Вагинално раждане след предишно секциo
Никога не съм разбирала въпроса “Как ще раждаш? Секцио или нормално?”, за мен раждане чрез секцио не е избор, а медицинска причина или следствие наложило се по време на опит за нормално раждане.
Първата ми бременност 2020 година бе неочаквана, не се бях интересувала от лекари и затова, когато ми казаха, че препоръчаният доктор е най-добрият и че държи на естествено раждане, реших, че ще ходя при него. Пътувах от Несебър до Пловдив всеки месец, дори всяка седмица в края, чакала съм по 3-4 часа за да ме приеме. Само, че докторът ми каза, че държи жените при него да раждат 2 седмици по-рано от термин. Аз като нищо неразбираща и неинформирана – казах добре.
Всеки път бях преглеждана и ръчно, и то не само от самия лекар, а и от стажанти. Когато го попитах дали мога да раждам без абокат, без епизиотомия и без упойка, ме погледна и ми каза, че мога, ако искам да отида да родя в полето зад болницата, а те ще дойдат само да приберат бебето. Също, че епизиотомията е задължителна, защото “ще питам после, защо се напикавам”. Когато го попитах за отложено клампиране докато пъпната връв спре да пулсира, ми каза, че има технологично време което се изчаква и да се информирам от вредата която мога да нанеса на детето си, ако изчакам пъпната връв да спре да пулсира и после да не го питам защо моето бебе е “идиотче”.
Да правилно четете и не, не преувеличавам. И понеже съм ужасно наивна, не ми светна червената лампичка и продължих да ходя при него като вярвах, че ще родя нормално, понеже този лекар беше възхваляван. Постоянно ми се казваше, че бебето е високо горе и че трябва да слезе надолу за нормално раждане. На няколко пъти ми се казваше, че ако ме боли, когато ме преглежда с ръка, а аз искам да родя нормално, то главата на бебето ще бъде много по-голяма от ръката му.
След силният емоционален стрес на 13.03.21 (терминът ми беше на 17.03.21) ми излезе генитален херпес. Когато проверих в интернет дали това ще попречи на раждането, се сринах тотално. Защото още когато ми установяваха бременността бях попитала лекарката дали има проблем, понеже тогава отново имах. Отговори ми, че ще си го имам и не е проблем, не спомена че няма да мога да родя нормално. Когато се обадих на лекарката от държавната болница, тя ми каза “съжалявам моето момиче, никой няма да се съгласи да те изроди нормално в това положение. Родовия канал е замърсен.” Попитах я, дали ще е възможно ако ми мине до термина, понеже беше много малък и знаех, че ще изчезне за 2-3дни. Но ми каза, че тя не се наема да ме изражда. Е пак си поплаках, цял ден…
На другият ден прокървих, не знаех, че е нормално и отидохме по спешност на преглед в Бургас. Казаха ми, че всичко е нормално, не знаят защо кървя. Но лекарят ми даде съвет, “вече да не мисля за себе си, а за детето и да направя това което е най-добре за него”, въпреки, че не видя херпеса, който вече минаваше. Е през сълзи прозвъних на няколко мой познати, родили секцио, за да намеря по-добрият лекар за операцията. Сутринта на 15.03 се срещнах с лекаря, с който се разбрахме да отида следобяд в болницата за секцио. Аз вече не бях на себе си, цялата треперех и плачех. Беше кошмар и от целия този кошмар започнаха и контракции, при което аз се уплаших да не родя и да не навредя на бебето. Ха ха, ако ставаше толкова бързо…
Е няма да ви разказвам целият ужас изживян в болницата, само някои ключови моменти…Като например, как тотално не бях на себе си и не знаех къде се намирам, чувствах се сякаш отивам на заколение. Как не можех да повярвам, че точно това ми се случва. Всичко което исках, като например отложено клампиране ми излетя от главата. Как когато ме отвориха, явно толкова силно са ме дръпнали, че се надигнах нагоре цялата на масата. Че не ми обясниха, че ще усещам всичко и когато вече почистваха/аспирираха, усещах силно натиска и си помислих, че упойката ме е пуснаха и взех да викам и да се надигам от масата… и ме приспаха. Събудиха ме само за да си зърна бебето и да го целуна веднъж в ръцете на неонатоложката, когато си опрях бузата в него, за да го помилвам по някакъв начин Поседях си близо 12 часа в реанимация.
След няколко дни не помня как, попаднах на групата “Вагинално раждане след цезарово сечение” и така разбрах за Олга Дукат. Дори не знаех, че е толкова “проблемно” да родиш нормално след секцио и че повечето лекари не се съгласяват да поемат такова раждане. Казах си, че ако някой ден отново ми се наложи да раждам, ще е при нея. Е този някой ден настъпи по-скоро от колкото си мислих.
Реших, че все пак ще се следя при лекар подкрепящ ВБАК и мога да опитам и при него, но той още от началото ми казваше, че, има вероятност след толкова малко време между ражданията да се случи руптура на матката…. и т.н. И този път ми светна червената лампичка. Писах на Олга, само че, още бях в 15г.с. и ми казаха да пиша когато вече съм в 29-30 седмица. През това време си ходих на прегледи при следящият ме АГ.
През бременността ми излизаха херпеси и всеки път треперех да не се получи предният сценарий. Когато бях в 29 г.с. отново писах на Олга. Казаха ми, че екипът им ще е в отпуска от 1.07 до 9.07. Бях в шок, казах си, че отново изтеглих късата клечка, поплаках си…Но след като помислих, реших, че искам въпреки това да отида на консултация. Че, ако тръгна да раждам преди или след отпуската им, ще отида при тях, а иначе ще търся алтернатива.
Настъпи датата за срещата ми с Олга Дукат. Още като влязох при нея и си казах какво съм замислила. Не помня много от казаното, защото и на всички прегледи ходих с детето. Знаете как е с двегодишно…Помня само как ми каза, че ще ме поеме и че ще са на почивка в Слънчев Бряг и ако тръгна да раждам, ще може да ме прегледа и ще отидем в София.
Боже, не можех да повярвам. Карах с усмивка по целият път на обратно.
На 5.07 се разболях, бях с кашлица и сополи, ама такава кашлица, че гърдите ми се раздираха. Казах си “ужас, как ще раждам така”. Писах на Олга за да я питам дали това не е предпоставка за секцио, понеже помнех, че по време на Ковид, ако имаше болна жена, направо я вкарваха за секцио. Тя ми писа, че не е и ще ми мине. Доктор Паликов ми беше казал, че мога ако искам да си взема антивирусно като наближи термина. Естествено, аз си взех, защото много се притеснявах и знаех, че психически няма да издържа още едно секцио.
На 6.07 може би от кашлицата започнаха болки и прокървих. Вече на 8.07 започнаха контракциите, а на 9.07 бяха по-силни и когато кърмих малката се усилваха. Решихме да тръгнем за София на следващия ден. Вече бях оздравяла, но тази кашлица доста ме беше уморила, а след нея започнаха контракции от които не можех да спя.
На 10.07 тръгнахме, по пътя имах контракции и като друсаше беше доста неприятно. Към 14 часа отидох в Свети Лазар за преглед. Прибрахме се в квартирата с майка ми и детето. Вечерта вече контракциите бяха нетърпими и боляха, аз си повиквах от болка от време на време. Но вечерта не можах да спя, понеже боляха. Изчаках до сутринта и отидох към 10 часа на преглед.
Разкритието беше около 4см, беше малко обезкуражаващо за толкова време и Олга ми каза, че мога да се прибера или да остана ако искам. Като си помислих за возенето на обратно и болката, реших да остана.
В болницата вече болките бяха ужасно нетърпими, донесоха ми топка и топъл компрес. Прекарах цялото време на топката и ходих в банята да си взимам топли душове. Но така виках, че не знам как са ме изтърпели. От време на време ме проверяваха за разкритие, което вървеше с по 1см на всеки 2 часа. Бях си казала, че не искам епидурална и че на инат колкото и да боли ще мина без. По едно време в главата ми се въртяха мисли, че секциото е много по-лесен и бърз вариант.
Когато вече бях със 7см ми предложиха да пукнат мехура, за да се ускорят малко нещата и да не се уморя толкова. Пукнаха го и по някое време тръгнахме към стаята с басейна. Тук вече ми се губят моменти. Влязох във водата, но контракциите бяха ужасно силни и болезнени, през цялото време тоновете не бебето се следяха и във водата. Пиех вода в паузите когато не виках. Дойдоха напъните, но ги усещах странно, горе в корема а не долу, все едно ще излиза нещо. И аз не мога да го опиша. Тогава ме прегледаха с ехографа. Казаха, че всичко е наред и тръгнахме обратно нагоре с асансьора. В асансьора получих контракция и водите ми текнаха все едно се е пукнал балон с вода. На всяка контракция течеше ужасно, докато стигна до стаята бях омокрила цялата пътека и асансьора. Влязох отново във водата, Олга ми каза като усетя напън да пробвам да напъвам. Застанах на колене с ръце върху борда на басейна, държах партньора си за ръка и напъвах. През цялото време тоновете се следяха. Вече беше лесно, но бях адски уморена. Олга обливаше кръстът ми с топла вода което много ми помагаше. Когато главичката се подаде – ми каза да я пипна, но аз казах “след малко, само да си почина” и след това забравих. От цялото раждане, което вървеше както аз исках, само за това съжалявам, че не направих. Роди се главичката и ми беше много странно как бебето мърдаше, докато излиза от мен във водата, сега като се сетя ми е смешно как няколко пъти казвах “ама то мърда”. След това тялото излезе лесно, Олга я пое и ми я даде веднага след като се обърнах.
Помня че първата ми реакция беше да ѝ кажа “Здравей”. Поседяхме и се радвахме така известно време. След това ми помогнаха да изляза и да легна на леглото. Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и с един напън се изроди плацентата, без допълнителни медикаменти. Аз отрязах пъпната връв. След това взеха малката да я подсушат и прегледат, това се случваше на 2 метра от мен и виждах всичко. Не я къпаха, както исках. Повиха я и я дадоха на баща й, докато ме зашият. След това ми я дадоха да я кърмя. Останахме така в стаята доста време, докато не казахме, че сме готови да слезем в стаята. И така, родих нормално след секцио на 11.07.23, 15 дни след определеният ми термин. Благодарение на Олга, защото никой друг нямаше да го направи.