Част 3 от 3

Цветелина и Томас

Томи се роди на 30-ти ноември 2020. Цялата бременност се следях при Олга в Ла Вита Нова, с Еми и Галя също от време на време се виждахме. Отново всички консултации минаваха много забавно и приятно. Нямаше никакви усложнения. Влязох спокойно в 36-та гестационна седмица. Минаха още две седмици и вече очаквах раждането да се случи скоро. Мислех, че третото раждане трябва да се случи горе-долу по същия начин като предните. 

Един ден имах доста повече и по-силни контракции от обикновено и се разбрахме с Олга да мина през болницата за преглед. Оказа, че имам около 5-6 см разкритие. Най-вероятно на сутринта щях да родя, но сега се разбрахме да ида на планираната вечеря с мъжа си и да поддържаме връзка. По време на вечерята контракциите продължиха да се засилват. Това се случваше на 15-ти ноември. След вечерята, отново отидох до болницата и вече имах 7-8 см разкритие. Беше време за родилната стая. Люк, мъжът ми, ми донесе багажа. Пристигна и Галя.

И се започна отново с едно купонджийско раждане. Бях се приготвила с музика, с бонбони, с напитки, купонът си вървеше и ние си говорихме и се шегувахме. В един момент усетих напъни, и казах на Олга,че е време да повикаме д-р Паликов. Но изведнъж контракциите спряха, разкритието си беше все така 7-8 см. 

Мина време. Сложихме една банка окситоцин, сложихме преди това една банка калций по съвета на д-р Паликов. Окситоцинът предизвика контракции, но те не бяха достатъчно силни, бяха много слаби и раждане не можеше да тръгне. И останах до сутринта. Екипът се консултира как да процедира и беше взето решение да опитаме с по-висока доза окситоцин, но първо да събера сили и да си почина. Преместиха ме в друга стая, която е близо до родилната зала, с идеята да остана там една вечер и да се наспя, защото бях много изтощена. 

На другия ден в 7 часа трябваше да ми сложат окситоцин, но се разбрахме целия ден да си почивам в стаята и на 17-ти ноември рано в 7 часа да ми сложат системата с окситоцин. 

Не спах добре, събудих се в 4:30 часа, не можах да спя и писах на Олга – реших, че не искам система с окситоцин, а предпочитам да изчакам. В 5 часа тя ми отговори, че няма да ми се слага окситоцин днес, защото друга родилка е в напреднало раждане и ще се наложи да се изчака. Това беше прекрасна новина, най-добрата, която можех да чуя. Но исках да говоря с шефовете на болницата и ако са съгласни – да остана под наблюдение, докато тръгне раждането, ако не – щях да подпиша отказ и да си търся други варианти. Това бяха моите изисквания и за моя радост – се съгласиха.

Минаха ден, два, три…Правиха ми се записи сутрин, обед и вечер, за да се следят тоновете на бебето. Всички записи бяха перфектни, но контракции нямаше никакви. Аз излизах на разходки, но някои акушерки много ми се сърдеха, защото се очакваше да родя във всеки един момент. Разхождах се по няколко пъти на ден, обикалях около болницата, гледах да не се отдалечавам много. Говорих си с всички акушерки, запомних имената и смените им и се чудех при коя ли ще се случи да родя. 

Олга идваше да ме види, правихме преглед, обсъждахме дали да не се прибера вкъщи и да чакам. Не се прибрах вкъщи, защото с това голямо разкритие и трето раждане, очаквахме да се случи много бързо. 

В крайна сметка, след много дни търпение дойде 29-ти ноември и усетих леки контракции. Бяха на около 15 минути първо, после интервалът се скъси. Усещах, че на сутринта ще родя. 

Контракциите бяха много нерегулярни. Реших вечерта да си пусна филм и така бях заспала. Събудих се в 7 часа, когато дойдоха да ми правят запис. Казаха ми, че засичат контракции, но не са регулярни и не са силни и с тях няма да мога да родя. 

Томас се роди в 8 часа без 10 минути. Четиридесет минути преди да родя, аз нямах нито една силна контракция. Пуснах да си догледам филма от през нощта и усетих, че мехурът ми се спука. 

Звъннах на Олга, но телефонът не отговаряше. Навън бе паднал първият сняг, улиците бяха непочистени и блокирани. И имаше проблем и с телефонните линии, не можах да се свържа с нея.

Тогава се обадих на акушерките и казах, че водите ми са изтекли. Отидох до тоалетна и когато се върнах съобщих на дошлата акушерка, че вече усещам напъни. Това беше акушерката, която най-много се сърдеше като излизам, но се случи при нея да родя. 

Отидохме в залата за раждане и една контракцията ме хвана права, подпряна на леглото. Акушерката ме помоли да се кача на кушетката. Застанах на четири крака и с първия напън излезе главата на бебето, с втория – раменете, а с третия напън – телцето. За първи път сама родих бебето си, без ничия намеса и беше отново прекрасно преживяване. 

Дадоха ми бебчето, качих се в стаята и с Оля се видяхме вечерта. Макар,че тя не успя да присъства на същинското раждане на бебето, за мен моето раждане мина онази вечер с Олга, когато отидох на 15-ти ноември. През цялото това време тя идваше да ме вижда, постоянно се чувахме по телефона, пишехме си, беше неотлъчно до мен и за мене това раждане също беше с нея. Макар, че бебето го хвана друга акушерка, аз го родих сама, както исках и планувахме с Олга през цялото време. Това е уникалното ми 15-дневно раждане.