, но отново нищо… Казаха ми да се върна след още две седмици и ако няма пулс отново, ще трябва да прекратим бременността. Датата за преглед беше 3-ти май, а на 4-ти май имам рожден ден. 

През тези две седмици бях на автопилот. Чувствах се зле, както психически, така и физически. Ходенето на работа беше голямо предизвикателство за мен, не можех да си събера мислите. Дойде дългоочакваният ден. Имаше пулс… тогава моят спря от щастие! Плаках много, изпитах такова облекчение и щастие, което просто не мога да опиша с думи. Най-хубавият подарък за рожден ден. 

Взех си няколко дни почивка и се прибрах в моя град Мездра при семейството ми. През цялото време ми беше много лошо не можех да се храня. На 8-ми сутринта получих кръвоизлив. Бях с брат си и той много се изплаши, сигурно повече и от мен. Отидохме в спешното отделение и ме приеха в болница. Бях много притеснена да не направя спонтанен аборт. След няколко дни ме изписаха, бях добре и бебчо също. Още тогава бях сигурна, че е момче. Реших да прекратя работа, лекарите ми бяха казали да си почивам и да не се натоварвам.

Така започна броенето на седмици и месеци. Имах още няколко неприятни ситуации и до шестия месец не можех да се храня добре. Докторът, при когото следях бременността някак си не ми вдъхваше доверие. Още от петия месец ми говореше за секцио. Бил ми тесен таза, щяло много да ме боли, защо да се мъча, никой не раждал вече естествено… Аз му казвах, че искам да родя естествено, а той измисляше всякакви причини, за да ме убеди, че секцио е по-добре.

Не исках да го слушам, защото бях сигурна, че всичко ми е наред и ще се справя. Тогава една моя приятелка, която е раждала с Олга, ми разказа подробно всичко за екипа. Препоръча ми я и ми каза: ,,това е твоят човек, гарантирам ти’’.

Влязох в Интернет и прочетох всичко, което намерих и на следващия ден отидох до болницата без запазен час. Спомням си, че влязох и докато се навеждах да сложа калцуни, видях, че Олга минава зад мен. Изправих се, тя отиде на рецепцията и тогава аз директно отидох и й казах: ,,искам да си запиша час при Вас, и да родя с Вашия екип’’. Сигурно съм изглеждала като някоя луда. Тогава бях в края на седми месец, разбрахме се да дойда последната седмица на осми месец за да обсъдим всичко и да направим план за раждането.  

Колко повече напредвах с бременността, толкова повече се страхувах, дали всичко ще  е наред, дали ще се справя, дали ще издържа на болката, задавах си много въпроси. Дойде дългоочакваната среща. Говорихме дълго, направихме план, гласът на Олга беше толкова спокоен, обясняваше ми всичко, което не ми беше ясно и някак си се успокоих. Тръгнах си уверена и започна обратното броене. Срещахме се няколко пъти за тонове, всичко вървеше добре, бебчо беше много буен, постоянно шаваше (да, беше момче). Дойде 39 седмица на 8 декември отидох отново на тонове. Нямах никакви контракции, тоновете бяха в норма, водите също, чувствах се много добре. Тогава Олга ми каза, че има голяма вероятност да пренося. 

Това малко ме изненада и казах, че ще родя до няколко дни, просто съм сигурна. Прибрах се вкъщи тренирах, чистих, готвих, не се спрях, исках да предизвикам раждането. Към 22:30 часа усетих странна болка в кръста, но не й обърнах внимание. Изкъпах се и си легнах, но болката започна да бъде  все по-честа. Към 1 часа през нощта с приятеля ми Иван, установихме, че се започва. Тук е момента да кажа, че при предварителния разговор с Олга не бях сигурна той дали трябва да присъства на раждането.

Иван ми помага с дишането, разхождахме се, говореше ми и към 3 часа, вече ми стана трудно да се справям. Още в началото на вечерта се чух с Яница, дулата ми, и се разбрахме като контракциите зачестят – да й се обадя да дойде вкъщи. Приятелят ми й се обади, разбраха се и започнах да чакам. Нямаше падане на тапа, нито изтичане на води, само контракции. Яница дойде към 4 часа. Решихме да изчакаме още малко преди да тръгнем към болница, до която живеем съвсем близо. Успокоих се малко, започнахме да си говорим. Двамата ми помагаха при контракциите. Яница ме убеди да легна малко, защото до този момент само се движех имах нужда от почивка. Успях да си почина между контракциите и даже дремнах. 

Към 8:30 часа тръгнахме към болницата. Яни ми обясни, че има вариант контракциите да продължат още няколко часа и трябва да се подготвя психически, че дори и да отидем в болницата, може би ще трябва да чакаме още. Аз бях категорична, че до обяд най-късно ще съм родила. В момента, в който започвах да се оправям за тръгване – ми падна тапата и някъде след 15 минути, ми изтекоха и водите.

Когато пристигнахме, преслушаха тоновете на бебчо, бяха добре и точно тогава започнах да усещам напъните, имах вече пълно разкритие. Започна се! Аз раждах, не по план, както бяхме говорили, но за мен най-важното беше, че Иван беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Чувствах се спокойна въпреки, че виках през цялото време. Олга и Яница ми обясняваха как да напъвам, как да държа тялото си, а Иван през почивката между контракциите ми даваше да пия вода. 

Знам, че в повечето болници нямат така практика да дават вода, не искам и да си представя как щях да се чувствам, ако бях в такава ситуация. Напъвах и напъвах, и в един момент ми казаха, че виждат главичката и да продължавам. Излезе главата и  бебчо започна да плаче, беше много странно усещане и след още малко напъване беше целия отвън. 

Бебето беше върху мен за първи контакт и направихме отложено клампиране. През това време му говорих, таткото дойде по-близо и тримата плачехме! Няма такова щастие! Справих се, родих напълно естествено едно здраво момче – Калоян!

Иван отряза пъпната връв. Не съжалявам, че той остана, толкова беше щастлив и ми помагаше през цялото време. Той е моят герой! 

Сега няколко месеца по-късно, когато пиша тази история, мога да кажа, че изборът да родя с този екип, беше най-правилното решение, което съм взимала. Искам да кажа на всички момичета с първо раждане, че няма нищо страшно, не е болка, която не можем да понесем. 

Преди да ме изпишат, Олга ми каза, че съм герой, понеже родих напълно естествено без никаква упойка. Да, така и се чувствах – като победител, вече майка!