Марти, Виктор и бебе Ангел

Всички ми казваха, че вторите раждания са по-бързи.. но наистина не вярвах, че ще родя за по-малко от 3 часа..

Първото си дете родих с Олга и Паликов и знаех, че забременея ли пак отивам да се следя при тях, с тях ще раждам и това е (макар че се замислях и за домашно раждане). И така, на 10-ти август, около 16:20ч. близо до София, в къщата на родителите на мъжа ми започна всичко. Бяхме на двора, аз, Виктор (съпругът ми), Самуил (синът ми) и Роки (нашето любимо куче). Все едно ми падна тапата.. малко от околоплодните води изтекоха, но малко.

Чух се с Люба (моята дула) за да я информирам за случващото се и след това с Виктор решихме да тръгнем към вкъщи. Контракциите започнаха в колата. Силни, но поносими, на около 5/6 минути. Точно влязохме вкъщи, веднага топъл душ, защото помнех колко облекчаващо беше при първата бременност и изведнъж контракциите станаха на 1/2 минути.

Отново се чух с Люба, а тя каза – пусни ме на високоговорител, искам да те чуя по време на контракция. Помня, че ми казваше – супер си, Марти, браво, браво, страхотно звучиш, съвсем скоро ще си гушнеш бебето, до час ще си родила. Тогава я попитах къде и кога ще дойде, а тя каза – Марти, аз съм в Сливен.. Пълен филм, засмях се между контракциите, но бях спокойна, защото знаех, че тя ще ме води, макар и онлайн. Бях завита с хавлията на 4 крака в хола, засичах контракциите на телефона и си повтарях „дишай, издишай болката“, а Виктор обикаляше нервно и ме питаше искам ли да тръгваме към болницата. Тогава дойде сестра ми.. с Виктор сигурно са били в шок и стрес като падах на четири крака на всяка контракция, но по никакъв начин не го показваха.

Не знам как оцелях по пътя за болницата. Толкова интезивно и болезнено беше, а на вратата ни чакаха Оля и Паликов, усмихнати и готови. Влязохме за бърз преглед, много ме болеше и все пак бях щастлива, че се случва! – На 8/9см си Марти, каза Олга и сякаш не се изненадах. Имах чувството, че ще родя веднага…Направо се качваме към залата – каза пак Олга. Влязохме, а вътре жега, много жега.

Помня, че Олга ме попита как ми е светлината, въздуха в стаята, искам ли вана.. – няма време за вана, помислих си и така и беше…Помолих за климатик и великото търсене на батерии за дистанционното започна от Виктор и Паликов. А аз не мога да си намеря място.. качвам се на леглото, пак на четири крака и пак пъшкане и охкане, дишане и пак дишане.. Олга ми проверява тоновете, намества се според мен.. толкова сигурна и спокойна, точно както си я спомнях от раждането на Самуил.. И до ден днешен на всички казвам как нейното спокойствие и увереност са ми помогнали, как е била като една икона в стаята за мен. Благодаря ти, Оля!

Докато Виктор и Паликов обикалят етажите, аз и моя малък човек сме на път да се срещнем, но наистина имах усещането, че няма да издържа още дълго.. всичко се усещаше много повече и много по-силно от първия път. -Моля те, Олга, роди го вместо мен. – Спокойно, Марти, супер се справяш, много скоро ще си гушнеш бебето. – увери ме тя. Продължавам да не мога да си намеря място.. поглеждам към сестра ми от време на време, тя ме пита дали искам да ме държи, но не, не давам никой да ме пипа.

Супер си! – казва ми отново Олга. Сега само трябва да се спука мехура, мина 1 минута най-много и хоп, цялата околоплодна вода изтече, както предвиди тя. Последва облекчение, но за кратко, защото дойде ред на напъните.

В този момент нещо ме накара да сляза от леглото, трябваше да съм права. Подпрях се с две ръце на бедрата, до леглото, Олга беше зад мен и напъна дойде, а после и следващия и следващия.. Виктор влезе в стаята, не бяха успели да намерят батерии, беше толкова горещо, но това вече отдавна не ме интересуваше.. водата течеше от мен, Люба беше на видео на вайбър, сестра ми срещу мен, а Виктор от другата страна леглото, готов да ми хване ръцете в почивката между напъните.

И така, с няколко изключително силни напъна, в 19:29 се появи Ангел.. 4040, 53см чиста любов.. Бях родила права, в присъствието на бащата и лелята на бебо, с онлайн дула и най-добрия възможен екип. Облекчението беше голямо в момента, в който излезе, Олга го хвана и го сложи на гърба ми.. а той не плачеше.. Едвам дишах. – Какво става? Защо не плаче? – попитах притеснено. – Спокойно, Марти, бебето ти е добре, всичко е наред. – успокои ме Олга, а след това ми каза, да държа здраво, защото ще ми го подаде. И го гушнах, топъл, мокър.. извика толкова силно, че я попитах защо толкова силно реве.. А тя се пошегува – Защо не реве, защо толкова силно реве.. няма угодия.

Виктор ми помогна да легна на леглото, сестра ми дойде до нас, Ангел лежеше върху мен, толкова благ и спокоен и всичко беше перфектно. Стаята беше пълна с толкова много любов и благодарност и всичко беше достатъчно, нищо не липсваше.

Люба каза, че съм създадена да раждам, което автоматично ме изстреля в космоса. Имах леко разкъсване, но Паликов се погрижи да изчезне и след 2 седмици нямаше и спомен от това. Траяна също беше с нас, до този момент не се бях виждала с нея, но тя беше толкова мила и внимателна, грижеща се през цялото време да ми е комфортно и спокойно. Колкото до Олга, за мен тя е жената чудо.

Думите са малко да изразя благодарността си към тези хора.. Чувствам се завинаги свързана с тях.
Благодаря ви, La Vita Nova, че ви има!