Мартина, Росен и бебе Ева
VBAC история
На 23 август 2021 се роди момченцето ми, 2 дни след термин със секцио, заради намалели води. До края АГ ме подкрепя за нормално раждане, но 1 ден след термин констатира много ниско ниво на водите, на другия ден ме приеха в болницата за следене, а 2 часа след това вече бях на операционната маса, въпреки че тоновете на бебето бяха прекрасни. Пропускам подробностите, но след една пълна седмица в болницата, се прибрах с рев вкъщи, щастлива че е приключил престоят ми там. Слава Богу, детенцето ми беше добре и засука веднага, след като се събрахме (4 дни след раждането). Но секциото ми остави тежка емоционална травма (както на повечето жени, които са си мечтали да родят нормално) и бях убедена, че това ме прави ужасна майка и че не съм дала добър старт на детето си. Че има проблем в мен, заради който не мога да родя.
Предколедно 2023 година, бременна в 32 седмица се срещнах с Олга, а малко след това и с останалата част от екипа. Още на първата ни среща реших, че ще раждам с тях, след което продължих прегледите и тоновете с La Vita Nova. Видях се и с Траяна (бъдещата ми дула) на приятелско кафе и за първи път получих истинско разбиране по повод нежеланото секцио и емоционалните последици, вместо редовното “важното е, че сте живи и здрави”.
Споменавам набързо, че целият 9-ти месец качвам стълби, клякам, правя упражнения на топка, както и “curb walking” – бебето не се трогна.
Терминът ми (10.02) дойде и си замина, тоновете бяха чудесни, води и плацента – в норма. Всички от LVN ме успокояваха, че все някога ще тръгне раждането и не бързаме за никъде. Аз вече се изнервях, както от чакането, така и от всички около мен които ме питаха всеки ден какво става. Една седмица след термин деинсталирах каналите за комуникация, тъй като явно за всички беше голям шок да пренасям над 7 дни.
10 дни след термин започнаха много леки контракции, както и съмнително кървене, което се надявах да е от разкритие, но ме притесняваше тъй като беше по-обилно от очакваното. Изтупах праха от стегнатия преди месец и половина куфар и отидохме веднага за преглед. Вече си представях спешното секцио.
Последваха тонове и ехограф – проблем никакъв. Кървенето се оказа от спукан капиляр на шийката. Сложиха ми абокат, 2 дни ми вливаха лекарство като още на първия ден кървенето спря. Никой не спомена дори секцио, планът си оставаше същия.
Следващите дни контракциите се засилваха вечер, ставаха все по регулярни и чести, и се разреждаха сутрин. На ден 12 след термин контракциите бяха все по-силни. Поддрържах комуникация с Траяна. Вечерта, очаквано, се засилиха, но бяха на 8-10 мин. Яни ме посъветва да взема дълъг душ и да си почивам. Спането беше невъзможно и в 4ч, на връх рождения си ден, Яни пристигна вкъщи. До сутринта прилага натиск на кръста ми на всяка контракция, а аз нямам идея дали съм заспивала между тях, но времето мина много по-бързо след като тя дойде.
Сутринта мъжът ми закара бъдещия батко на ясла и всички се запътихме за тонове, където Олга констатира 6см разкритие!!! Умората се изпари на мига, знаех, че това ще е денят.
Предложи ми няколко варианта като аз избрах да чакаме разкритие без анестезия и окситоцин. Да, обаче 3 часа по-късно имах само още 1см разкритие, а от умора контракциите ми пак започнаха да се разреждат. Поисках си епидурална и окситоцин, което ми беше вторият вариант. С тях успях да си почина за 1-2 часа, докато стигна пълно разкритие, след което Олга ми спука мехура. “Колко много и бистри води! Това ли е 13 дена преносено бебе!” бяха думите на Оля. Успокоих се, че няма зелени води и започна екшънът.
Малко след пукането на мехура ме пусна анестезията и започнаха напъните. 2 бременности подготовка за раждане се концентрираха в следващите 30-40 мин. Настаних се на столчето за раждане, мъжът ми ме подкрепяше зад мен, Оля следеше прогреса, Траяна ми подаваше вода и ми освежаваше лицето с хладна влажна кърпа, а останалият екип беше нащрек и тихо и незабелязано се подготвяше за финала. Почивката от анестезията ми даде възможност да се фокусирам и да напъвам така, както съм чела и са ме подготвяли. Олга и Траяна дори се шегуваха, че после ще давам уроци по напъване, мотивираха ме, че с всеки напън има прогрес. Аз самата вече усещах как излиза бебенцето ни, струваше ми се едновременно невъзможно, но и най-нормалното нещо на света.
Прекрасната Ева се роди на 23.02.2024, точно 2 години и половина след братчето си. Гушнах я веднага и се преместих на кушетката.
Като изключим анестезията и окситоцина (които намирам за много добро решение в моя случай) всичко мина по първоначалния план – отложено клампиране, таткото преряза пъпната връв, гушкаха се с татко си, докато д-р Паликов зашива пораженията, след което Ани я нагласи на гърдите ми и Ева засука смело и убедително. След известно време ни преместиха в стаята, а аз можех да се движа, да нося детенцето си, донесоха ми вечеря и се чувствах нереално. Целият екип дойде в стаята да се поздравим.
Дълбоко оценявам техният професионализъм, но и загрижеността на всеки един от тях и това, че искрено се радваха, че се получи мечтаното ми раждане. Получих не само грижите и раждането, които всяка бременна жена заслужава, но също и човешко отношение и внимание. А Яни дори ни подари рождения си ден!
Пожелавам на всички дами, които очакват рожбите си, да са смели и да следват майчиния си инстинкт. Мечтаното раждане е възможно, когато намериш твоят екип!
